Директор на водопад

Водопадът Сини вир се намира в ниска камениста речна долина, на километър северозападно от село Медвен. Водите му се събират през дълбок скален процеп и падат от 7 метра височина

Не всички пътища водят към Рим. Някои удобно заобика­лят конвенционалните туристически маршрути и се спускат към напълно непознати удо­волствия. Че къде другаде би те отвел „Пътеводителят на софийските тро­тоари, пътеки и улици", ако не към все по-дълбоките земни недра? Или пък на новака в кухнята...

Сред нестандартните пътеводите­ли днес е и онзи вкусен сайт, преброил 100-те национални кръчми на България, както и фейсбук групата със спорен успех - „Пътеводител на българския гражданин". На фона на връхлитащото лято обаче първото звучи повече като пищен финал на приключение, а второ­то - твърде екстремно и за най-голе­мите смелчаци. За щастие има и трети вариант: прохладен, зелен, разточи­телно красив и приятно мокър наръч­ник за умерени приключенци в жегите.

 Ярост, мощ и гръмот бесен

Иво Николов не е като онези физици от университета в Чикаго, които успяха да „вържат" водата на възел в лаборатор­ни условия, но и неговият петгодишен труд по темата не е за подценяване. По неписана онлайн традиция след уикенд с приятели из по-закътаните водопади около Велико Търново Иво споделил сним­ки и впечатления от видяното във фейс­бук. „Повечето хора нямаха и идея за съществуването на тези места, а след две-три седмици видях снимки и от тяхното приключение край същите водопади. Тогава се запитах защо само моите прия­тели да им се наслаждават", спомня си момчето.

Така се родила и идеята му лично да обиколи, а после и да подреди в интернет сайт (днес най-подробната страница за водопади в BG - www. waterfallsbg.info) най-атрактивните, инте­ресни и приказни водопади на България. След пет години имал хиляди снимки, истории, съвети, стотици точни марш­рути на водопади и от тях избрал 60-те, които човек трябва задължително да види за своя първи книжен „фотопътеводител на българските водопади". Там наред с кра­сиви гледки и описания Иво сложил и точни GPS координати, съвети - кога и защо да посетим един или друг водопад, степен на трудност на маршрута, инте­ресни места в съседство, както и задължи­телните малки удоволствия за всеки турист - митове и легенди за самодиви, влюбени и странни бабини поверия.

В началото личният му проект е изнена­да за всички - колеги, приятели, близки, защото Иво не е нито безнадежден турист, нито запален планинар, а опитен маркетин­гов специалист. Седмицата му е стандартна - минава зад бюрото от 9 до 18 ч., а почивните дни разнообразява с приятели и леки разходки „на зелено". „Затова трябва­ше да го карам по-леко. Нямаше как да се пусна към пo-екстремните места от пър­вия път и си направих план - започнах от най-близките, известни и достъпни към пo-затънтените и опасни водопади. Използ­вах уикендите, някои достигах за ден, за други търсех хижи или гостоприемни хора, при които да преспя. С времето толкова много приятели се запалиха по идеята да обиколим най-красивите български водопа­ди, че на една „експедиция" към Сливодолското падало бяхме пет коли, пълни догоре с хора", смее се момчето.

Капка по капка

След като отмята по пътя си по-известните водопади обаче, скоро Иво удря на камък - част от по-малките, но безумно красиви места достига благода­рение на бъбриви местни хора, но за останалите се налага да бъде повече от упорит. „Отне ми доста време да се ровя из семейната библиотека, за да ги открия. Там обаче се натъкнах на стари български и руски топографски и военни карти - оказаха се страхотна находка! Но не всеки би отделил толкова време в търсене, затова реших да бъда полезен докрай - записах точните GPS координа­ти на всички 60 водопада, за да няма лутане", обяснява Иво.

Признава, че това е пo-мързеливият начин да стиг­неш до целта: „Лишава те от приказки­те с хората в околността, вероят­ността да се загубиш и да попаднеш на още по-красиво място, но понякога е по-добре да си подготвен. Особено ако си с деца, а повечето маршрути от колекци­ята са подходящи именно за семейна разходка", допълва той.

