Дълги опашки от желаещи да гласуват се образуваха пред посолството ни в Лондон, както и на други места във Великобритания.
От българската мисия взеха решението за секциите на базата на четири основни критерия: брой на подадени заявления за гласуване, брой на внесени документи са уседналост по региони, географско разпределение и брой на гласувалите в предишни избор. Не всички българи останаха доволни, защото на някои ще се наложи да пътуват по-дълго време до одобрените секции, но по принцип те са избрани така, че всички граждани да могат да стигат до тях в рамките на един час. Най-много са избирателните секции в Лондон – 13 на брой. С изключение на две секции в Шотландия и по една в Уелс и Северна Ирландия, всички останали секции са разпределени на територията на Англия.
Изборите се провеждат в условия на локдаун, което допълнително може да създаде затруднения, въпреки уверенията, че британските власти и полицията са запознати по места. „В Лондон Сътън са дошли 600 човека, полицаите се опитват да подреждат опашките. Стотици чакат в Баркинг, Гринуич и Стратфорд. В Оксфорд, който покрива огромна територия, от Рединг до Суиндън и Нюбъри, за 3 часа гласуваха около 300 души. Не знам какво да ви кажа, освен, че това не е честно. Нито към избирателите, нито към хората в комисиите, рискуващи здравето си на крак над 16 часа само в деня на изборите, без да броим работата по създаването на секциите. Напливът е огромен и очакван“, пише във Facebook Мария Спирова, виден представител на българската общност на Острова. „Ако имахме 87 секции, колкото си заявихме, а не 35, както законът нелепо настоява, гражданският ентусиазъм на хората тук нямаше да се разбива по този начин във вълнолома на идиотската реалност, наложена ни от една държава, която едновременно иска парите ни и се ужасява от гласовте ни“, допълва Спирова.
