Млада и красива като Клеопатра
Тази година кинозвездата Джина Лолобриджида навърши 85 г. Родена в Субиако, на 80 км от Рим, Луиджия Джина - както е истинското й име, днес живее в прелестна къща на Апия Антика. Това е древна улица в южната част на Вечния град, където се намират вилите на режисьора Франко Дзефирели и на модния дизайнер Валентино.
Джина Лолобриджида е една от малкото италианки, които и до днес блестят като истински звезди на всеки подиум в света, където и да стъпят. Въпреки че произхожда от заможно семейство с 4 деца на производител на мебели, то губи всичко през войната. През 1947 г. се мести в Рим, където заживяват шестима в една стая. Джина е привилегированото дете - тя учи в лицей по изкуствата, а сестрите й Джулиана и Мария късат билети в киносалони, за да помагат за издръжката й.
Джина влиза в киното в края на 40-те години на миналия век и веднага завладява всички с таланта и красотата си, превръщайки се и в секссимвол. В Париж дори рекламират сутиен с името Лолосите. Според известния фотограф на звезди Филип Холсман ,,Джина има най-перфектните форми в света". Обожателят на Лолобриджида Хъмфри Богарт я предпочита пред Мерилин Монро. Една от най-клюкарстваните в медиите срещи навремето е тази между Джина и Мерилин в Ню Йорк през 1954 г. Журналистите ги определят като ,,кестенявата и русокосата Венера". По-късно двете стават приятелки. През 1954 г. Джина печели италианската награда за кино ,,Сребърна лента" за главната си роля в ,,Хляб, любов и фантазия" с Виторио де Сика. С този филм добива световна слава. През 1955 г. снима продуцираната от нея биография на Лина Кавалиери ,,Най-красивата жена в света", в която изпълнява сама всички песни, включително арията на Тоска. Никой не може да повярва, че гласът е неин. Самата Мария Калас пита 2 пъти приятелката си Джина вярно ли е това. Лучано Павароти възхвалява певческите й дарби. Но Джина отказва да продължи с пеенето въпреки настояванията на Калас и Павароти и многобройните предложения, които получава.
Ла Лоло, както всички наричат Джина, смайва с играта и красотата си във филми като ,,Ахтунг! Бандити!" (1951) на Карло Лидзани, ,,Фанфан Лалето" (1952), където играе с Жерар Филип, и ,,Римлянката" (1954) на Луиджи Дзампа. В смятания от цирковите артисти за най-добър филм за цирка ,,Трапец" (1956) на Карол Рийд Джина сама изпълнява най-опасните сцени и отказва да бъде дублирана от каскадьорка. Там тя си партнира с Бърт Ланкастър. Джина завладява с красотата си в ролята на Есмералда в ,,Парижката Света Богородица" (1956), както и в ,,Соломон и Савската царица" (1959) на Кинг Видор. Лолобриджида е ослепителна и в ролята на Паулина Бонапарт в ,,Имперската Венера" (1962), за която печели италианските награди ,,Давид на Донатело" и ,,Сребърна лента". Джина блести и като Синята фея в ,,Приключенията на Пинокио" на Луиджи Коменчини (1971). През 2011 г. след 14-годишно отсъствие се връща на екрана с участие в ,,Бокс офис - 3Д" на Ецио Греджо, част от който е сниман в България.
През 1971 г. Джина се развежда със словенския лекар Милко Скофич след 22-годишен брак, от който е синът й Игор. По-късно й се ражда внук Димитри. Преди всички останали кинозвезди Джина поставя началото на модата на връзки с много по-млади мъже. Дълги години тя живее с 34 г. по-младия испански бизнесмен Хавиер Ригау, но и до днес не е ясно какво е семейното й положение. Преди година медиите писаха, че вероятно се е омъжила тайно за него. За сватба, отменена в последния момент, се беше заговорило преди няколко години. Каква е истината, не е ясно.
Джина винаги е била мениджър на самата себе си, грижи се сама както за имиджа си, така и за стила и грима си. Освен в киното Лолобриджида постига серия от успехи и във фотографията и скулптурата, които са нейна страст. Сред представените в творбите й личности са едни от най-известните й колеги от киното. Нейни скулптури се излагат в най-престижните музеи в Москва, Париж, Севиля и др., а фотографиите й - на биеналето във Венеция, Ню Йорк, Токио.
Вашата кариера в киното започва, след като ставате трета на ,,Мис Италия" през 1947 г. Как влязохте в света на киното и доколко ви е помогнала за това красотата?
