Ердоган изгуби Истанбул и без преувеличение това е историческо събитие за турската политика. Това е триумфът на Екрем Имамоглу, когото доскоро никой не вкарваше в сметките си. Триумф е за Републиканската народна партия, която сякаш отдавна беше забравила как се печелят избори. Не на последно място, резултатът от кметските избори в Истанбул са победа за турската демокрация, която мнозина обявяваха за нежизнеспособна. За Реджеп Тайип Ердоган този резултат е може би най-тежкото поражение от началото на кариерата му в националната политика. А изходът от изборите на 23 юни сякаш беше предизвестен още в началото на май, когато Върховният избирателен съвет на Турция взе спорното решение да отмени резултата от гласуването в Истанбул на 31 март и да насрочи повторно провеждане на кметския вот, като практически анулира трудната победа на Имамоглу заради жалбите на управляващата Партия на справедливостта и развитието на Ердоган и Партията на националистическото движение. Аргументацията на властите за анулиране на вота не прозвуча никак убедително за турското обществено мнение. Напротив, решението беше разчетено като тежък удар по усещането за справедливост и добросъвестност. Това разочарование породи още по-голяма

симпатия към кандидатурата на Имамоглу

който беше превърнат в жертва на политически произвол. Въпреки силния натиск срещу опозицията през последните години хората в Истанбул все още вярват, че промяната по демократичен път е възможна. Хиляди мъже и жени прекратиха планираните си летни отпуски, за да могат да участват в тези избори. И това е силен позитивен сигнал.

Увеличаващата се дистанция между Имамоглу и претендента на ПСР Бинали Йълдъръм доказва, че дори онези, които са гласували за проправителствения кандидат през март, са решили да променят избора си на 23 юни. По този начин Имамоглу успя да увеличи гласовете си с над половин милион за по-малко от шест седмици. Вторият проблем пред партията на Ердоган е задълбочаващата се неспособност да развива нови политики и стратегии, за да разубеди колебаещите се избиратели. Два дни преди изборите в Истанбул се появи писмо, подписано от лидера на ПКК Абдула Йоджалан, който призова от затворническата си килия кюрдските избиратели за неутралитет по време на гласуването. Този ход беше разчетен като опит за всяване на раздор между кюрдския лидер и опозиционната Демократична партия на народите, която подкрепи кандидатурата на Екрем Имамоглу. Тази стратегия очевидно не сработи, напротив, отблъсна още повече националистически гласове, а избирателите на ДПН се

консолидираха зад победителя

На фона на влошаващите се икономически условия ПСР на Ердоган губи цялата си ефективност в контролирането и формирането на общественото мнение. Турският президент ще трябва да анализира внимателно основните причини за загубата в Истанбул – второто изборно поражение за по-малко от три месеца. Със своите над 10 милиона избиратели Истанбул представлява 1/5 от цяла Турция. Почти всички големи предприятия са разположили централите си в този град. Всяка политическа тенденция, която набере инерция в мегаполиса, ще провокира ударни вълни в останалите региони от страната. Ердоган ще трябва да се отнася с много по-голяма сериозност към новия кмет на Истанбул Екрем Имамоглу. Победата му на изборите през 2019 г. до голяма степен напомня на възхода на самия Ердоган като млад и динамичен политик през 1994 г. През последната половин година Имамоглу се утвърди като умерен, но силен, млад, мъдър, деен и спокоен социалдемократ, като успя да събере подкрепа от всички различни политически и социални групи. Дори в консервативните квартали като Фатих и Юскюдар, смятани за крепости на Ердоган, мнозинството от гражданите са пуснали бюлетина за Имамоглу. А само допреди няколко месеца той беше сравнително слабо познат местен политик. Коалицията, която издигна кандидатурата му,

вероятно ще остане в сила

и за следващите президентски и парламентарни избори, които по план ще се проведат през 2023 г. Вторият сериозен проблем за Ердоган би възникнал, в случай че дисидентите като Абдула Гюл (президент на Турция през 2007-2014 г.), Ахмет Давутоглу (бивш премиер на Турция до 2016 г.) и Али Бабаджан (бивш министър на икономиката и вицепремиер до 2015 г.) решат да създадат собствена политическа партия и да привлекат част от депутатите от ПСР. Резултатът от изборите в Истанбул вероятно ще окуражи допълнително Гюл и Бабаджан в тази посока. Като се има предвид, че турската икономика ще се сблъска с нова серия от санкции от страна на САЩ заради придобиването на ПВО системата С-400, всички алтернативни политически движения ще получат доста по-изгодна позиция за откъсване на избиратели от партията на Ердоган. Ако турският президент иска да избегне допълнително отслабване, вероятно ще трябва да действа доста радикално както в правителството, така и в организационните структури на ПСР. Преформатирането на външната и икономическата му политика също изглежда неизбежно за постигането на тази цел. Изборът на Екрем Имамоглу в Истанбул е сигнал за нова много по-различна ера в турската политика. Все още е твърде рано, за да се правят смели прогнози за бъдещето, но е ясно, че почти всичко ще се промени в сравнение с досегашното статукво. 23 юни не е краят на системата „Ердоган“. Но със сигурност я направи още по-нестабилна.