Сериозна държавна машина е впрегната от известно време да чисти паметта на поп Кръстьо покрай решението БПЦ и Мюфтийството да бъдат превърнати в най-големите реститути на България
От няколко години в България тече планомерна кампания за реабилитация на предателя на Левски поп Кръстю. В разни градчета общественици предлагат да се именуват на негово име площади и улици, че дори да му се поставят паметници. В подбрани медии пък се появяват ,,разследвания", в които се ,,доказва" как не той е предателят на Левски. Как несправедливо комунистите са го обвинили в този грях, все едно историята за поп Кръстьо е написана след 1944 година, а не веднага след Освобождението на България през 1878 година!
Поп Кръстьо е типичен представител на бесовете български и на тарикатлъците български, описани блестящо от Алеко Константинов. Човек, който е готов да се нагоди при всяка власт и при всякакви условия, така че на самия него да му е удобно и приятно. Доскоро напъните за реабилитацията на точно такава една фигура изглеждаше странна, а целите й - неясни. Но така бе съвсем доскоро. Днес, когато управляващите в България - БСП, ДПС, а с тях и ,,Атака", приеха новия закон за религиите, вече е ясна причината защо попът, издал Левски, трябва непременно да бъде очистен от мръсотията, в която сам някога се е наврял. В близките месеци на България й предстои да види как две организации, уж отделени от държавата, но с огромната подкрепа на държавната власт, ще станат най-големите реститути в страната. Това са Българската православна църква и Главното мюфтийство. За да премине този процес гладко, двете религиозни общности трябва да изглеждат чисти и неопетнени. Няма как да обясниш на редовия беден българин защо на църквата и на ислямската религия се предава такова огромно богатство, ако в съзнанието му се е загнездил споменът, че едните са отгледали предател на българщината, с което са станали
съучастници на душманите
зад които пък са стоели другите. Макар реално да се е случило точно това, а днес да сме свидетели как двете религии прегърнати благославят новия закон, подир който очакват истинска небесна благодат - милиони левове от ренти и продажби.
Затова нека още веднъж да си припомним историята на онзи, който не се посвени да се прегърне с дявола. След като оцелява при поне три покушения, поп Кръстьо в крайна сметка е пощаден. Смъртната му присъда е заменена с доживотен позор.
Предателството на Левски съсипва живота му. Пенсия не му е отпусната, тъй като никой не го брои за поборник. Мразен и отритнат, поп Кръстьо се озлобява срещу новата власт. Но най-силно е негодуванието му срещу новите управници на Ловеч, с които е членувал в комитета и които обвинява, че са го издали на турците. Ето защо като рефрен на своето опълчване срещу тях той избира фразата: ,,Предателят вика:
,,Дръжте предателя!"
Попът денонощно изпитва страх за живота си. Още преди Освобождението за него става опасно да живее и да служи в Ловеч. В черквата му стават скандали и се налага Йосиф (бъдещият екзарх) да го премести като владишки наместник от Ловчанската в Орханийската околия. Там поп Кръстьо остава до края на Руско-турската война. Много скоро след нея обаче, още на 9 октомври 1878 г. Илия Поплуканов настоява в писмо до Стефан Стамболов в Търново попът да бъде обесен публично. Сходни призиви към властта отправят и други. Тя обаче остава безучастна, понеже евентуалната съдебна разправа с поп Кръстю би довела до юридически парадокс. По онова време в Княжество България действа османският наказателен закон, тъй като български все още не е написан. Ако попът бъде изправен пред съд, заради правната приемственост той би бил не само оправдан по реда на този закон. Би следвало и да му се изплати от държавната хазна определената за залавянето на Левски награда.
Ето защо въпреки силните позиции във властта на противниците на поп Кръстьо (Марин Поплуканов е депутат, а после и кмет на Ловеч), възмездието за предателя е оставено на волята на революционния трибунал.
С
първите проводени му убийци
попът се справя лесно. По силата на своя устав ловешкият комитет го е осъдил на смърт за издайничество на Левски и екзекуцията е възложена на двама души. Единият ще е палач, другият ще го пази. Те обаче се провалят. На 23 ноември 1879 г. поп Кръстьо описва случая в требника си с високомерна ирония, говорейки за себе си в трето лице. Без да спомене имената на своите ловешки душмани Димитър Пъшков и Марин Поплуканов, той ги сочи като поръчители на покушението: ,,Да, тия, като го подозряваха, и той им гледаше умът и си мълчеше, мислеха, че той нищо не знаеше от работата, и като бяха глупаво уверени в това, тия според съществующият тогава устав определили бяха да ся убие поп Кръстя като предател. Но, както имат сичките работи глупави, тъй и тогава глупаво постъпиха, като определили за убиванието му едного ничтожнаго пияница, когото п. Кръстю минутно можеше да испрати обръснат от там, дето беше отишел да бръсне, ако искаше. П. Кръстю и това преглътна, като виждаше явно, че Бог пази правите от погубление. (П. Кръстю е известен, че тия и сега са на мнение да извършат занаята си, но той не туря това в умът си, като знае лично приятелите си, и оставя отпосле да ся расправя с тях за това.)"
