На 24 февруари се навършват две години от инвазията на руския диктатор и агресор Владимир Путин в Украйна. Война, взела десети, а според някои дори стотици хиляди жертви, обвита в противоречия, руска пропаганда и довела до последствия за цяла Европа. Годишнината идва на фона на загуби на територии от украинските сили и в момент, когато бъдещата подкрепа от техния ключов съюзник, САЩ, остава под въпрос.
Досега това беше история в два епизода - в първия Украйна печелеше, във втория губеше. Но сега предстои промяна на стратегията на Киев срещу руската агресия. Тя може да е успешна, но само при едно условие: ако Западът се събуди и започне да схваща малко по-навреме какъв е цветът на светофара отпред.
Инвазията започна на 24 февруари 2022 година и шокира целия свят. Основания за шок не бяха стратегически, защото това стана цели 8 години след анексията на Крим. Още тогава, през 2014 г., разузнаванията по света и независимите институти повишиха нивото на риск за пълномащабна война срещу Украйна.
Европейският съюз междувременно се споразумя за 13-ия пакет от санкции, като има за цел до “началото на лятото” да представи и рамката си за преговори за присъединяване на Украйна към общността. САЩ пък наложи още рестрикции на Русия, включително и на служители на затвора, в който почина Алексей Навални.
“Щастлив съм да бъда тук днес и да ви видя”, каза украинският президент Володимир Зеленски, докато в понеделник награждаваше с медали войници от бойните части на източния фронт на церемония, близо до град Купянск в разрушената от войната Харковска област.
Въпреки това от месеци Украйна е загубила инерцията на бойното поле. Зеленски напоследък смени голяма част от военното ръководство на страната в най-значимата реорганизация на командването на армията от началото на войната. Той се раздели с главнокомандващя армията му Валерий Залужни, на когото се приписва зашеметяващият успех на украинската армия в съпротивата срещу много по-мощната руска армия в началото на войната. Тази смяна се разглежда като знак за първото сериозно разделение в украинската власт.
След това парламентът гласува противоречивия законопроект, който предвижда по-строги наказания за лицата, укриващи се от военна служба, както и намаляване на възрастта за мобилизация в армията. Военните казват, че се нуждаят от още до половин милион души, за да запълнят намаляващите си бойни редици и да подкрепят изтощените военни на фронта.
Прочети още
В допълнение към това през уикенда украинските сили се изтеглиха от Авдеевка, град в Донецка област, за който се водеха ожесточени боеве. Това място стана новият символ на украинската съпротива след продължаващата от месеци атака на Москва срещу града, който Кремъл се опитваше да превземе, откакто започна бунтът, подкрепян от Русия в Източна Украйна през 2014 г. Но останалите без оръжия и без достатъчно военни украински сили бяха в крайна сметка принудени да се изтеглят от разрушения град, където са останали едва под 1000 жители спрямо предвоенното му население от около 30 000 души. При изтеглянето си, украинските военни поставиха мини в телата на убитите си другари, последен шанс, дори повалени, да вземат още руски жертви.
Завладяването на града от руските войски може да не е стратегически важно, но може да бъде използвано от Кремъл с пропагандни цели преди президентските избори в Русия през март, смятат експерти от американския Институт за изследване на войната.
Последния път, когато Украйна трябваше да се изтегли от град или село, беше пред пролетта на 2023 г. от Бахмут, битката за който също продължи месеци.
Анализатори: Само западна подкрепа може да промени загубената инерция
След продължаваща вече две години война в Украйна няма перспективи за търсене на пробив за водене на преговори, докато руският президент Владимир Путин, окуражен от разколебаването на западната подкрепа за Киев, се готви за дълъг конфликт. Анализатори и дипломати казват, че 2024 г. ще бъде още една година на война, защото Украйна е решена да продължи да се бори, за да си върне териториите, докато Путин ще се задоволи само, когато Киев напълно се предаде.
Задържането на американската военна помощ от републиканците и невъзможността на Европа да ускори доставките на оръжия, допринасят за чувството на несигурност и униние в Киев.
