Тревожни новини за здравословното състояние на най-дълголетния американски президент Джими Картър. В събота той отказа лечение в болница и пожела да получи хосписни грижи в дома си, съобщиха от The Carter Center. „След поредица от кратки престои в болница бившият президент на САЩ Джими Картър днес реши да прекара оставащото си време у дома със семейството си, където да получи хосписни грижи вместо допълнителна медицинска намеса“, се казва в изявлението. „Семейство Джими Картър моли за уединение през това време и е благодарно за загрижеността, проявена от многобройните му почитатели.“ Картър, който през 1977 г. стана 39-ият президент на САЩ, навърши 98 години през октомври миналата година.
През 2015 г. той беше диагностициран с рак, но успя да се пребори с болестта. Тогава той разкри, че от черния му дроб е бил отстранен малък тумор, но лекарите смятат, че това е било разсейка, която е засегнала важния орган. След това Джими Картър е бил подложен на изследване с ядрено-магнитен резонанс, което показало, че ракът се е разпространил на четири места в мозъка му, а първоизточникът е кожен рак. През 2019 г. бившият президент претърпя сериозно падане в дома си и беше подложен на мозъчна операция.
Роден с името Джеймс Ърл Картър - младши, бившият президент е израснал в Плейнс, Джорджия. Печели президентските избори през 1976 г., след като започва кампанията като малко известен губернатор на родния си щат с един мандат. Изненадващото му представяне на изборите в Айова утвърждава малкия щат в Средния Запад като епицентър на президентската политика. Картър
побеждава президента Джералд Форд
на общите избори, главно благодарение на това, че успява да се наложи в Юга.
Възпитаник на Военноморската академия и офицер от военноморския флот, Картър печели в немалка степен благодарение на обещанието си никога да не лъже електората, уморен от войната във Виетнам и скандала „Уотъргейт“, довел до оставката на президента Ричард Никсън през 1974 г. Четири години по-късно, неспособен да овладее инфлацията и да смекчи гнева на избирателите заради американските заложници, държани в Иран, Картър губи 44 щата от Роналд Рейгън. През 1981 г. той се завръща у дома в Джорджия на 56-годишна възраст. Мнозина в Америка не харесват Картър заради мекушавостта му – казват, че той е уронил престижа на великата сила, като е отказал да предприеме военни действия срещу новооткрития враг Иран. Самият Картър се гордее най-много с факта, че не е повел страната си към война. Година след като губи изборите за втори мандат, той създава „Центърът Картър“. Нестопанската неправителствена организация е основана през 1982 г. заедно с бившата първа дама Розалин Картър, като двамата си партнират с университета „Емори“ „за насърчаване на мира и здравето по света“. Бившият президент в голяма степен се е оттегля от политиката. Години наред след поражението му през 1980 г. демократите го избягват. Едва през последните изборни цикли той се радва на връщане на вниманието към него, като през 2020 г. го посещават няколко кандидати за президентския пост от Демократическата партия, а през 2021 г. и президентът Джо Байдън, който през 1976 г. е първият американски сенатор, подкрепил кандидатурата на Картър за Белия дом.
Картър се отдава на строителството на къщи за бездомници в сътрудничество с международната неправителствена организация Habitat for Humanity. От 1984 г. благотворителната фондация The Carter Center се присъединява към строителните работи. Джими Картър вярва, че къщата е повече от място за спане. Става дума за достойнство и самоуважение. Бъдещите собственици на жилища, избрани за програмата Habitat for Humanity, трябва лично да вложат стотици часове труд в изграждането на своя дом и да се ангажират да изплатят ипотеката си с течение на времето. Най-щастливият момент за семейство Картър е, когато вчерашните строители получават ключовете от собствения си дом, в който са вложили много труд и сега той им принадлежи. Картър
има репутация на ексцентрик
въпреки че в действителност той и съпругата му просто винаги са следвали своите християнски вярвания. Той изпраща дъщеря си Ейми, най-малкото от четирите деца, в държавно училище, което исторически се смята за „черно“ в разгара на борбата на афроамериканците за техните права. В началото на седемдесетте това е равносилно на взривяване на бомба. Единственият президент, който прави същото и изпраща детето си в държавно училище, е Теодор Рузвелт през 1902 г. Докато все още е губернатор на родния си щат Джорджия, Картър наема жена, излежала присъда за убийство, като детегледачка на тригодишната Ейми. Мери за първи път идва да работи в имението на губернатора в деня, в който е освободена от затвора и живее със семейство Картър повече от 40 години.