При втория опит е използвана отрова. Според Димитър Маринов поп Кръстьо е бил привикан в хана на Ариф ефенди в Ловеч да дава обяснения. Той възмутено отрича предателството: ,,Коя философска глава измислила това? Приемам да ме застреляте като Максимилиана, ако направих такова нещо." Тук той има предвид императора на Мексико, ерцхерцог от династията на Хабсбургите, който е екзекутиран от военен трибунал през 1867 г. Поп Кръстьо е крайно предпазлив и постоянно нащрек, затова и опитът с отровата не сполучва. ,,В кафенето, когато черпеше или го черпеха, пиеше след всички или само когато сам виждаше откъде му наливат", пише Параскев Стоянов. ,,Все се вардеше да не го отрови някой."
Третият опит за убийство е пак с отрова по време на богослужение в черквата.
Епизодът е разказан от свещеника Георги Антипов пред историка Гено Иванов: ,,Докато вървяла Девета песен (тропар), Петър Иванчев издебнал сгоден момент и пуснал отрова в потира с причастието. По стените на сребърната чаша обаче се отложила утайка и жертвата се усетила. Инак отровата била силна (доставена била от Виена) и смъртта би била неминуема. Явно е, че инспираторите на тая работа са били хора, за които земното съществувание на поп Кръстя се е явявало в някои отношения много неудобно", разказал свещеникът.
След дълги разисквания ловешкият комитет в крайна сметка
решава да остави поп Кръстьо жив
,,защото така ще се накаже по-много". Отпратен е дори братът на Апостола Петър Левски, раняван на Шипка опълченец, който идва в Ловеч специално за да убие предателя собственоръчно. По-късно същият Антипов навестява вече болния поп и между другото го пита: ,,Бе, как стана онази работа с Левски: ти ли си, не си ли...?" Попът нищо не отговорил, само рекъл ,,ох!" и пощвъкал по килимявката с палец в знак, че ,,тази глава знае".
Преди смъртта му поп Кръстю е изповядан от поп Цока и Антипов на стари години твърди, че притежава документ за тази изповед. (Вероятно има предвид късен преразказ пред него на изповедта от самия поп Цока, който на свой ред умира в края на XIX век.) Антипов настоявал Светият синод да му разреши да разкрие документа или да го приеме за пазене. След смъртта и на Антипов следите на този документ, ако е съществувал, се губят.
По въпроса за предателството свидетелства окръжният управител на Ловеч през 1880-1881 г. Филип Симидов. Поводът е отстраняване на поп Кръстьо от богослужение.
,,Три дни след това в квартирата ми дойде поп Кръстьо и със сълзи на очи ми разказа, че той не е предал Левски, кле се в децата си, в черковните тайнства и ми повтори: наистина аз бях касиер на Ловчанския комитет, имах в касата 500 турски лири комитетски пари, но когато членовете на комитета Марин Поплуканов, Ив. Колев, Димитър Пъшков и Ив. Т. Драсов узнаха за разбиването на пощата от Д. Общи и залавянето му, те, които бяха ме избрали за касиер и имаха право да разполагат със сумите, прибраха парите от мене и после двама от тях бяха закарани на заточение в Азия - Пъшков и М. Поплуканов. Какво направиха с парите, аз не знам."
В този разказ има един ярък анахронизъм, който компрометира достоверността му. Иванчо Колев и Иван Драсов няма как да са участвали в описаната сцена с предаването на 500-те лири от поп Кръстьо на хората от Ловешкия комитет. Цели два месеца преди Димитър Общи да бъде заловен, те заминават за чужбина.
Поп Кръстьо умира скоропостижно на 43 години през 1881 г., една неделя след Кръстовден. Според преразказ на спомените на баба попадия ,,умрял от охтика,
кашлял, плювал кръв, слабеел. Имал скътани 2,000 гроша, но ги изхарчили по болестта му, защото 7 месеца лежал.
Като умрял, я оставил съвсем бедна
с две дечица посред равнодушието на всички да носят наказанието на баща си". Епитафия за поп Кръстьо са думите на Антон Страшимиров: ,,Отдайте на забвение паметта му и нека не се отвърщаме от невинните носители на очерненото му име. Ловченци, бъдете великодушни!"
Юсеин Бошнак, раненият от Левски онбашия при схватката в Къкрина, се появява в Ловеч на 24 юни 1878 г. и е поканен на кафе от Драсов, Пъшков и Поплуканов. На въпроса им за предателството на Левски той отговорил: ,,Поп Кръстю го предаде и разказа на каймакамина всичко." Драсов отначало се съмнява във виновността на попа и му пише от чужбина още през април 1873 г.: ,,Известията, които в последно време получих от Ловеч, ако са истина, без да заобикалям много, вместо да ти кажа Отче, ще те нарека Магарче. Не се стряскай! Казах ти, ако всичко е истина, заслужаваш: ако ли пък си невинен ,,юстине алма", нека тези ми думи се отнесат томува, комуто прилягат. Абе, дядо! Такива ли надежди са хранили ловчани за Вас?"
През 1907 г. обаче Иван Драсов след дълги проучвания пише: ,,Моето крайно убеждение е, че поп Кръстьо е предателят на Левски."
Юсеин Бошнак чауш е разпитан и от даскал Пано Рогозаров и Стоян Куюмджията. На тях също разказал подробности около залавянето на Левски. На въпроса им дали поп Кръстю го е предал, отговорил: ,,Риджма едерим, елмюш куюна бучак чекмем." (,,Недейте тегли нож на заклана овца.") Тези думи се тълкуват като потвърждение.
