Разнообразието на имената на корабите наистина поразява, но се забелязват и някои закономерности, тенденции и традиции. Именуването на плавателните съдове датира още от древността. Готвейки се за далечни разбойнически походи, норманите наричали плавателните си съдове със „страшни“ имена, например „Ормет“ - „Дракон“. Това пише К. Иванов в Алманах ФАР77. С развитието на търговията по морските пътища, излезли търговските ветроходи. Страхът от необузданите сили на природата карал притежателите им да си осигурят висше покровителство - появили се библейските имена „Голиат“, „Юдит“, „Цар Давид“. Средновековните пътешественици преди отплаване към далечни неизвестни земи отслужвали молебен и кръщавали корабите си на „Светите покровители“, флагманският кораб на експедицията на Христофор Колумб се наричал „Санта Мария“, корабът на Васко да Гама - „Сан Габриел“.
Дълбоко символични били наименованията на корабите на пътешествениците първооткриватели: „Investigator“, „Solid“, „Research“, „Indeavor“, „Adventure“, „Esperance“, „Terra Nova“, „Victoria“. С особена популярност се ползвало
наименованието „Discover“
Носели го корабите на X. Хъдзън, Д. Кук, Д. Моусън, Р. Скот. За най-оригинално може да се признае името на кораба на френския мореплавател Ж. Шарко – „Пуркуа Па?“ /„Защо не?“/.
Във френския търговски флот няколко кораба на компанията „Месажери Мари-тим“ носели имената на любимите литературни герои мускетари: „Атос“, „Портос“, „Арамис“, „Д’Артанян“. Серия от италиански кораби са кръстени на световноизвестни композитори: „Верди“, „Росини“, „Пучини“, „Доницети“, а два от най-големите пътнически лайнери - на великите художници: „Микеланджело“ и „Рафаело“. Няколко поколения американски кораби пък били кръстени на президентите на САЩ. Плавателните съдове на една от най-големите ветроходни американски корабоплавателни компании Dramatic Line били наричани с имената на драматурзи: „Шекспир“, „Шеридан“ и др. Опитвайки се да установят тесни контакти със САЩ, германските концерни нарекли няколко свои кораба
с „американски“ имена
George Washington, America, Brooklin, Cleveland, Cincinnati. След поражението на Германия в Първата световна война, когато съюзниците си разпределили нейния флот, нямало нужда американците да пренаименуват и пребоядисват тези имена - корабите излезли на рейс със старите имена, но под флага на САЩ. По ирония на съдбата на бившия немски лайнер George Washington в Европа пристигнала американската делегация начело с президента Уилсън за подписване на Версайския мирен договор, който юридически оформя разгрома на Германия.
Между заловените от съюзниците кораби имало три недостроени огромни за онова време лайнера: „Бисмарк“, „Император“, „Фатерланд“. Първите два били преименувани и като „Беренгария“ и „Мажестик“ и плавали под английски флаг, а третият, под името „Левитан“, извършвал рейсове под американски флаг. Корабоплавателната империя на милиардера Онасис обединява флот с обща товароподемност над 3,5 милиона тона. Първите си танкери той нарича с имената на роднини и близки. Така например
най-големият танкер през 1953 г.
получил името на жена му — „Тина Онасис“. В наименованията на танкерите от огромния флот на империята Ниархоспък задължително присъства думата World. На известната английска компания Eastmen корабите носят имена, които започват с думата „Steel“, а на компанията Broken Hill - думата „Iron“. Най-големите английски корабоплавателни компании Cunard и White Star строго се придържат към установената традиция и дават на корабите си имена, които окончават на „ия“ и „ик“: „Саксония“, „Иверния“ и „Титаник“, „Олимпик“.
Корабоплавателните компании често променят имената на своите „нещастливи“ кораби и обратно, предават от кораб на кораб „добрите“ традиционни имена. Пътническите лайнери, танкери и сухотоварни кораби твърде често минават от ръце в ръце - едни компании се разоряват и са принудени да разпродават своето имущество, други, като използват „благоприятната“ обстановка, купуват на безценица корабите на по-малко сполучилите си колеги. Сменяйки стопанина, обикновено корабът променял и името си.
