В една душна юнска вечер в Брюксел бронзова статуя от 19-и век на крал Леополд Втори гледа как малка група хора обсъждат съдбата й. Дали трябва да бъде повалена и пратена в музей? Така смята една жена. Или на постамента на паметника да бъдат изсечени имената на някои от милионите погубени хора, докато кралят е властвал над Свободната държава Конго, която е била негова лична собственост? Предложения правят и участниците в пешеходната обиколка на тема "Да деколонизираме Брюксел". Това са група хора, които не харесват особено прочутия монарх, но разговорът им е отражение на настроенията в белгийското общество. След седмиците на протести по света, предизвикани от насилствената смърт на афроамериканеца Джордж Флойд, Белгия е една от няколкото европейски страни, вгледала се по-внимателно в своята история. Статуите на Леополд Втори бяха обезобразени и даже премахнати в няколко големи града, а двама министри на образованието - по един от двете езикови общности - обявиха планове да вкарат колониалната история в задължителната училищна програма. Федералното правителство също се съгласи да образува комисия за проучване на този период. Според историци населението на тази обширна територия в Централна Африка е било намалено наполовина до 10 милиона при управлението на Леополд Втори между 1885 и 1908 г. Жестокостите, извършвани от чиновниците, принуждавали конгоанците да добиват възможно най-много каучук, са добре документирани: отсичане на ръце за наказание, унищожаване на села и отвличания на съпрузи за получаване на откуп. Впоследствие тази богата на ресурси територия става Демократична република Конго, след като обявява независимост от Белгия на 30 юни 1960 г, тоест преди 60 години. Но раните от колониалната епоха още не са зараснали. "Според мен Леополд Втори е престъпник и хищник", казва Биенвеню Матюмо, активист от конгоанската гражданска организация "Борба за промяна" (Lutte Pour Le Changement - LUCHA). "Белгийските колонизатори унищожиха конгоанското общество", смята той. Експлоатацията, започнала под управлението на Леополд Втори, е прецедент за следващите управляващи елити, смята членът на LUCHA Юнис Етака. До ден-днешен, даже при конгоански власти, ценни минерали като злато, диаманти, кобалт и колтан са експлоатирани, както и населението от корумпирани правителство и милиции, от местни и чуждестранни минни компании. На края на тази верига за доставки са потребители от цял свят, които - знаят или не знаят - използват този кобалт или колтан в лаптопите и мобилните телефони. Младите конгоанци искат не само промяна на своето държавно ръководство, искат и Белгия да поеме отговорност за своята история. Матюмо настоява бившата колониална сила да признае престъпленията си, да поиска прошка (Днес бе съобщено, че кралят на Белгия Филип е изпратил писмо до президента на Конго Феликс Чисекеди, в което изразява "дълбоко съжаление" за страданията и проявите на насилие в африканската държава от края на 19-и до средата на 20-и век. - Бел. ред.) и да плати репарации. Той казва също, че белгийците трябва да върнат откраднатите произведения на изкуството. За някои млади чернокожи белгийци паметниците на Леополд Втори са оскърбление за тяхната идентичност и подсилва усещането им за структурен расизъм. "Проблемът е основно в това. Белгийският народ намира за нормално да има статуи на такъв човек", казва 20-годишната Маргрит на антираристки протест в Брюксел през юни. "Сякаш нашата история, нашата борба не е от значение. Но за нас тя е от значение", добавя тя. "Мемоар колониел" - групата, организирала пешеходните обиколки - й предстои "да свърши още много работа", за да може страната да осъзнае своето минало. "Пропаганда" за колониалната ера може да бъде открита в "публичното пространство, учебниците, рекламите, комиксите" и на много други места, казва Набила, доброволка от групата. Според нея всичко това подхранва расизма и дискриминацията. В тази малка страна прочутите комикси с Тинтин са били критикувани заради снизходителното представяне на конгоанския народ. Буди недоумение и традицията на белгийците да боядисват лицата си в черно, за да изиграят ролята на Зварте Пит (Черния Петър) - помощника на Синтерклаас (Дядо Коледа). ООН е съгласна до голяма степен с изявленията на "Мемоар колониел". Миналата година група експерти проучиха въпроса и препоръчаха на Брюксел да направи повече, за да изкупи вината за своето минало. Те намериха "явни доказателства, че расовата дискриминация е присъща за (белгийските) институции" и че в обществото има слабо осъзнаване как това води до "системно изключване от образование, работа и възможности". Разбира се, не всички са привърженици на пренаписването на учебниците по история. В Белгия има много влиятелни лобистки групи, които представляват служителите в колониалните администрации и техните потомци, обяснява Набила. Но през последните седмици крайнодясното движение "Нация" обяви, че е "на практика само в заемането на твърда политическа позиция не само на думи, но и с действия в защита на историята и наследството" на Белгия чрез многобройните си прояви за предпазване на статуите на Леополд Втори от вандализъм. Може би вече е започнала промяна, смята нейният колега доброволец и лидер на антиколониалната обиколка Алиу Балде. "Сега всеки е длъжен да заеме позиция. Това е нещо добро", казва 26-ят Балде.
