През изминалата седмица Австрия, която заедно с Нидерландия блокира България по пътя й към Шенген, оцени високо усилията на страната ни по охраната на външната европейска граница, но засега няма официална информация, че Виена може да преразгледа позицията си до края на годината.
Председателят на горната камара на австрийския парламент Волфганг Соботка посети браздата с Турция и призна публично, че „България изпълнява своите задължения по отношение на критериите за приемане в шенгенското пространство“, а ветото на страната му е свързано с необходимостта от реформа на зоната за свободно пътуване.
„Именно по тази причина ние наложихме ветото за влизането на България в шенгенското пространство, което искам изрично да подчертая, че не е свързано със страната. България изпълнява своите задължения по отношение на критериите за приемане в шенгенското пространство. Аз лично имах възможността да се убедя в това на българо-турската граница“, каза председателят на горната камара на австрийския парламент Волфганг Соботка, цитиран от БТА.
Прочети още
Той коментира, че от 2015 г.
шенгенското пространство не функционира
така, както трябва, а същото се отнася и за Дъблинското споразумение. Соботка изрази надежда, че разговорите между министрите на вътрешните работи ще доведат до удовлетворително решение за всички страни, за да може Шенгенското пространство да започне най-сетне отново да работи по начина, по който трябва.
Сходна е и позицията на професор Хайнрих Бадура, преподавател в Силезийския университет в Катовице, председател на Етичната комисия в Университета за музика и сценични изкуства във Виена и автор на многобройни книги и статии.
„В контекста на Декларацията от Тирана от 6 декември миналата година, когато за пръв официално беше отхвърлено приемането на двете държави, днес в Австрия се изтъква аргументът, че през 2022 година в страната са били подадени 100,000 молби за убежище. Числата обаче междувременно спаднаха с около 30%. Правителството твърди, че 3/4 от кандидатите за убежище не са регистрирани и че има общ проблем с
мигрантските маршрути през Западните Балкани
40% от мигрантите идвали през летището в Белград, други 40% по сухопътните маршрути през Румъния, България, Сърбия и Унгария, останалите 20% – по други пътища. Тоест проблемът не са самите българи и румънци, проблемът е, че приемането на тези две страни води до директно отваряне към пространства извън ЕС, а това вече има измерение в областта на политиката за сигурност – незаконна миграция, търговия с хора, престъпност, наркотици, тероризъм, корупция“, обясни той в интервю за Deutsche Welle.
По думите му, блокирането на България и Румъния за Шенген ще продължи дотогава, докогато ЕС не е в състояние ефикасно да защитава външната си граница. „Австрийският канцлер смята за свой дълг да се грижи за общото благо и за сигурността на австрийците“, отбелязва още проф. Бадура.
Сходни аргументи се чуват и в Словакия, Полша, в Германия, от страна на унгарския премиер Виктор Орбан и неговото правителство. Те настояват да има по-строги правила за политическо убежище и контрол по границите. „Но обясненията на канцлера Карл Нехамер и на вътрешния министър Карнер са едностранчиви, защото не отчитат един факт: Унгария и Сърбия просто пропускат бежанците нататък, а напоследък се видяха пробойни и корупция при издаването на визи по границата на Полша с Беларус. В случая ЕС изглежда безпомощен, а Европейската агенция за гранична и брегова охрана „Фронтекс“ – беззъба“, отбелязва проф. Бадура.
Той изброи пет точки, за които настоява Виена. Те включват стартиране на пилотен проект за процедура по даване на убежище в държава от ЕС, която да се провежда на външната граница на Съюза. Приемане на правила за връщане на мигранти и отпадане на индивидуалните процедури във всеки отделен случай. Провеждане на процедури за убежище в така наречените „сигурни трети страни“. По-лесна
отмяна на бежанския статут
при извършване дори на леки престъпления и повече подкрепа на „Фронтекс“ от държавите-членки по външната граница на ЕС и на територията на трети страни.