В опит да засили подкрепата от европейските си партньори, Зеленски наскоро посети държавните ръководители в Париж и Берлин и подписа споразумения за сигурност с двете страни. Месец по-рано украинският президент осигури сделка с Великобритания и в момента води преговори с Италия. По време на среща с американската вицепрезидентка Камала Харис на Мюнхенската конференция за сигурност, той призова американският Конгрес да одобри блокирания пакет военна помощ.
От друга страна Путин прави все по-оптимистични изявления, като през декември декларира, че Украйна „няма бъдеще“, а в последното си интервю със спорния американски десен телевизионен водещ Тъкър Карлсън каза, че стратегическо поражение на Русия е “невъзможно по дефиниция”.
Европейските лидери все повече признават, че ако се позволи на Путин да спечели в Украйна, тогава той може да бъде изкушен да подложи на изпитание отбранителните способности на НАТО. “Имаме „руски проблем“ пред себе си и за нас това е огромно предизвикателство”, каза върховният представител на ЕС по външната политика и сигурността Жозеп Борел. Миналия месец френският президент Еманюел Макрон предупреди, че за Европа трябва да бъде приоритет да “не позволи на Русия да спечели”.
Сигурността и военната подкрепа в момента са най-важни, каза словенският държавен секретар в Министерството на отбраната Дамир Чърнчъц на неотдавнашна кръгла маса, организирана от Центъра за европейско бъдеще.
Датската премиерка Мете Фредериксен каза на Мюнхенската конференция за сигурност: “Трябва да се уверим, че в събота, когато се навършват две години от началото на войната, Украйна ще получи повече доставки (на оръжие). Специфични доставки на място. Става въпрос за боеприпаси, артилерия, ракети с голям обсег, дронове и още доставки за коалицията от страни, ангажирали се да осигурят за Украйна изтребители Ф-16.” Тя подчерта също, че ситуацията няма да бъде решена с думи.
Според анализаторите само драстично увеличена западна подкрепа за Украйна, чиито боеприпаси свършват, може да обърне ситуацията.
“Това е надпревара между двете страни да възстановят своя капацитет за офанзива”, каза Андреа Кендал-Тейлър, старши сътрудник в базирания във Вашингтон Център за нова американска сигурност (ЦНАС). “Ако не бъде получено западно финансиране, ако Русия получи някакво предимство, тогава те ще имат възможността да спечелят още повече”, каза тя. “ Инерцията се губи.”
“Българското правителство и парламентарното мнозинство в България ще продължат да подкрепят Украйна и нейния народ, едновременно чрез националните усилия и чрез международните форми на сътрудничество, структурите на ЕС и НАТО, толкова дълго, колкото е необходимо”, каза премиерът Николай Денков в Париж на 21 февруари.
Напрежение на полско-украинската граница
В знак за възможно нарастване на европейското разделение по отношение на подкрепата на всяка цена за Украйна, полски фермери се опитаха да блокират камионите, превозващи украинско зърно. Тяхното недоволство е насочено срещу политиката в сектор „Земеделие“ на ЕС, но също и срещу вноса на евтини земеделски стоки от Украйна.
Прочети още
Пътищата в Полша, която е член на ЕС, са жизненоважни за износа на Украйна, но Киев също така разчита западната военна помощ да бъде транспортирана също по тях.
Варшава е един от най-силните поддръжници на Украйна във войната, а полският премиер Доналд Туск каза вчера, че граничните пунктове със съседната страна ще бъдат считани за “критична инфраструктура”, за да се запази преминаването на помощ към разкъсваната от война държава. Туск отказа да се срещне със Зеленски на границата, но е планирана среща между двамата във Варшава на 28 март.
ЕС: Поддържане на „силен натиск върху Кремъл“, устойчива руска икономика
Европейският съюз наложи безпрецедентни санкции на Русия от началото на войната преди две години и постави около 2000 души и организации в черния списък. В сряда ЕС се споразумя за нов пакет санкции срещу Русия, след като наскоро одобри нов пакет за подпомагане на стойност 50 млрд. евро. Приветствайки решението, председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен написа в социалната мрежа „Екс“, че последният „залп“ от санкции запазва "силен натиска върху Кремъл”.
