Димитър Луджев
Копринка Червенкова, Христо Буцев
Помните ли къде бяхте на 10 ноември 1989 г.?
- Отлично. Сутринта работих вкъщи. Към 12 ч. ми се обажда съпругата ми - в университетската печатница директорът й казал, че бил срещнал Величко Добриянов, който му казал, че на пленума става нещо и ще махат Живков, тя пък срещнала Желев и му разказала... И ми съобщава: „Желю каза да отидеш в университета, там да се съберете, да видите какво ще правите." И аз отпраших към университета, към 1-2 часа вече дойдоха сведения по различни пътища... Събрахме се уж да пишем някаква декларация, но се отказахме, защото още нищо не беше ясно. И се разбрахме вечерта да се съберем в „Яйцето" пак към 5-6 ч. От 6 часа със съпругата ми и един приятел бяхме на кино и като свърши, отидохме в „Яйцето" (малка зала в подножието на Софийския университет - б.р.), там вече вреше, защото бяха съобщили по радиото. Вечерта бяхме там с Желю и Мария Желеви, Зина Маркова, Николай Генчев... А в центъра на „Яйцето" най-шумната маса беше на катедра „Научен комунизъм". Крещяха, викаха: „Долу Живков!", „Да живее демокрацията!", такива работи.
Някои представители на тази катедра и досега са доста шумни...
- За мен решаващо беше действието на Желев да събере в своята кухня всички водачи на т.нар. неформални структури и възникващи групички - от земеделците, от БСДП... Той много-много не ни разказваше какво правят. Един ден в края на ноември Желю ми каза: „Решихме да направим една демократична коалиция на демократичните сили. Смятам да я кръстим Съюз на демократичните сили. Какво мислиш, хубаво ли звучи?" Спомням си, че тогава попитах кои се събират? И той започна да изброява - Георги Спасов, Пламен Даракчиев, бай Милан Дренчев и неговите земеделци... И така, изброява ми имена, аз повечето не ги знам. Казах му, че тези хора не ги знаем, не сме ги чували.... И му казвам на Желев: „Даваш ли си сметка, че ако тези хора ти сега ги изтъпаниш като водачи на това ново движение, те ще станат национални герои, после не можеш да ги мръднеш. Представи си, правиш някаква коалиция от несъществуващи структури - утре това ще блокира всичко" - говоря на Желев, а той каза: „Няма друг начин." Почувствах, че освен другото за него това беше начинът да оглави движението. Докато на събиранията в кухнята го гледаха в устата (бяха наясно, че той ги легитимира като лидери на антикомунистическото движение), в Клуба (за подкрепа на гласността и преустройството - гражданска формация, създадена от комунисти и безпартийни преди свалянето на Живков - б.р.) Желев не се ползваше с чак такъв неоспорим авторитет... Събранието на Клуба на 1 и 2 декември явно е затвърдило у Желев идеята и нагласата да се прави политическа коалиция. Така че създаването на СДС, макар и в този неясен вариант, не само че промени хода на събитията, ами предопредели и характера на българския политически преход. Аз мисля, че до голяма степен това, да го наречем трудно развитие на българската политическа и партийна система, започна от създаването на този хермафродит СДС, което всъщност вкара партизанското начало. Започна партизански кадрови подбор, състезание между партии, боричкания, което прерасна в това кой да овладее СДС.
По време на Кръглата маса в една почивка се разхождахме Желев, Александър Йорданов и аз. И Желев по едно време пита: „Сашо, вие как решихте да правите Радикалдемократическа партия?" И Сашо в типичния си стил отговори: „Ами, като се създаде СДС, ние се огледахме и видяхме, че местата за лидери са заети. Тогава решихме с Михаил Неделчев и с Елка Константинова да възстановим РДП и така да влезем в СДС." Това е едно от гибелните последствия за СДС, който стимулираше създаването на някакви политически партии и структурки като Обединения демократичен център на Стоян Ганев и Венци Димитров, един куп, сега вече не ги помня. Всеки малко по-активен и по-амбициозен тръгна да си прави някаква политическа структура, за да може да се включи в раздаването на картите, грубо казано.
Как се подбираха кадрите? Откъде се яви Стоян Ганев например, откъде се яви Снежана Ботушарова?
- Какъв подбор на кадри! Пълна суматоха. Като оставим настрана сигурно по-целенасочените действия на някои влиятелни кръгове от бившите специални служби. Голям проблем, особено след 10 ноември, бе да намерим юристи, нуждата от които ставаше осезаема. (Месеци по-късно в партиите се появиха доста юристи, някои от които станаха най-големите антикомунисти.) На 11 или 12 ноември имах интервю в предаването „Добър ден". Интервюиращата в студиото се казваше Меглена Кунева. Запознавам се с нея, оказа се, че е от някакво сдружение на млади юристи в университета. Като излизам, казвам на Меглена: „Моля те, намери юристи, които искат да работят за нас." И два-три дена по-късно - аз съм в „Яйцето", Меглена пристига и води трима души: Снежана Ботушарова, Вирджиния Велчева и Стоян Ганев. И доведоха други юристи. Така ставаше.
