Джон Лий
(Продължение от миналия брой)
23 февруари 1885 г. Мястото е затворът Екзетър в графство Девон. Часът е 8 сутринта. Огромна тълпа се е събрала пред затвора в очакване на екзекуцията на убиеца Джон Лий, осъден за убийството на своята работодателка г-ца Ема Кийс. Щом екзекуцията бъдела изпълнена успешно, щяла да забие камбана в продължение на 15 минути, а над затвора да се развее черно знаме. В 7:55 часа екипът за екзекуции, състоящ се от директора на затвора, главния пазач, лекаря и свещеника, няколко пазачи и представители на пресата, се събира пред килията на обречения мъж.
Точно в 8:00 часа главният палач Джеймс Бери получава сигнал от директора и влиза в килията. Той сръчно връзва ръцете на Лий и поставя бяла качулка на главата му. Придружен от останалите, Бери бързо повежда затворника към бесилото, завързва краката му заедно и затяга примката около шията му. После посяга към лоста, отварящ трапа под осъдения. Дърпа го така, както бил правил много пъти преди това. И нищо не се случва. Лий остава жив.
Лий се набива на очи като главен заподозрян, който пръв вдигнал тревога след смъртта на г-ца Кийс. Поне един свидетел го обвинил, че бил казал, че Ема Кийс е мъртва още преди да открият тялото й. Той бил наранил лявата си ръка, но някак си бил оставил серия от кървави отпечатъци от дясната по стената на стълбището и по нощницата на прислужницата, която спасил от горящата сграда.
Той твърдял, че раната на лявата му ръка е от стъклото на прозореца, който счупил, за да помогне на слугинята да избяга от къщата. Състоянието на прозореца обаче подсказва, че е счупен отвън навътре, а Лий би трябвало да е бил вътре в къщата. Прислужницата, спасена така благородно от Лий, казала, че е чула звук от счупено стъкло, след като била спасена, а не преди това. Когато най-накрая след дълги уговорки успяват да убедят Джон да помогне в изнасянето на мъртвото тяло, той твърдял, че не е знаел за повече от очевидните рани на жертвата. Ако не е знаел за тях, как е могъл да знае, че тя е била мъртва?
Защо отказва трапът?
Какво се случва с бесилката в онзи съдбовен ден? Какво се обърква и причинява подобна агония на един недотам доказан престъпник? Самият Лий твърди, че това е Божия намеса. Разказва също, че преди екзекуцията е сънувал как бесилото се поврежда и не успява да свърши зловещото си дело. Останалите версии са малко по-научно издържани от неговата. Палачът Джеймс Бери също описва свой сън от началото на кариерата му, в който бесилото отказва да работи.
Но що се отнася до проблема с трапа в деня на екзекуцията на Джон Лий, палачът приписва повредата на чисто технически проблеми. Цели два дни преди екзекуцията валял проливен дъжд, а ешафодът е направен от дърво. Според Бери дъждът е накарал вратите на трапа да се издуят и да се залостват, когато върху тях бъде поставена тежест. Той смятал също, че бесилката е била зле построена. Вратите на трапа били твърде тънки, а железният обков - твърде крехък.
Господин Ей Би Харди, представител на Министерството на вътрешните работи, съставя комисия, която да инспектира старателно бесилото. Според комисията една от дългите панти опирала в резето, което ги държало затворени и затова те не можели да се отворят дори когато Бери дърпал лоста. Служител на затвора твърди, че железните носещи греди на конструкцията са били твърде слаби и се огъвали, когато върху тях се постави значителна тежест. Това би обяснило защо трапът работел безпроблемно, когато Джон Лий не бил отгоре.
Доживотната присъда
Последиците от несполучливото обесване се отразяват различно на различни хора. При Джон Лий оживяването му довело до преразглеждане на присъдата. От смъртна тя била променена на доживотна. Той обаче лежал 22 години - главно в затвора Портланд в графство Дорсет, Великобритания, и бил освободен през 1907. Според някои слухове след това пристигнал в Съединените щати, където живял нелегално, без никога да стане американски гражданин, до смъртта си в щата Милуоки през 1945 г. Но точната дата и място на неговата кончина никога не са потвърдени със сигурност.
Официалната реакция на провалената екзекуция, поне от страна на присъстващите там, била да отрекат всякаква отговорност, прехвърляйки вината на друг. В официалната кореспонденция между най-различни служители и свидетели се разменят множество обвинения, но никой не поема отговорност.
За да бъдем честни с тогавашните държавни служители, те поне се постарали да обновят отдавна остарелите методи за екзекуция в британските затвори. Създадени са нови бесилки, гарантиращи че бъдещите екзекуции никога отново няма да се превърнат в подобен фарс. Тази нова система постепенно е въведена в „обесващите затвори" в цялата страна. Нововъведенията се оказват по-бързи и сигурни за всички (с изключение на осъдените, разбира се), особено с появата на нова порода палачи като Джон Елис и Албърт Пиърпойнт, които въвеждат свои собствени идеи в наказателния процес.
Комбинацията от прилично оборудване и умели палачи превръща британския метод за екзекуции в най-бързия и чист начин за законно убиване в света. Той е заимстван от редица страни, някои от които го използват и до днес - като Сингапур, Малайзия, Индия, и преди отмяната на смъртното наказание - Южна Африка, Австралия, Австрия и Канада.
Послеслов
Странният случай с „Човека, когото не можаха да обесят" има не по-малко чудато и зловещо продължение. Майката на Джон Лий отчаяно искала да освободи сина си от затвора и за да го направи, прибягва до услугите на адвокат от Плимут, който повярвал в нейната кауза и бил готов на всичко, за да отнесе случая чак до парламента.
Този адвокат е небезизвестният Хърбърт Роус Армстронг. Армстронг напуска Девон през 1905 г. и се премества в Хей он Уай в Херефордшър, откривайки частна практика там. През 1921 г. той умишлено дава фатална доза арсеник на съпругата си Катрин, към която очевидно не питаел вече толкова дълбока любов и привързаност. Армстронг е осъден за убийство и обесен в Глочестър на 31 май 1922 г.а от палача Джон Елис. Неговите последни думи, когато трапът пада, са: „Идвам, Кейт!"
Този път бесилката работила перфектно.
