Официалните данни от Американската психиатрична асоциация и от Центъра за контрол на болестите (CDC) сочат, че има рязък скок в броя на децата, диагностицирани със синдрома хиперактивност с дефицит на вниманието (ADHD). Според първата организация от това заболяване страдат 9% от всички деца в Америка на възраст между 4 и 17 г., а според втората става дума за 11%. И от двете места алармират, че е налице прогресивно увеличение и че тенденцията ще се запази. От CDC посочват още, че засегнатите в ранна детска възраст са повече от 7 млн. души. Това означава, че
1 на всеки 10 деца е болно
Данните са направо стряскащи и хвърлят в ужас не само родителите, но и учителите, медицинските сестри и останалия административен персонал в учебните заведения, защото това спокойно може да се нарече епидемия. В резултат и едните, и другите следят поведението на децата под лупа и подскачат при всяко непослушание на малчуганите. „Диагнозите с ADHD често са прибързани", каза специално за BG VOICE Пол Шонфелд, психолог във Вашингтон с над 40-годишен опит, включително и с ADHD. Той предупреждава, че лекарите често пропускат да изключат всички други фактори, които може да са предизвикали липсата на внимание или непослушание у децата. Такива фактори може да са недоспиването, проблеми в семейството и дори липсата на достатъчно обяснения на материала от страна на учителите заради големия брой ученици в клас. „Наблюдаваме все по-растяща тревожност за перфектни академични резултати от най-ранна възраст, защото те ще са в основата на бъдещия успех на младите. Това естествено изключва моменти на хипертивност и липса на концентрация и когато има такива, детето често се определя като проблемно и прибързано се поставя невярна диагноза. В много случаи момчето или момичето е просто по-различно от останалите", добавя още д-р Шонфелд. Освен това много училища и колежи се стремят своевременно да планират високо ниво на успеваемост и завършване, което би донесло повече държавни субсидии. Една от тактиките в тази насока, разрешена от правителството, е посочване на броя деца със синдрома на хиперактивност с дефицит на вниманието и изключването им от списъците с националните академични тестове, тъй като тези деца най-вероятно
имат по-лоши оценки
С усещането, че в Америка вниманието към проблема с ADHD е по-изострено, е останала и Николета Йончева. Тя е слухово-речеви рехабилитатор и логопед в Карин дом във Варна, обучава специалисти и родители в България и Европа в работата с деца. В края на миналата година Йончева е била на тримесечна специализация за развитие на гражданското общество в щата Орегон. „В Америка наистина тревожността по отношение на хиперактивното разтройство е по-голяма", преценява българката. "И донякъде смятам, че учителите като неспециалисти не могат да направят разлика между хиперактивност с дефицит на внимание и хиперактивно поведение", допълва тя. Статистиката сочи, че АDHD се проявява значително по-често при момчетата, отколкото при момичетата. При белите и чернокожите деца рискът да развият болестта е два пъти по-голям, отколкото при децата от латинските общности. Това, което трябва да запомните обаче, е, че синдромът е свързан с генетичното развитие на детето и е много по-сложен от честото невнимание в час или непрекъснатото тичане из къщи. „Това е органично нарушение и има медицинска причина за него", обяснява специалистката ни от Карин дом. За да се предпазите от лепването на етикет на вашето дете, винаги искайте обстоен преглед от специалист, съветва доктор Шонфелд. При поставена диагноза лечението може да бъде с терапия или с лекарства в зависимост от случая. „Много често в Карин дом ни се обаждат с въпроси защо например детето им само блъска количките си и дали не е болно от нещо", разкрива Йончева. "Ние обясняваме, че родителите най-вероятно не са им показали всички забавни неща, които могат да се правят с една количка – да я сложиш в гаража, да я подредиш в редичка с други колички, да я включиш в друга игра", допълва тя. Умението за концентрация у децата няма как да се развие, ако не се внесе отвън, не се стимулира от родителите, подчертава също Йончева. Затова те трябва да наблюдават своето дете и да играят с него. Да не се стремят то да има много играчки, с които да е оставено винаги да играе само.
Българските родители
се справят много добре с възпитанието на децата си, независимо в кой край на света се намират", категорична е Йончева. Тя препоръчва, когато средата в дома е билингвистична, да се използват и двата езика, но да не се смесват фразите в едно изречение. „Говорете на своето дете така, както го усещате на български или на английски, но не смесвайте фразите. Така то ще се научи да разделя и разбира особеностите и на двата езика и ще ги учи успешно", разяснява Йончева. И в Щатите, и в България има програми за посещение по домовете на специалисти по ранно детско развитие. В Родината такива се извършват от Карин дом, а в Америка общото им название за всички щати е home visiting programs. „Не е срамно родителите да потърсят подобна помощ, тя е само от полза", споменава Йончева и заключава, че е радостна от факта, че в България науката за детското развитие и методите за семейно подпомагане са на световни нива и съизмерими с тези в Щатите.
