Джон Лий
23 февруари 1885 година. Мястото е затворът Екзетър в графство Девон. Часът е 8 сутринта. Огромна тълпа се е събрала пред затвора в очакване на екзекуцията на убиеца Джон Лий, осъден за убийството на своята работодателка г-ца Ема Кийс. Щом екзекуцията бъдела изпълнена успешно, щяла да забие камбана в продължение на 15 минути, а над затвора да се развее черно знаме. В 7:55 часа екипът за екзекуции, състоящ се от директора на затвора, главния пазач, лекаря и свещеника, няколко пазачи и представители на пресата, се събира пред килията на обречения мъж.
Точно в 8:00 часа главният палач Джеймс Бери получава сигнал от директора и влиза в килията. Той сръчно връзва ръцете на Лий и поставя бяла качулка на главата му. Придружен от останалите, Бери бързо повежда затворника към бесилото, завързва краката му заедно и затяга примката около шията му. После посяга към лоста, отварящ трапа под осъдения. Дърпа го така, както бил правил много пъти преди това. И нищо не се случва.
Трапът се отваря само четвърт инч и отказва да помръдне повече. Бери е леко нервиран, но продължава с мрачната си задача. Той отвързва краката на Лий, маха примката от шията му и сваля качулката. Отвежда го в стая наблизо и бързо се връща да провери и изпробва трапа. Ръчката е върната на изходна позиция и вратите на трапа са затворени. Всичко работи идеално. Бери довежда Лий на бесилото. Слага му качулката и примката и дърпа лоста за втори път. Отново нищо.
Този път Бери обтяга механизма, дърпайки ръчката твърде силно. Лий отново е развързан, освободен от качулката и примката и върнат в същата стая. Някои от екипа предположил, че вратите на трапа са заседнали една в друга. Двама пазачи са изпратени за брадва, с която да ги разхлабят малко. Когато е готово, Бери дърпа лоста, но трапът остава затворен отново. Решават да отрежат част от едната врата, за да може другата да пада свободно. После Лий е върнат на мястото му на площадката за екзекуции. Слагат му качулката и примката и го завързват за трети път. Бери бърза да доведе този печален спектакъл докрай възможно най-скоро. Дърпа ръчката с всичка сила. И трапът отново не помръдва.
Затворническият свещеник припада от цялото това напрежение и остава да лежи прострян на ешафода. Докторът незабавно надава глас, че екзекуцията трябва да бъде прекратена. Заместник-шерифът на град Девон се съгласява с него. Директорът, докторът и вече свестеният свещеник отиват в лекарския кабинет, за да съставят и да подпишат изявление за сутрешните странни събития. Документът незабавно е изпратен до държавния секретар в Лондон, който решава, че Лий е страдал достатъчно и заменя смъртната му присъда с доживотен затвор. Така започва легендата за „Човека, когото не можаха да обесят".
Престъплението
Крайморска къща в приятния девонски град Бабакум. В нощта на 14 ноември 1884 година възрастната стара мома Ема Кийс оказва съпротива на мъжа, нахлул в дома й. Това щяла да бъде последната й грешка. Жената била пребита с тежък инструмент, вероятно секира, а гърлото й било прерязано с такава сила, че по шийните прешлени имало следи от ножа. Сетне нейният убиец залива тялото и къщата й с керосин и драсва клечката. Убийството било особено жестоко и коравосърдечно, тъй като в дома имало слуги, които също можели да станат жертва. 20-годишният Джон Лий, един от работниците на Ема Кийс, се превръща в основен заподозрян от самото началото.
Той незабавно е арестуван, разпитан, обвинен в убийство и палеж и затворен, за да бъден съден на следващите Асизи - съдебни заседания, провеждани на всеки три месеца, когато се разглеждали по-сериозните престъпления. Според английските закони углавните дела можели да бъдат разглеждани само от Асизи съд. В случая на Лий малцина се съмнявали в неговата вина, а мнозина го били чували да отправя смъртни заплахи към жертвата. Следствието и процесът приключват бързо.