Около повечето водопади в пътеводи­теля на Иво е пълно със слънчеви поляни за пикник и интересни културни и исто­рически места за посещения. Разлиствайки страниците му, разбираме, че близо до водопада Сини вир в село Медвен напри­мер се намира къщата музей на Захари Стоянов, до Скока при село Веселиново - скалното светилище Софрата, а в райо­на на Самодивското пръскало са Ягодинската пещера, Дяволското гърло и приказното Триградско ждрело. Според автора приключенец дори абсолютният първенец на Балканите - Райското пръскало, със своите 124.5 метра височина в подножие­то на връх Ботев няма да затрудни по-инатливите „кашкавал туристи".

„Пър­вата част на прехода е през резерват Джендема - върви се леко и приятно през равна букова гора, а вторият етап е по-стръмен и изморителен, но веднъж качил се до водопада, човек забравя всичко. Добре е да го направим за два дни, за да имаме сили - може да се спи в хижа „Рай" или на палатки...", нахвърля набързо маршрута момчето. Колкото до съседния - Голям джендемски водопад, Иво е категоричен: „Без алпинистка подготовка, екипи­ровка, повишено внимание и водач посещението е абсолютно непремерен риск."

Иво в страната на чудесата

Покрай петгодишните обиколки из красиви поляни, малки заслони и стръмни сипеи маркетинговият специалист натру­пал чудати истории като за кино. „Мито­вете и легендите преследват всяко място. Някъде разказите се разминават, но пове­чето са много красиви и те поглъщат. Силно впечатление ми направиха истори­ите, скрити зад имената на водопадите Момин скок и Горица - първия кръстили на момите от село Емен, които скочили от водопада, за да не бъдат поробени. Горица пък била красива девойка, влюбена в своя Йовица, но и тя като еменските моми избрала смъртта пред робството. Близо до Самодивското пръскало има поляна, на която местните разправят, че нощем танцуват самодиви", усмихва се подозри­телно Иво.

Далеч по-интересни от народните пре­дания обаче му се сторили няколко изслед­вания на чужди учени, свързани с влияние­то на водопадите върху човешкия органи­зъм. Заровил се в тях, когато усетил непознат прилив на енергия след поредния покорен обект. „В началото си мислех, че си въобразявам. Но усещах разликата между разходката в гората например и посещението на водопад - като че ли вода­та ме държеше бодър и усмихнат много по-дълго. Стана ми интересно и реших да разбия собствените си заблуди. Или пък не...", споделя момчето. Така се натъкнал на десетки изследвания на руски и амери­кански учени, които доказвали, че възду­хът около водопадите действа енергизиращо.

"Няма нищо свръхестествено, прос­то хората не го знаят: и Михаил Ломоносов, и Фред Сойка доказват ефекта на йоните с положителна и отрицателна полярност върху човешкия организъм, животните и растенията. Около водопадитe въздухът е силно наситен с отрица­телни йони, а именно те ни успокояват и ни зареждат със сили. В града пък сме обградени с положителни, които понижа­ват съпротивителните ни сили и привли­чат стреса", обяснява Иво.

Сред остана­лите ценни факти за ползотворното действие на водопадите, които открил, е и шумът от разбиващата се със сила вода, както и цветовата комбинация зелено-бяло, които биха изгонили и най-натрапчивите лоши мисли, останали от работната седмица. Но дори и да се разминем с чудотворните ефекти, Иво е категоричен: „Ако не е чак толкова полезно, то със сигурност е много приятно. Разходка, пикник с приятели, дрямка край падащата вода... Гаранция, че ще сме като преродени", уверява момче­то, което вече пише списъка със следващи­те 40 водопада за продължението на своя втори пътеводител.

Елица Димова

Иво Николов започна на шега, а вече мисли за второ издание на пътеводителя си с още 40-50 нови интересни водопада

Водите на Рилска скакавица падат от 70 метра височина. Водопадът е разположен на 1,750 м надморска височина в Национален парк Рила, а наблизо се намират Седемте рилски езера

Самодивското пръскало е уникално красив и висок водопад, познат още като Строилски дол. Намира се в Западните Родопи близо до Девин. Най-пълноводен и приятен за разходка е през май