Доларът удари 20-годишен връх спрямо основните световни валути в понеделник, след като председателят на Фед Джером Пауъл заяви позицията, че лихвите ще останат високи за по-дълго време в отговор на растящата инфлация. Той предупреди, че ще бъде причинена „известна болка“ на домакинствата и бизнеса, защото ще е нужно време на Фед да успее да овладее инфлацията. Доларовият индекс достигна рекордните от две десетилетия 109.44 пункта след началото на търговията в Азия, което пък тласна другите основни валути към нови дъна. Доходността на щатските облигации също се повиши в понеделник на фона на изказването на Пауъл, като доходността на двугодишните облигации достигна до 3.4890%. Това е най-високата стойност от края на 2007 година.

Прочети още

Само ден по-късно обаче американската валута се понижи спрямо другите основни световни валути, отстъпвайки от 20-годишния максимум. Еврото се повиши с 0.08 на сто до 1.00045 евро за долар, след като през последната седмица не успя да се задържи над паритета с американската валута. „Еврото намери известна стабилност, в близост до паритета, благодарение на очакванията, че ЕЦБ може да вдигне основната си лихва със 75 базисни пункта на заседанието си през септември“, каза Шон Калоу, валутен стратег в австралийската банка Westpac. По думите му еврото остава

непривлекателна инвестиция

а задълбочаващата се газова криза в Европа означава, че по-агресивните повишения на лихвите от страна на ЕЦБ само ще задълбочат рецесията. „Очакваме валутната двойка евро/долар да достигне нови дъна през следващите дни, като 0.98 евро за долар е следващата очевидна цел“, добави Калоу. На фона на ръста на цените на суровините, който е все по-осезаем от началото на войната в Украйна, силният долар допълнително

забавя растежа

на международната търговия на най-големите икономики в света, стана ясно пък от доклада за ръста на международната търговия на страните от Г-20 през второто тримесечие на 2022 г. Общият износ и внос са нараснали съответно с 2.1% и 2.6% през периода април-юни, спрямо 4.8% и 6.2% през първото тримесечие на годината. Същевременно повишаването на цените на енергията стимулира търговията в Северна Америка през второто тримесечие, като износът за периода се повишава с 10.2% в САЩ и с 11% в Канада. Износът на стоки от ЕС отчита минимален ръст от едва 0.3%, докато вносът нараства с 3%, което се дължи основно на вноса на енергия. Износът в Източна Азия пък се свива.