„Позицията на Австрия по разширяването на Шенген нямало да се промени, докато не се предприемат тези мерки и не спадне броят на молбите за убежище – това беше повторено съвсем наскоро“, напомни проф. Бадура.
В същото време министърът по миграцията на Нидерландия Ерик ван дер Бург каза пред БНР, че страната му настоява за мисия, която да установи как се прилага върховенството на закона в България, преди да реши дали ще свали ветото си за присъединяването на България към Шенген.
„Все още трябва да почакаме информация от Комисията. Именно тя трябва да ни даде точната информация. Става дума за върховенството на закона, по-точно за неговото прилагане и мониторинга върху него. Настояваме и за мисия за установяване на фактите. Тогава можем да вземем решение“, каза Ерик ван дер Бург.
България с висока самооценка за действията си срещу нелегалната миграция
„Българската държава се справя изключително успешно с противодействието на нелегалната миграция.“ Това заяви главният секретар на МВР Живко Коцев.
Той отчете значително увеличение – с над 75%, на наказателните производства, свързани с трафика на хора, и с 30% на осъдителните присъди.
От началото на годината 158,000 са пробвалите да преминат нелегално границата ни от Турция, уточни зам.-директорът на „Гранична полиция“ Радослав Кулеков.
Отново обаче стана ясно, че 110 километра от границата са без видеонаблюдение и предстои да бъдат покрити с камери. Кулеков поясни, че от догодина охраната на браздата ще се извършва и с дронове.
Според статистиката на МВР през август са задържани общо 4,654 граждани на трети страни, опитали се да влязат или нелегално пребиваващи в страната. От тях 308 са заловени при опит да влязат в България, а 437 при опит да я напуснат. 3,909 са открити във вътрешността на страната.
Броят им е с 80.7% повече
в сравнение с предходния месец, когато са установени 2,576 нелегални лица.
През периода януари–август 2023 г. са задържани общо 13,394 граждани на трети страни. От тях на влизане в страната – 1,018, на излизане – 1,302, а откритите незаконно пребиваващи в България са – 11,074 лица. Спрямо общия брой на задържаните през същия период на 2022 г. (9,918) се отчита 35% увеличение.
На влизане през границите на България през август най-много нелегални мигранти са задържани по браздата с Турция – 271, а двама са опитали да влязат незаконно в Родината през зелената граница със Сърбия. На граничните пунктове са задържани 35 незаконно преминаващи, сред които 28 на границата с Турция, 6 на границата с Гърция и 1 със Сърбия. Отчита се 18.9% увеличение спрямо предходния месец (259 лица).
Сред задържаните от началото на годината на влизане през държавната граница преобладават гражданите на Сирия – 49.3%, Афганистан – 19.1% и Мароко – 15.3%.
При опит да напуснат страната без регистрация през август най-много хора са заловени на зелената граница със Сърбия – 434 души, а двама са се опитали да пресекат браздата със Северна Македония. Други 37 са задържани при опит да излязат от България на граничните пунктове – 25 в Румъния, 7 в Сърбия и двама в Турция, а трима са се опитали да напуснат Родината със самолет.
Сред задържаните за незаконно пребиваване в страната са били
126 малолетни лица,
а от началото на годината 297 граждани на трети страни са върнати по родните им места, отбелязват още от МВР. 90 са върнати принудително, 143 – по споразумения за обратно приемане, 27 с наложени принудителни административни мерки са напуснали доброволно страната със собствени средства, 19 са върнати със съдействието на дирекция „Миграция“ в изпълнение на програми за асистирано доброволно връщане, а 18 без наложена принудителна административна мярка са напуснали страната.
Сред върнатите граждани на трети страни преобладават лицата от Турция – 23.2%, Ирак – 10.1% и Мароко – 6.1%.
Предадени на други държави членки на ЕС при изпълнение на процедурите за обратно приемане, съгласно Регламент 604/2013 ЕО (Регламента „Дъблин“), са 37 граждани на трети страни.