Представителите на ЕС в Брюксел подписаха пакета санкции, който е насочен срещу хора и организации, свързани с руското правителство и руската инвазия в Украйна. Почти 200 души са включени в 13-ия пакет, каза ръководителят на европейската дипломация Жозеп Борел. Той включва и мерки за ограничаване на избягването на санкции, добави той.
Последните мерки са насочени срещу достъпа на руската оръжейна индустрия до компоненти за производство на дронове, съобщиха дипломати от ЕС. На компаниите в блока няма да бъде разрешено да продават стоки и компоненти с двойна употреба в Русия. Споразумението за санкции е изпратено в столиците на страните от ЕС за финална ратификация. Имената на санкционираните лица и организации след това ще бъдат публикувани в списък в Официалния вестник на ЕС, преди да влязат в сила в събота.
Въпреки икономическите наказания, руската икономика остава устойчива, а Кремъл успява да ускори военното производство.
Според анализ на Центъра за изследване на енергията и чистия въздух (ЦИЕЧВ), който беше предоставен на Си Ен Ен, Русия е спечелила рекордните 37 млрд. долара от продажби на суров петрол на Индия миналата година. Той е бил преработен и след това изнесен за САЩ под формата на петролни продукти на стойност над един млрд. долара. Федералните бюджетни постъпления на Кремъл достигнаха рекордните 320 млрд. долара през 2023 г., и ще продължи да нараства.
Но Западът има причина за някакъв оптимизъм заради вътрешната слабост на Русия. Нейната икономика е здраво стъпила на военна основа, има сигнали за обществена умора с продължаването на конфликта и е претърпяла астрономически загуби.
Забулени в тайна загуби
Човешките загуби във войната в Украйна, две години след руската инвазия, се измерват в стотици хиляди, но точният брой на жертвите е неизвестен, тъй като и двете страни пазят техните загуби забулени в тайна, а Русия прикрива смъртта на цивилни граждани в районите, които е завладяла.
Руската служба на BBC и новинарското издание „Медиазона“ съобщиха на 21 февруари, че са потвърдили идентичността на около 45 000 руски войници, които са загинали от началото на инвазията. Те включват само имена на войници, чиято самоличност е била публично идентифицирана в обществено достъпни източници – главно некролози – и предупредиха, че реалният брой може да е двойно по-висок.
Украинската армия на 20 февруари каза, че оценява, че е убила или ранила над 405 000 руски войници от началото на инвазията. През декември 2023 г., руският министър на отбраната Сергей Шойгу каза, че неговите войски са убили или ранили над 383 000 украински войници.
В понеделник в Женева Международният комитет на Червения кръст (МКЧК) каза, че най-малко 23 000 души са изчезнали в Украйна и че съдбата им е все още неизвестна. Те може да са били задържани, или отвлечени, или загинали. Възможно е и роднини да са изгубили контакт един с друг, докато са бягали от конфликта, обясни МКЧК.
В края на януари, МКЧК е помогнал на 8000 руски и украински семейства да получат информация за съдбата или местонахождението на техните изчезнали близки, съобщи организацията.
Спиране на американската помощ и преминаването в отбрана на Украйна
Спирането на американската военна помощ в края на миналата година и бавещите се доставки на боеприпаси от европейските съюзници поставят армията на президента Володимир Зеленски в изключително сложна ситуация и я принуждават пак да премине в отбрана след неуспешния опит за контраофанзива от миналото лято. Надеждата беше, че тази отбрана ще бъде "активна" и "еластична". Тя трябваше да позволи на украинските генерали да нанасят сериозни поражения по настъпващите сили с "хирургическа" точност, като по този начин съхраняват бойни ресурси и да се готвят за нова контраофанзива след края на калния пролетен сезон. Това обаче няма как да стане без достатъчно (западни) боеприпаси.
В контекста на украинското изтегляне от укрепеното селище Авдеевка миналия уикенд украинската отбраната за жалост все по-често изглежда "глуха". В повечето случи войниците са принудени да отстъпват, за да не бъдат обкръжени, просто защото трябва да пестят последните си боеприпаси.
Фатално ли е превземането на Авдеевка
Украйна се намира в пореден критичен момент от хода на войната. Падането на Авдеевка в руски ръце идват след четири месеца интензивни опити за постепенно обкръжаване на превърнатото в крепост предградие на сепаратистката столица Донецк, което удържаше на вражеските щурмове от 2014 г. до сега.
