Според ново проучване, учените може би са открили откъде е дошло златото в ранната Вселена. Изследователите разкриха, че мощни изригвания, произхождащи от неутронни звезди със силни магнитни полета - "магнетари" - може би са започнали да образуват злато след Големия взрив много по-рано, отколкото се смяташе за възможно, съобщава британският "Експрес". Резултатите от изследването бяха публикувани на в "Астрофизикъл джърнъл летърс".
Съществуваше объркване относно произхода на големите количества злато във Вселената. Експертите бяха наясно, че сливания на колапсирани звезди и черни дупки изхвърлят тежки метали. Въпреки това, през 2017 г., за първи път, астрономите наблюдаваха сливането на два свръхплътни звездни "трупа", известни като неутронни звезди.
Катаклизмичният сблъсък, който се е случил на 130 милиона светлинни години разстояние, е излъчил светкавица, която е съдържала следи от тежки метали, включително платина и шокиращи количества злато, съобщава "Лайв сайънс".
Събитието от 2017 г. обаче не можа да обясни как ценният материал и другите тежки метали са се образували в ранните дни на Вселената, тъй като не е минало достатъчно време за сливане на неутронни звезди.
Сега учените вярват, че най-накрая могат да обяснят как златото и други тежки материали са били създадени и разпределени за първи път в космоса, отговаряйки на това, което един професор нарича "един от въпросите на века".
Магнетарите съществуват от ранните дни на Вселената и според изявление на НАСА авторите на изследването смятат, че тези структури може да са причина за до 10% от всички елементи, по-тежки от желязото в Млечния път.
