На импровизирана чакълеста писта, близо до мексиканския град Дуранго, Хоакин Гузман Лоера, по-известен като Ел Чапо, излиза от повредения си самолет Cessna 206, чувствайки се късметлия, че изобщо е жив. Той вече знае едно нещо със сигурност. Мигел Анхел Мартинез – неопитният млад пилот, който е наел, за да транспортира кокаин от Колумбия, не може да се справи. Два месеца по-рано самолет, управляван от Мартинез, свършва горивото, докато захожда за кацане и чупи колесниците си. Този път той каца толкова лошо, че перката се разбива в земята. Шефът дава на Мартинез импровизирана оценка за представянето му. “Г-н Гузман ми каза, че съм наистина лош пилот и че не иска да продължавам да работя за него като пилот”, казва той по време на едно от последните заседания на съда в Ню Йорк срещу Ел Чапо. По-важният въпрос, разбира се, е какво планира да направи Ел Чапо след това. Когато младшите служители в повечето компании правят поредица от груби грешки, те знаят какво да очакват от своите надзорници. Ще трябва да разчистиш бюрото си. Когато обаче шефът ти е предполагаемият

бос на картела Синалоа

протоколът е малко по-различен. Когато служителите ти са видели достатъчно, за да свидетелстват срещу теб, уволнението им не е опция, пише Wall Street Journal. Продължаващото в Ню Йорк съдебно дело за трафик на наркотици срещу Гузман, където Мартинез разказва тази история, докато свидетелства, повдигна завесата на мащабната операция, която залива САЩ с над 4000 тона кокаин, хероин, марихуана и метамфетамин. Свидетелите по време на делото обаче предложиха и поглед към нещо още по-неуловимо: как един истински наркобарон ръководи хора.

В престъпната организация на Гузман талантът и представянето на работното място са били по-маловажни в сравнение с безусловната преданост. Всъщност, силната способност да мислиш може да е опасна. В бизнес, в който висшите ръководители никога не се пенсионират, много амбициозни заместници стават неспокойни и в някои случаи се опитват да свалят боса. През 1987 г., когато Мартинез проваля онова кацане, Ел Чапо има само две реалистични опции, като нито една от тях не е идеална. Той е можел да прости на пилота и да му даде друга работа, или е можел да

нареди да го застрелят

Бодигардът на Гузман предпочитал втората опция. “Той искаше да ме убие”, казва Мартинез пред съда. След като спокойно убеждава бодигарда да прибере оръжието си, Ел Чапо дръпва Мартинез настрана. Той бил приключил с летенето, но нямало да умре. Всъщност той дори получил повишение. Гузман искал да отвори офис в Мексико сити, откъдето да раздава подкупи на своята разрастваща се мрежа от корумпирани полицаи и държавни служители, и помолил Мартинез да го ръководи. Според свидетели през 1987 г. Гузман има малък брой служители, сред които и роднини. Той обичал да участва във всичко и все още помагал за товаренето и разтоварването на пратките с кокаин. Ел Чапо решил, че като запази живота на Мартинез, ще си спечелил неговата доживотна преданост, така че в това да го убие имало по-малка полза, отколкото в това да се опита да го обучи. На офиса в Мексико сити, на който Мартинез става шеф, нямало надпис “Картел Синалоа”, разбира се. “Представяхме се за адвокати”, свидетелства Мартинез. Ел Чапо, който по онова време никой не разпознавал по улицата, идвал в офиса почти всеки ден. Шефът се отнасял добре с бившия си пилот, като го водел на сантиментални посещения в родния му град Ла Туна и отказал да му позволи да носи пистолет, за да не се нарани. Когато Ел Чапо поискал да стане

кръстник на неговия новороден син

Мартинез не се колебал много. “Бях доволен”, свидетелства той. Изграждането на подобни отношения с некомпетентен служител не е нещо, което често свързваме със социопат. Списъкът от свидетели по процеса срещу Ел Чапо обаче предполага, че това може би е бил благоразумен ход. Най-изобличаващите свидетелски показания срещу него не идват от някой обикновен служител, а от предателството на едни от най-добрите и най-умните му подопечни. Педро Флорес – наркодилър от Чикаго, с когото Гузман имал близко отношения, се свързва с властите и започва да записва разговори в опит да спаси семейството си от престъпния живот. Кристиан Родригез – колумбийски IT специалист, за когото BG VOICE писа и който изгражда мрежата за сигурна комуникация на картела, предава ключа за криптираната информация на ФБР. Мартинез свидетелства, че до 1993 г. управлявал всичките компании на Гузман. Той съхранявал, пакетирал и транспортирал наркотиците за САЩ и приемал и обръщал парите. В крайна сметка той е екстрадиран в САЩ, където се съгласява да свидетелства и е включен в програмата за защита на свидетели.