Кой говори за коронавируса в България? До днес бяхме свикнали да виждаме шефа на ВМА ген.-майор проф. Венцислав Мутафчийски да обявява броят на заразените и мерките, които Националният оперативен щаб взима. Разбира се, премиерът Бойко Борисов не обича прожекторът да не е насочен към него и след няколко дни, в които остави експертите да говорят, пое и битката с епидемията на ръчно управление. Борисов обича да угажда на всички - не харесва сърдити. И така изведнъж във вторник се появи Медицински съвет към Министерски съвет, оглавяван от пулмолога проф. Коста Костов, който няколко дни по-рано в своя фейсбук публикация нарече депутатите "мишоци", раздразнен от предлаганите наказания за медици, които отказват да изпълняват служебните си задължения без да им е осигурено необходимото предпазно облекло. Във вторник бяха представени 15-те члена на съвета. Те са специалисти от различни области на медицината, сред които изпъкват имената на проф. Радка Аргирова, клиничен вирусолог, доц. Атанас Мангъров, инфекционист и психиатъра д-р Цветеслава Гълъбова. Съветът влючва още специалисти по образна диагностика, обща медицина, зъболекар, невролог, фармаколког, както и адвокат и медиен съветник. От началото на кризата с коронавируса в София се заговори, че доц. Мангъров е сърдит, че не е включен в оперативния щаб. От началото на кризата той бламира щаба и е защитник на концепцията за изграждането на т.нар. стаден имунитет вместо социална дистанция и изолация каквато прилага щаба. Ситуацията се допълва от стара вражда между проф. Костов и началника на Оперативния щаб, хирурга ген. Мутафчийски. За нея спомена и премиерът по време на извънредния брифинг. По-късно в неделя председателят на националния щаб и директор на Военномедицинска академия (ВМА) не отговори на въпрос дали и защо проф. Коста Костов е уволнен от ВМА. Проф. Костов каза, че "сега не е време за лични мъжки битки. Заровили сме всички томахавки. Тези конфликти в случая не са решаващи". „Задачата на Медицинския съвет е да помогне на държавата да се справи с проблем, за който здравната ни система не е подготвена“, изтъкна проф. Костов в началото на изказването си. Функцията на Съвета ще бъде изготвяне на препоръки и алгоритми за лечението на COVID-19 в помощ на всички лекари и на правителството. "Ще предоставяме навременна и достоверна информация", обясни проф. Костов. Тя ще бъде представяна на два брифинга седмично, във вторник и петък, както и на специално създадена Фейсбук страница. Не е ясно обаче защо тези препоръки, предназначени за лекарите трябва да бъдат обсъждани на прес брифинги два пъти в седмицата в допълнение на станалите редовни и извънредни брифинги на Националния оперативен щаб. Първият брифинг на новосформирания

медицински съвет започна с противоречие със щаба за тестовете.

Една от първите препоръки на медицинския съвет ще бъде да се започне масово тестване с бързи тестове на контактни лица и потенциални заразени, стана ясно от думите на доц. Атанас Мангъров. Това обаче се разминава с позицията на Националния оперативен щаб. По-рано тази сутрин директорът на Националния център за заразни и паразитни болести и член на националния щаб за борба с коронавируса Тодор Кантарджиев заяви, че бързите тестове помагат в изследването на коронавируса и могат широко да се използват, но не могат да служат за надзор на развитието на болестта в България, тъй като са недостатъчно сигурни. Проф. Аргирова пък коментира, че отдавна е трябвало да има алгоритъм за действие при тестването на хората със съмнение за коронавирус. „Има достатъчен брой интензивни легла в държавата. В момента те са около 900, но за кратък период могат да станат 2000“, каза зам.-министърът на здравеопазването Бойко Пенков. Така той отговори задочно на вчерашното изказване на началника на Националния оператовен щаб, че капацитетът на ВМА и "Пирогов" за прием на пациенти с COVID-19 е изчерпан. „Няма утвърдена терапия за заболяването. Трябва да се мисли много внимателно за лекарствата Хлорихин и Хидроксихлорохин, тъй като те имат много странични ефекти и до момента бяха изключени в цял свят“, категоричен беше проф. Георги Момеков.