Голям спор, скандал стана по избирателния закон, ние, експертният екип, предлагахме смесената система, а повечето партии бяха за пропорционална система. Стоян Ганев постави ултиматум от името на експертите, че или ще се приеме нашето предложение, или те напускат. От това време е началото на това гибелно разделение в СДС между политици, политикани, партийни вождове и експертите, които бяха непрекъснато избутвани встрани. При правителството на Филип Димитров се наложи тенденцията в държавната администрация и стопанските предприятия да се назначават „наши" хора по партийна линия, тенденция, която се утвърди при управлението на БСП - Жан Виденов, и най-вече при това на ОДС - Иван Костов, за да стане основен принцип на държавно управление в наши дни. Това е голямата драма на българските демократични сили. Защото мирната революция, мирният преход към демокрация и пазарната икономика е интелектуално упражнение. Това е изключително сложен процес, който иска познание на обществените и икономическите процеси. Той може да се извършва от хора, които имат необходимия капацитет и възможности. Така се разви политическият процес у нас, така се генерира новата партийнополитическа върхушка, че всъщност хора без необходимите професионални способности, но с други качества - арогантни, партизански верни на своите лидери, шумни и гласовити псевдоантикомунисти и т.н., избутаха това професионално ядро, групата, която в България беше доста добра, доста забележима в началото на прехода. Според това какви лидери си избира една нация става ясна нейната пригодност за демокрация.
Тоест тогава нацията не е била пригодна за демокрация?
- Основният проблем е в слабостта на българската интелигенция. Много слаба, много неподготвена, много нагаждаща се, много подкупна се оказа. За мнозинството участници в политиката разделението между леви и десни не е поради някакви идеологически, манталитетни, културни и пр. различия. То дойде по линията на това кой е бил и кой не уреден преди. Едните били в по-добра позиция, другите били в по-лоша позиция. Това деление се трансформира според възможностите за достъп до властта.
След толкова години как си обяснявате бунта на 39-те? Откъде дойде той? Каква беше идеологията, целта му?
- Инициатор на това брожение стана Йордан Василев, който през февруари ту напускаше, ту се връщаше в Народното събрание, доста развълнуван от предстоящото отваряне на досиетата. По това време Тренчев започна да говори, че СДС е създадено по грешен начин, че се е изхабило, че трябва да се реформира, че тези партии, дето сега доминират в СДС, всъщност са тръгнали на колаборация с комунистите, че те спират антикомунистическия процес и трябва да бъдат отстранени. И затова трябва да се създаде СДС-движение, да се създадат граждански комитети. И провокира първата декларация на 26 депутати от СДС, четена от Йордан Василев на 4 април в Народното събрание, в която заплаши, че ако конституцията не започне да се работи и изборите не станат най-късно през юни, те напускат парламента. Парламентът се раздвижи, ускори работата по конституцията, обаче те също бързаха. Е, има недокументирани сведения, че бивши шефове на ДС като Димитър Иванов, началник на VІ отдел на VІ управление на ДС, директно са направлявали Стоян Ганев, Йордан Василев, Георги Марков, Венци Димитров (последните двама излязоха като сътрудници на ДС, но досиетата на другите се били официално унищожени). Това може и да е вярно, защото ръководството на БСП начело с Лилов изненадващо даде рамо на Г-39, на СДС-движение, даде им и синята бюлетина. Димитър Йончев казва за това време: „Докато ние уж работехме с доброто СДС в парламента, Лилов преговаряше с онези, дето бяха на поляната." БСП действително беше заинтересовано да разгроми Петър Дертлиев, той беше заплахата, БСДП беше голямата партия, която изсмукваше техните хора.
От СДС нищо не остана, а партията, която оцеля, е ДПС. Нали уж вървяха паралелно.
- Вървяха... На ДПС много им помогна обстоятелството, че и БСП, и СДС правеха всичко възможно да консолидират техния електорат. Да го сплашат, да го отчуждят. В СДС така и не се прие идеята за партньорство с ДПС. Доган дойде на крака в Координационния съвет на СДС през март 1990 г., искаше ДПС да влезе в СДС. Боже, каква разправия беше, такива националистически речи не бях чувал. Желев си мълчеше. Общо взето, само „Подкрепа" и Независимото дружество за правата на човека се изказаха в тяхна полза. Доган беше подготвил един меморандум за съвместна дейност, за сътрудничество със СДС, за общо участие в избори. Но по-голямата част от ръководството на СДС - Петър Берон, Петко Симеонов, земеделци, социалдемократи - всичките смятаха, че от БСП са прави и че ДПС трябва да бъде забранено.
Но и никой не атакува сериозно неговата конституционност.