На практика това е първата значима победа за Кремъл от превземането на Бахмут през май 2023 г. Тя е сериозен удар по морала и мотивацията на украинската армия в момент, когато нейният стар и уважаван главнокомандващ ген. Валери Залужни предава властта на не толкова популярния ген. Олександър Сирски. Превземането на селището със сигурност ще има сериозен пропаганден ефект, тъй като поне на пръв поглед е нагледна илюстрация как недостигът на боеприпаси за украинската армия и численото превъзходство на руската постепенно започват да накланят везните в полза на Путин.
Приликите между битките за Бахмут и за Авдеевка обаче са по-скоро привидни. За разлика от миналата година, сега украинската армия като че ли не се остави да бъде въвлечена в кръвопролитни градски боеве. Тя предпочете да воюва на този терен само докато може да нанася в пъти по-големи поражения на руснаците. Смята се, че до евакуацията от този уикенд защитниците на укрепеното селище са губели по един свой войник за всеки 10 руски.
Стратезите на Киев твърдят, че през четирите месеца битка за Авдеевка са успели да убият или ранят тежко поне 47 хил. вражески военнослужещи. По оценки на западни източници от октомври до сега Русия е загубила около 30 хил. бойци по време на обсадата. Любопитно е също така, че в сряда при неизяснени обстоятелства се е "самоубил" проруският военен блогър Андрей Морозов-Мурз, само няколко часа след като публикува как в битката за Авдеевка русите сили са дали поне 16 хил. жертви и са загубили над 300 единици тежка бронирана техника.
Разбира се, достоверността на цифрите за противниковите загуби трябва да бъдат приемани с голяма доза условност и резерви. При всички положения обаче битката за Авдеевка поне за известно време е ангажирала и/или извадила от строя голяма част от най-боеспособните руски бойни части и е блокирала в този участък от фронта на практика целия оперативен резерв на окупационната армия. Показателно е например, че според твърденията на командирите от украинската Трета отделна щурмова бригада при отстъплението от Авдеевка противникът е имал числено превъзходство в съотношение около 7 към 1.
В този смисъл настоящата стратегия на украинските генерали явно е да се опитват да изтощават живата сила на Кремъл и "да търгуват територия за време", докато политическото ръководство на страната успее да осигури нови доставки на достатъчно боеприпаси и далекобойни оперативно-тактически ракети.
Какво да очакваме оттук нататък?
За момента е трудно да се каже точно колко сложна е ситуацията на фронта в действителност заради украинския "снаряден глад".
Генералите на Путин със сигурност ще се опитат да използват момента на деморализация, частична дезорганизация и недостиг на ресурси, за да извършат пробив и в други сектори на фронта. Така например активизация в настъпление (за момента без особен успех) вече се наблюдава в района на селищата Роботине и Вербове, където беше концентрирана украинската контраофанзива миналата година. Нещо подобно може да се чака скоро по линията на съприкосновение в Харковска и Луганска област към отвоюваните в края на 2022 г. селища Лиман и Купянск, където логистичните вериги на окупационните войски са най-къси и най-близо до територията на Русия. Генералите на Путин ще активизират и опитите си за унищожаването на украинския плацдарм на източния бряг на река Днепър в село Кринки, където въпреки последните твърдения на руския военен министър Шойгу все още са се окопали поне няколко десетки морски пехотинци.
Ако все пак се стигне до внезапен руски пробив на фронта, на пръв поглед статичните окопни бойни действия в стил Първа световна война рязко биха могли да приключат и да станат динамични.
Трябва да се има предвид все пак, че мобилността никога не е била силата на руската армия, както се видя през първите седмици на инвазията. А и е силно съмнително дали тя би могла да бъде постигната от масово мобилизираните и хвърлени на фронта руски наборни военнослужещи. Също така при опит за активно придвижване по бойното поле Русия вероятно ще загуби основното си предимство по отношение на артилерията, ще се изложи на вражески засади и би мога да бъде по-ефективно атакувана с импровизираните дронове камикадзе, които се оказаха най-ефикасният украински асиметричен отговор в условията на недостатъчна западна военна подкрепа. В помощ на Киев през последните дни идва и необичайно топлото време за февруари, което превръща замръзналата почва в непроходимо блато и почти напълно възпрепятства окупационните сили да водят мобилна война.
