Весислава Антонова
На заседанието си през тази седмица европейският парламент обсъди доклад за свободата на медиите в Европейския съюз. При изготвянето му са взети предвид резултатите от класацията на „Репортери без граници" за свободата на медиите, която пък беше представена през миналата седмица. В него България продължава да пропада надолу, което е донякъде очаквана новина, защото от миналата година до сега не бяха взети никакви мерки за подобряването на ситуацията. Всъщност новината за следващата година също е ясна отсега - положението на България едва ли ще се промени. Мнозина депутати почти единодушно казват, че няма какво да се направи по въпроса и че проблемът е на самите журналисти. Проблемът с медиите в България е следствие от цялото срастване между властта и икономическите интереси за източване на публични активи. И решението му минава през истинска борба с корупцията и организираната около нея икономическа престъпност. Отказът на сегашното поколение политици да работят в тази посока всъщност е косвено признание за участието им в тези схеми.
Докладът на „Репортери без граници" през тази година е озаглавен "Омразата срещу журналистите заплашва демокрациите". В него специално място се отделя на тревожните тенденции по отношение на медийната ситуация в Европа. „Отприщването на омраза към журналистите е една от най-лошите заплахи към демокрациите", коментира генералният секретар на организацията Кристоф Делоар. По думите му: „Политически лидери, които раздухват ненавист към медиите, носят огромна отговорност, защото подкопават обществените дебати, основани на факти, а не на пропаганда. Да се поставя под въпрос легитимността на журналистиката е игра с изключително опасен политически огън."
В индекса за 2018 г. на „Репортери без граници", която изследва свободата на медиите в 180 държави, България е паднала с още две позиции, заемайки 111-о място (за сравнение с предишни години виж графиката). За страната ни в изследването се посочва следното: „Макар че сега председателства Съвета на Европейския съюз (до края на юни 2018 г.), по този показател България е по-ниско от страните от Западните Балкани, някои от които са кандидати за членство в ЕС", посочват авторите на доклада, който беше разпространен в сряда. Според него България не само е държавата в ЕС с най-несвободни медии, но е и единствената в членка на съюза, поставена в категорията „трудна ситуация", в която от Европа са само още Турция, Русия и Беларус. В глобалната класация страната е в една група с Боливия и Централноафриканската република.
Частта на изследването, отнасяща се до България, е озаглавена „Непрозрачни и корумпирани" и в нея се посочва, че корупцията и тайното договаряне между медии, политици и олигарси са масово разпространени. „Най-мрачното въплъщение на тази ненормална среда е Делян Пеевски, собственик на изданията от „Нова българска медийна група" (сега под шапката на „Телеграф медиа" - бел. ред.). Неговата група притежава 6 вестника и контролира почти 80% от разпространението на печатни издания. Правителството раздава на определени медии средствата от фондовете на ЕС при пълно отсъствие на прозрачност, като на практика ги подкупва, за да не го критикуват или изцяло да се въздържат от отразяването на определени проблеми. Нападенията и заплахите срещу журналисти се увеличиха през последните месеци. Да си журналист в България може да е опасно", се казва в анализа. А примери за тези констатации не липсват. Най-впечатляващите са от студиото на една от двете най-гледани частни ефирни телевизии - Нова. Всеки помни поведението на бившия депутат от ГЕРБ Антон Тодоров, намеците на вицепремиера Валери Симеонов и поздрава на депутата от ДПС Йордан Цонев от друг депутат от неговата партия - Делян Пеевски, към Виктор Николаев и Анна Цолова. Журналистката е освободена от Нова тв. Европейският съюз за радио и телевизия подкрепи българските журналисти в протеста им срещу политическия натиск и отправи настоятелен призив към политиците да се въздържат от намеса в работата на медиите.
В доклада за свободата на медиите от тази седмица се предлага да се забрани или поне да стане напълно прозрачно участието в обществени поръчки на дружества, чийто краен собственик притежава медийно дружество. Предлага се също държавите в ЕС да се задължат да съобщават за бюджетното финансиране, предоставяно на медийните дружества, както и да се извършва постоянно наблюдение на всяко бюджетно финансиране, отпускано на собственици на медии.
Kомисарят за цифровата икономика и общество Мария Габриел пък предлага сега съществуващият регистър за държавната помощ към електронните медии да стане публичен. Той и сега е публичен, но включва справки само за радио- и телевизионните оператори, но не и за онлайн и печатните медии. Освен това в справката няма информация за средствата, които правителствата дават за реклама в медиите, или пък как собствениците на медии участват в обществени поръчки.
Европарламентът призовава държавите да приемат и приложат правила за собствеността на медиите, така че да се избегне съсредоточаване на собственост, както и да се осигурят прозрачността, оповестяването и лесния достъп на гражданите до информация за собствеността на медиите, източниците на финансиране и управлението им.
Властите в отделните страни имат задължението да се въздържат от прилагане на ограничения върху свободата на изразяване на мнение и да приемат закони за развитието на свободни, независими и разнообразни медии. Те имат също задължението да защитават независимостта и безпристрастността на обществените медии, които работят в служба на демократичните общества, а не като обслужват интересите на действащите правителства. Според Съвета на Европа над половината от случаите на тормоз срещу работещите в медиите са дело на представители на държавата, пише в доклада.
Осъждат се опитите на правителствата да заглушат критичните медии и да унищожат свободата и разнообразието на медиите чрез похвати като изкупуване от представители на правителства и техни приближени на търговски медии и принуждаване на обществените медии да обслужват интересите на малки групи.
Отсега може да се каже, че този доклад също няма да свърши никаква работа в България. Дори и предложените мерки да бъдат одобрени, те няма да променят съществено ситуацията. Смисълът от доклада е по-скоро да обърне внимание върху проблемите, но решението им за България зависи изцяло оттук. Без пресичане на връзката между властта и икономическите интереси към ресурсите, които тя разпределя, целият медиен слугинаж и натискът върху свободните медии ще продължи. И така догодина ще бъде изкопано ново дъно в класациите по журналистическа свобода.