Престъплението е извършено в средата на ноември, а Лий е признат за виновен още през първата седмица на декември. Съдията си сложил традиционната „черна шапка" и произнесъл следната присъда: „Джон Хенри Джордж Лий, съдебните заседатели ви намериха за виновен в преднамерено убийство. Присъдата на този съд е да бъдете отведен в затвора, а оттам на мястото за екзекуции, където ще бъдете провесен за врата, докато издъхнете. А после тялото ви ще бъде погребано в земите на затвора, в който сте лежали преди екзекуцията. И нека Бог се смили над душата ви. Изведете затворника!" Лий е отведен в Екзетър, известен като „затворът бесилка" в графство Девон, и настанен в килия. Очаквал да бъде обесен или помилван. В крайна сметка получил и двете.
Миналото на Джон Лий
Той е роден на 15 август 1864 година в тихото малко селце Аботскърсуел в Девон. Времето и мястото на неговата смърт са спорни. Някои твърдят, че той е умрял в приют за бедни в град Тависток, намиращ се на около 12 мили от Плимут. Други казват, че е умрял в Австралия, а трети твърдят, че е починал в Милуоки през 1945 година. Детството му било сравнително спокойно. Джон Лий бил много близък с доведената си сестра Елизабет Харис, която също работела за Ема Кийс и впоследствие дава показания срещу него.
Неговата по-голяма сестра Амелия също работела за жертвата му и точно тя убедила Ема Кийс да го вземе на работа през 1878 година. Той не работил дълго в дома на Ема. Напуснал, за да се присъедини към Кралския флот, но бил освободен през 1882 година заради медицински проблеми, макар че според някои слухове е бил уволнен заради дисциплинарни нарушения. След освобождаването му от флота Лий работил в няколко хотела в Торки на мизерна заплата и накрая бил затворен за дребна кражба.
Когато излиза от затвора, сестра му Елизабет Харис му помага да си върне старата служба. Тя убедила Ема Кийс да позволи на Лий отново да стане неин градинар и понякога иконом въпреки криминалното му минало. Джон Лий се връща на служба при Ема Кийс през лятото на 1884 година, но само след няколко седмици е хванат при опит да продаде китара, открадната от дома й. Милостивата Ема не го уволнила, а намалила надницата му като наказание. Намалената заплата вероятно е била неговия мотив за последвалото убийство.
Виновен ли е Лий?
Въпросът за неговата вина или невинност е засенчен до голяма степен от забележителните събития по време на екзекуцията му. В подкрепа на невинността му служи фактът, че доказателствата срещу него са изцяло косвени. Властите не разполагали с нито една солидна улика. Освен това Лий щял да загуби много повече, отколкото да спечели, убивайки господарката си. Той често я наричал негов най-добър приятел на света, а намаляването на надницата му не изглежда като сериозен мотив за углавно убийство.
Подобно престъпление обикновено е дело на безразсъден, импулсивен, глупав и жесток човек. Но според писмата на Лий от затвора и хората, които го познавали, той просто не бил такъв. И не на последно място, дори след кошмарното му преживяване на бесилката и след като излежава 22 години в затвора, Джон остава непоклатим в твърденията си, че е невинен.
Разбира се, налице са и сериозни доказателства, макар и косвени, за неговата вина. Той подарил предполагаемото оръжие на убийството - окървавена секира, която често бил използвал в работата си - на някакви пожарникари. Тубата с керосин също предизвиквала съмнения. Освен това, въпреки че бил притискан многократно, Лий така и не предложил алтернативна версия на случилото се през онази нощ. Когато полицаите настоявали, той просто млъквал. Мълчал и за несъответствията в историята си, като например ранената му ръка. Едва след отмяната на смъртната му присъда започнал да обвинява други хора, но всички те имали желязно алиби.
Какво всъщност се е случило с бесилката - четете в следващия брой
Славомир Стоянов