- Конкурсът ,,Мис Италия" не е свързан пряко с влизането ми в киното. Още от малка рисувах, харесвах изкуството. Мои рисунки бяха публикувани в детската поредица ,,Тополино" още когато бях на 8-9 г. Що се отнася до красотата - когато човек е млад, всички сме много хубави и приятни на външност. Аз обаче не исках да ставам актриса. Спомням си, че на излизане от Академията на изящните изкуства, където учех, два пъти ме бяха спирали, за да ме убеждават да стана артистка. В крайна сметка приех, защото тогава бяха следвоенни времена и семейството ми имаше нужда от пари. 1,000-та лири на ден, които ми плащаха в киното, бяха голяма сума за тогава. Приех само по тези причини. По-късно, когато ми предложиха да изиграя ролята на главната героиня в един филм, отказах категорично, защото не исках да съм актриса. Исках да продължа с изкуството, с рисуване, със скулптура. Киното не ме интересуваше изобщо. Отказах. Десетина дни след това направиха проби на други млади актриси, но не бяха удовлетворени, защото ставаше дума за музикален филм, в който се пееше. От филмовата продукция пак отидоха при майка ми, молейки я да ме убеди да се съглася за ролята на главната героиня. Майка ми ме извика и ми каза: Бъди вежлива с хората, иди в офиса им и си намери някаква причина да им откажеш, но поне да бъде по учтив начин. И аз отидох. Не знаех какво извинение да си измисля за отказа си да изиграя ролята. Казах си - ще им поискам един милион лири. От 1,000 лири на ден до 1 милион за ролята разликата е огромна, така че не могат да приемат и ще си се върна вкъщи. Но те взеха, че се съгласиха! Така с най-голямо удивление и за мен самата на следващия ден вече се намирах в киностудията на ,,Титанус", за да започна филма. Продължих в тази насока години. И въпреки това не бях убедена, че киното ме влече и че го предпочитам пред рисуването.
В киното вие сте една от малкото, имали късмета и таланта да се превърнат в световни, а не само в италиански звезди - за разлика от повечето други актриси в Италия.
- Да, това е така, защото бях научила и английски, и френски език. Имайки предвид, че съм човек, който обича да изпипва нещата перфектно и докрай, сама дублирах филмите си на трите езика. Ако снимах на английски, след това ги дублирах аз самата на френски и италиански и обратно. Никак не беше лесно. В тази професия съществува огромно количество завист и трябва винаги да се защитаваш - не само от завистта, но и от лошите хора. Преживяванията, през които съм преминала, никак не са лесни. За един честен човек, който не обича да прави компромиси, животът е бил доста сложен в онези времена.
Ако трябва вие самата да класирате най-добрите си филми, как ще ги наредите?
- В кариерата си имам 60-ина филма. ,,Хляб, любов и фантазия" (1953), който съм направила с Виторио де Сика, а след това и ,,Хляб, любов и ревност" пак с него са сред най-добрите. ,,Най-красивата жена на света" (1955) също е интересен филм, защото е прост и семпъл като приказка - той би всички тогавашни касови рекорди, тъй като спечели толкова, колкото и "Долче вита" на Фелини - стотици милиарди лири. И ,,Хляб, любов и фантазия" имаше изключителен касов успех, както и ,,Фанфан Лалето". ,,Имперската Венера" също е един от най-добрите ми филми, в него героинята ми е изключителна личност - играя сестрата на Наполеон Паулина Бонапарт, станала след това Борджия. ,,Добър вечер, госпожо Кембъл" (1968) беше много интересна комедия.
Преди десетина години в анкета на италианските медии с най-важните личности в киното за това кои според тях са трите най-значими филма за всички времена поставихте във вашата тройка българския ,,Козият рог". Още ли сте на това мнение?
- Не си спомням на кой точно кинофестивал, където бях жури, го бях гледала за първи път, но си спомням добре как тогава гласувах за него. Спомням си много добре този филм. За жалост загубих копието от филма, дадох го назаем и не ми го върнаха и съм направо отчаяна, защото това е един от най-хубавите филми, които съм гледала в живота си. Режисурата, актьорската игра, сюжетът бяха изключителни. Опитах се да му помогна да спечели, но за жалост невинаги е лесно да помогнеш на филмите с високи художествени качества като ,,Козият рог". В света интересите невинаги са много чисти.
Ако от България ми изпратят копие на този филм, ще бъда безкрайно благодарна. Желая на всяка цена да го имам, това би било огромен подарък за мен.
Виолина Христова