Така че, обективно погледнато, ефектът от падането на Авдеевка най-вероятно ще остане основно в полето на информационно-пропагандната дейност и ще "стегне редиците" в Русия в навечерието на президентските избори за поредно преизбиране на Путин.
Промяна в стратегиите
Покрай битката за Авдеевка обаче прави впечатление, че Русия все по-ефективно използва своите военновъздушни сили (ВВС). Кремъл най-вероятно е успял да установи поне локално въздушно превъзходство в този сектор от бойното поле, като засипа укрепеното предградие на Донецк със стотици планиращи бомби, подобни на американските JDAM. Това е поредно нагледно доказателство, че Киев очевидно е бил принуден да пести и от боеприпасите за противовъздушната отбрана, като избира кои зони от фронта да защитава и кои - не.
Заради този дефицит обаче Украйна обаче става все по-добра при воденето на "умни" бойни действия. Илюстрация на това са "капаните", които армията й периодично залага на руските бойни самолети, успявайки да свали по няколко наведнъж. Според генералите на Зеленски например само по време отстъплението от Авдеевка са били ударени шест модерни изтребителя Су-34 и Су-35. Подобни "капани" периодично припомнят на руснаците, че приближаването до фронтовата линия е твърде хазартно начинание, особено когато става дума за суперскъпи самолети от типа струващия над 300 млн. долара руски радарен А-50, свален в средата на януари над Азовско море.
Украйна от своя страна се опитва да компенсира недостига на конвенционални боеприпаси с "асиметрични" способности. Тя например става все по-креативна при разработката на нови безпилотни апарати, като в момента прави по около 50 хил. месечно. Целта е през 2024 г. страната да произведе минимум един милион бройки от тях, като някои по подобие на иранските Shahed-136 са с обсег до няколкостотин километра. Президентът Зеленски обяви със свой указ създаването на нов вид въоръжени сили, които ще отговарят за използването на дроновете, а Великобритания, Нидерландия и Латвия сформираха съюзническа коалиция, която да подпомага страната в сферата на безпилотните системи.
Прочети още
Масовото използване на наблюдателни безпилотни апарати и евтини FPV дронове камикадзе в момента има изключително силен възпиращ ефект на бойното поле. Именно благодарение на тях украинската морска пехота от месеци насам удържа плацдарма на източния бряг на Днепър, където дори е постигнала своеобразно тактическо въздушно превъзходство. Заради дроновете факторът на изненадата на фронта в Украйна практически почти е елиминиран. Двете враждуващи страни са принудени да изтеглят тежката бойна техника и превозните си средства на поне 10 км от фронтовата линия, ако не искат бързо да ги загубят. Показателно например беше как през тази седмица украинската армия унищожава с дронове камикадзе (на стойност по $5000) огромно хале, приютило паркирани руски танкове и бойни машини.
Благодарение на напредъка си при морските дронове камикадзе Киев постигна тотално превъзходство над руския флот в Северозападното Черноморие. Най-новото доказателство за това беше потопяването на "Цезар Куников" - четвъртият унищожен руски десантен кораб клас Ropucha, който на 14 февруари е бил ударен от пет самовзривяващи се дрона край Севастопол. Украйна също така, изглежда, вече е успяла да прекопира тежките руски въздушни дронове камикадзе "Ланцет", способни да нанасят прецизни удари на няколко десетки километра зад фронтовата линия.
Бумът в използването на бойни дронове не остава без отговор. Той катализира бърз напредък при системите за борба с тях и особен при средствата за водене на радиоелектронна война. Показателно е например, че вече се появяват устройства с размерите на раница, които заглушат връзката към вражеските дронове в радиус от няколко десетки до няколкостотин метра. Очакванията са в недалечно бъдеще средствата за смущение на радиочестотния спектър да се усъвършенстват и да направят ефирните комуникации в зоните на бойните действия от трудни до невъзможни. Това е нещо, което радикално ще промени начините за водене на война през следващите месеци и години - не само в Украйна, но и навсякъде по света.
