ВЕСЕЛИНА БОЖИЛОВА, DW

Той е на 15, притежава чудесен талант, учи в Художествено училище, до 8-ми клас е отличник, с родителите си няма особени проблеми. В един момент обаче спира да ходи на училище, вкъщи става агресивен, забърква се в кражби, залавят го, попада в Детската педагогическа стая. Промяната се случва за малко повече от година. Той е на 16, употребява метамфетамини, агресивен е. За да го спаси, семейството мобилизира всичките си роднини и в продължение на два месеца устройват домашен затвор, където едновременно го пазят поне трима души. Цялата разширена фамилия зарязва всичко друго, за да участва в акцията. Тя е на 16 и вече има зад гърба си житейски опит, какъвто притежават малцина: оцеляла е след левкемия. Ремисията е в ход, когато посяга към наркотиците. Бяга от вкъщи, забърква се с по-големи момчета, влюбва се в дилър, спира да ходи на училище, отвръща с агресия на всеки опит на родителите да се намесят. Той е на 18, пратили са го при леля му в друг град, за да го откъснат от средата. Там обаче лесно си намира същите лоши другари и проблемите ескалират. Иначе е силен млад мъж, пие анаболи и тренира. При последния конфликт с лекота чупи носа на леля си. Тя е на 17, рисува, пише стихове, иска да следва архитектура. След епизодична употреба на синтетични наркотици остава три месеца в кома, получава инсулт, но оживява. Придвижват я с инвалидна количка, трудно говори, самосъзнанието й е като на петгодишно дете.

Коварните синтетични наркотици

Историите са стотици - и звучат еднакво страшно. Статистиката на Националния център по обществено здраве показва, че устойчиво се увеличават случаите с деца и младежи до 18 години. Само за деветте месеца на 2019 г. след остра интоксикация поради употреба на наркотични вещества в болница са попаднали общо 8125 души, от тях 586 са на възраст до 15 години, а 556 - между 16 и 18 г. Проблемът с тези 1142 жертви на наркотиците до 18-годишна възраст е, че... никой не знае какво да ги прави. Преди месеци зам.-министърката на здравеопазването Светлана Йорданова каза, че се увеличава щатът на Превантивно-информационните центрове в страната „с армия от експерти". Но този „преден пост във войната срещу наркотиците сред децата и младежите“ за цялата страна разполага с щат от...120 експерти. Засега резултатът е: непрекъснато повишаване на числата в черната статистика.

Дизайнерските наркотици водят до тежки психотични реакции. И колкото по-рано е започнала употребата, толкова по-бързо се стига до тези реакции. Но стационарно лечение на т.нар. психотичен епизод се извършва единствено в детското психиатрично отделение на Александровска болница. А там трудно приемат подобни случаи. Но дори когато ги приемат, лекарите могат само да овладеят психозата - цялостна терапия на наркозависимостта не се провежда. Напоследък в София се появи частна терапевтична програма за тийнейджъри, но тя далеч не е подходяща за всекиго. Програмата залага много на спорта, но местата в нея са ограничени. И, разбира се, струват доста пари.

Гърч, посиняване, задушаване, буйство

„Картината е абсолютно неясна, особено за медиците от Спешна помощ. Човек в такова състояние може непосредствено едно след друго да направи епилептичен гърч, после да посинее и да спре да диша, след което да се съвземе и да буйства. Не е ясно какво е употребил, а и много често, освен наркотици, има намесен и алкохол. Нито медиците от Спешна помощ, нито лекарите от болниците, където ги откарват, знаят съвсем ясно как да подходят“, обяснява д-р Иван Добринов, завеждащ на отделението за зависимости в Държавната психиатрична болница „Д-р Георги Кисьов“ в Раднево (най-голямото в страната). Обичайната диагноза, която автоматично получават пациентите с психотични епизоди след употреба на синтетични наркотици, е параноидна шизофрения. Това е диагноза за цял живот, с нея се отива на ТЕЛК, тя обикновено води до пенсия. Ако пациентът е настанен в психиатрия, която не е специализирана за зависимости, диагнозата „параноидна шизофрения“ просто му е гарантирана. Само дето за огромната част от случаите тя не е вярна. Ако спрат употребата, ако предприемат подходяща терапия, ако останат „чисти“, тези пациенти възстановяват личността и психичното си здраве. Ключовата дума е „Ако“, а тя веднага води до „Как“ и „Къде". И някъде там попадаме в задънената улица. Защото обикновено

нито се знае как, нито има къде

Подсилените превантивно-информационни центрове би трябвало да се захванат тъкмо с тези въпроси без отговор. Да, на редица места вече се забелязват достойни за уважение усилия и знаци на истинска загриженост, но като цяло центровете няма как да реагират на потребността от спешна помощ - това не е тяхното предназначение. Държавата обаче предпочита да мисли, че с тях си решава проблема - и не прави нищо, за да добави липсващото звено. Нещо повече: закрит беше Националният център по наркомании, чиято дейност се преля в Министерството на здравеопазването. Така, според очакванията, целите и отговорностите се размиха и изпариха.

 Как дете на 15-16 години ще получи инфаркт или инсулт?

Страшни са данните за децата с тежка интоксикация след наркотици. Но има и още по-страшни, които не излизат на бял свят, защото никой не ги събира: данните за фаталния изход. В смъртния акт обикновено се записва непосредствената причина за смъртта - дихателна недостатъчност, инфаркт, инсулт. Но как дете на 15-16 години ще получи инфаркт или инсулт? В ежегодния Европейски доклад за наркотиците (България също предоставя данни за него) обикновено се въртят едни и същи числа, които едва ли отговарят на истината...

А помощ няма отникъде…

В менюто на кошмара, който изживяват родителите на деца и тийнейджъри, посегнали към дрогата, отскоро се прибави още една съставка - полицията не е длъжна да уведомява семейството при задържане. Ако реши, може и да го уведоми, но не е длъжна. Чудно ли е при това положение, че най-уплашени и най-безпомощни са именно родителите? Те трябва да се справят с един жесток проблем, за който няма нито едно полезно решение. И то в онази възраст на децата им, която и без тези усложнения е достатъчно противоречива.