- Защото американците бяха категорично против. От самото начало те смятаха, че присъствието на ДПС е една от индикациите за демократизацията на България. Така или иначе ДПС е важен елемент от политическото развитие в България. Да си спомним враждебната политика на Филип Димитров, Йордан Соколов и компания, които се сблъскаха с ДПС. Да си спомним враждебната политика на Жан Виденов и компания, националистическото ядро, което взе властта в БСП. В това пространство трябваше да работи Доган, който е един изключително умел политик. Но той се променяше. Доган от 1991-1992 г. няма нищо общо с Доган от 1997-1998 г., а да не говорим вече за 2004-2005 г. и нататък - това са различни политици. Но има една доминираща особеност - той майсторски умее да използва политическата ситуация и да извлича за себе си най-изгодното от нея. През 90-те Доган беше фактор, незаобиколим политически фактор. Амбицията му беше да бъде оня балансьор, оня ментор, без когото нито една формация да не може да действа; без когото да не може да функционира българската държавност. Но той разбираше, че може да бъде политически фактор, само ако бъде български политически мъж, български държавник. Затова ДПС примерно извърши нещо изключително важно за България. Ръководството му спря навлизането в България на различни фундаментални, религиозни и други групировки. Направиха го не защото имат някакво отношение - те всички са атеисти, а защото разбираха, че ще имат стойност, ако са в българския политически живот като българска партия, а Доган - като български държавник. По тази причина между другото Доган дълго време беше недолюбван от Турция. Официална Турция отказваше да го приеме до 1999 г., до бомбардировките в Косово, когато в американската резиденция се стигна до споразумение, че ДПС (заедно с Либералния съюз тогава) ще подкрепи бомбардировките, пък Щатите ще съдействат за промяна на отношението на Турция към партията и за подпомагане при избори. На мен лично са ми казвали - и премиерът Демирел, и тогавашният министър на отбраната, че турската държава не може да приеме човек, който е работил в българското контраразузнаване срещу Турция. Някъде след 2001 г. у Доган взе връх страстното желание да стане бизнес фактор и богат човек.
От това, което казвате, остава впечатлението, че сякаш най-дълго Доган е бил ръководен от някаква идея. Все пак идея е това - да бъдеш фактор, да бъдеш български политически фактор. Докато в СДС идеята рано се е изпарила, доминанта са станали парите. И съюзът се разпадна заради алчност...
- Така е. Върхушката, която овладя СДС през 1991 г. и оформи нейния ръководен елит по времето на Филип Димитров; и новата върхушка, която Иван Костов издигна - те нямаха абсолютно отношение към каквато и да е идеология и политически ценности, държавни, модернизационни и други обществени цели. Повечето бяха дребни хора с нисък капацитет, с ниска култура, устремени само към едно - да правят сделката власт-пари, пари-власт. Нищо друго не ги интересуваше. Най-голямото политическо провинение на Костов е, че съсипа демократичното движение в България, въвеждайки във властта тази абсолютно продажна, без никакви морални устои група хора, които съставляваха по-голямата част от управлението на ОДС. Костов затвърди т.нар. партийно-клиентелистки модел, който съсипва България до днешно време, ерозира и корумпира демокрацията. Той имаше цяла философия - как ще създаде синя буржоазия чрез приватизацията, която ще бъде опора на властта. С тази цел областите бяха увеличени от 9 на 31, за да сложи „нашите" хора от партийния и в държавния апарат, за да укрепят властта на СДС и на великана Костов („великана" го наричаше Венци Антонов още през 1991 г.). Вятър и мъгла. Той не можеше да разбере, че тези хора са продажни, че ще се продадат на всекиго. Те, както бяха в СДС, така отидоха в ДПС, в НДСВ, в ГЕРБ, навсякъде, където можеше да им се отвори парашутът. Вярвахме, че смяната на системата е процес на радикални реформи в праволинейно движение: от точка А - тоталитарна държава, разрушаваме я, към точка Б - съграждане на демокрация. И аз, човек, който поради образованието си и занятията си много добре съм знаел, че човешката природа не се поддава на подобни преобразования, си въобразявах, че е достатъчно да извършим всички предписани от доктрината действия, да наложим либерално-демократичния модел и обществото ще стане модерно и хуманно, а хората ще заживеят по-добре и по-солидарно. Вместо това, недооценявайки, най-общо казано, човешката природа и характер, страстта и стремежа за власт, пари и богатства, с изненада установихме, че вместо да стигнем точка Б, сме попаднали в някаква непроходима тъмна джунгла, наречена преходна икономика и преходно общество. Установихме, че прогласените от нас движещи сили на прогреса, на прехода: бизнесмени, професионална интелигенция, демократични партии и синдикати, граждански организации, които би трябвало да са заинтересовани да стигнем до точка Б - демокрацията, се борят за друго. Те бяха по-заинтересовани по-дълго да се запазят вакуумът в собствеността и правният безпорядък, за да могат през това време да крадат и да се уреждат. Установихме, че вместо да искат малка, но ефективна либерална държава - те искат да запазят голямата бюрократична държава като основен източник на богатства и привилегии... Последствията са деиндустриализация и слабопроизводителна неконкурентна икономика, обедняване на голяма част от населението, над един милион работещи в чужбина и емигранти, засилване на социалното неравенство между малка група свръхбогати и основната част от нацията.
*Това интервю бе поместено в последния брой на вестник „Култура". Публикуваме го с някои съкращения заради изключителните разкрития, които Димитър Луджев прави за първи път публично. Заглавията са на BG VOICE.
