Няколко интересни подробности около събитията и героите от 1878 г.

3 март, денят на Освобождението на България и национален празник на Родината, за пореден път ще се отбележи със събития и тържества в десетки градове по целия свят. Тази година се навършват 141 години от 3 март (19 февруари по стар стил) през 1878 г., когато е подписан Санстефанският мирен договор между Русия и Османската империя. С него се слага край на Руско-турската война от 1877-1878 г., а това води до освобождаването на част от българите от Османската империя и създаването на Третата българска държава. Ето няколко не толкова известни, но любопитни факти около Освобождението на България:

3 март се празнува

като Ден на Освобождението на България от турско владичество от 1888 г. Еднократно като официален празник е отбелязан през 1978 г. по повод 100-годишнината от Освобождението. През 1990 година става национален празник.

Преговорите

по сключването на Санстефанския договор започват в главната квартира на руската армия в Одрин, а едва след това се водят в Сан Стефано. Русия е представена от Николай Игнатиев и Александър Нелидов, а Турция – от Сефет паша и Садък паша. Заседанията се провеждат два пъти дневно. За основа на преговорите служи проект, разработен от граф Игнатиев, чиито основни положения са одобрени от императора Александър II, известен в България като Цар Освободител. На войниците са раздадени по 100 патрона и всички очакват или да се обяви краят на войната, или да се издаде заповед за навлизане в Цариград.

Мирният договор

е подписан в къщата на семейството на Симеоноглу в Сан Стефано – предградие на Истанбул. От 1926 г. мястото се нарича Йешилкьой, откогато се въвежда законодателното правило всяко населено място в Турция да има турско име. В Османската такова правило не е било валидно, тъй като не е прието империите да сменят имената на градовете, които завземат, с малки изключения. Дори Истанбул не е турско, а гръцко име. Така в рамките на Османската империя имало много градове и села, чиито имена не били на езика на владетелите. Сан Стефано по византийско време бил Айос Стефанос (Свети Стефан). Добре известно е, че

Самарското знаме

(превърнало се в един от символите на българското опълчение и на българската бойна слава) е изработено по инициатива на жителите на гр. Самара като израз на тяхната морална подкрепа за справедливата борба на българите. На лицевата страна е избродиран образът на иверската Света Богородица, а на обратната страна се намират ликовете на светите братя Кирил и Методий. Към дръжката на знамето са прикачени две червени и две сини ленти, като на едната червена лента е изписано: „Самара – Болгарскому народу вь 1876 году“. Върху една от сините ленти има надпис: „Да воскреснеть Богь и разтучаться враги его“.

Граф Николай Игнатиев

е бил освен известен дипломат и много добър финансов спекулант. В Русия открай време прогресивните хора му се подигравали. По времето, докато бил министър на държавното имущество, му правили толкова чести ревизии и откривали такива липси, че Игнатиев го грозял затвор, но бил прекалено близък до сърцето на царя. Той единствен от Съвета на Руската империя бил арестуван. В крайна сметка граф Игнатиев умира напълно разорен. От турска страна договорът е пописан от

Сефет Мехмед паша

–

външен министър. По-интересната личност от този исторически момент е Садула бей – един от прочутите османски бонвивани. Бил е посланик в Германия и Австрия. Той се самоубива през 1801 г. С газ, след няколко опита да се обеси. Причината – "любовта му към един млад сътрудник".

В Руско-турската освободителна война

В нея участват пет държави: Русия, Турция, Румъния, Черна гора и Сърбия. Преговорите за евентуално сътрудничество между Петербург и Букурещ завършват с подписването на две конвенции. Първата уреждала свободното преминаване на руските войски през територията на Румъния, срещу което Русия се задължавала да съблюдава териториалната цялост на Румъния. По-късно Петербург не спазил тази уговорка и отнел от Букурещ Бесарабия, предоставяйки като компенсация Северна Добруджа. Генерал-майор

Михаил Скобелев

(1843-1882) е сред най-популярните герои на Руско-турската освободителна война. През март 1877 г. е привлечен на разпореждане на главнокомандващия на Дунавската армия великия княз Николай Николаевич. Включва се активно в битката за Плевен, когато си спечелва и прозвището Белия генерал. Ръководените от него части допринасят съществено за успешната обсада на Плевен, в боевете при Шипка

–

Шейново, както и за устремното настъпление към Одрин и Цариград.