Прочети още
Омиротворяващата насоченост на действията на бившия президент в над 80 страни чрез разрешаване на конфликти и насърчаване на демокрацията и икономическите възможности, превенция на заболяванията и решаване на социални проблеми, носи на Картър
Нобелова награда за мир през 2002 г.
Това кара дори критиците му да го нарекат най-успешния бивш президент на Белия дом в американската история. Той със сигурност е един от духовните водачи на нацията. В продължение на много години преподава в неделното училище на баптистка църква в родния си град Плейнс.
Какво дължат САЩ на Джими Картър
„Джими Картър е може би най-интелигентният, трудолюбив и достоен човек, заемал Овалния кабинет през 20 век“, пише за него The New York Times. Неговото президентство е запомнено като провал, но е по-последователно, отколкото повечето си спомнят, коментира още изданието. The New York Times напомня, че Картър постига мирните споразумения от Кемп Дейвид между Египет и Израел, споразумението за контрол на оръжията SALT II, ??нормализиране на дипломатическите и търговски отношения с Китай и имиграционната реформа. Той превръща принципа на човешките права в крайъгълен камък на външната политика на САЩ, засаждайки семената за разплитането на Студената война в Източна Европа и Русия. Той дерегулира авиоиндустрията, проправяйки пътя за американците от средната класа масово да летят за първи път и той регулира природния газ, полагайки основите за настоящата ни енергийна независимост. По време на управлението на Джими Картър е въведено изискването за предпазни колани или въздушни възглавници, които ще спасят живота на 9,000 американци всяка година. Той въвежда и държавната инвестиция в изследвания на слънчевата енергия и е един от първите президенти, които
предупреждават за опасностите от изменението на климата
Картър прокарва Закона за земята на Аляска, утроявайки размера на защитените зони на дивата природа. Той назначава повече афроамериканци, латиноамериканци и жени на федералната скамейка, като значително увеличава техния брой. Някои от противоречивите му решения, у дома и в чужбина обаче са обект на критики. Той успява да извади Египет от бойното поле за Израел, но винаги настоява, че Тел Авив е длъжен да спре изграждането на нови селища на Западния бряг и да позволи на палестинците известна степен на самоуправление. През десетилетията той твърди, че селищата са се превърнали в пречка за мирно разрешаване на конфликта. След иранската революция Картър се съпротивлява в продължение на много месеци на лобирането на Хенри Кисинджър, Дейвид Рокфелер и собствения му съветник по националната сигурност Збигнев Бжежински да дадат политическо убежище на сваления шах. Бившият президент се опасява, че това ще разпали страстите в Иран и ще застраши американското посолство в Техеран. И се оказва прав. 444-дневната криза със заложниците нанася сериозни щети на управлението му. Но Картър отказва да нареди каквито и да било военни ответни действия срещу измамния режим в Техеран, защото знае, че ще застраши живота на заложниците. Дипломацията, настоя той, ще проработи. Според The New York Times вече има доказателства, че мениджърът на кампанията на Роналд Рейгън – Бил Кейси, е направил тайно пътуване до Мадрид през лятото на 1980 г., където вероятно се е срещнал с представител на аятолах Рухола Хомейни и по този начин е удължил кризата със заложниците. Ако това е вярно, подобна намеса в преговорите за заложниците е лишила администрацията на Картър от освобождаването им в края на кампанията и възможността президентът да се пребори за втори мандат.
