През горещото лято на 1999 година е разрушен мавзолеят на комунистическия сатрап Георги Димитров. Взривяването на бетонената сграда би трябвало да символизира скъсването на България с комунистическото й минало – да взривим системата, която 45 години (и после още) унищожаваше страната. Срутването обаче не се случва по план – отнема шест дни (за колкото е и построен) и няколко взрива. Случката е идеалната метафора на 30-те години преход след 89-а и до днес.
Един взрив на 1 май разбуни духовете в България. В близост до преминаващия кортеж на главния прокурор Иван Гешев е избухнала бомба, няма пострадали, а разрушенията са минимални – както по околните дървета, така и по бронираната кола, в която е бил г-н Гешев. В първите 48 часа след инцидента противоречиви изказвания на министри и шефове на служби подхранват слуховете, че това може би е инсценировка, а не опит за убийство на главния прокурор. Уж пътувал с децата си, но всъщност не били там. Имало 3-4-метрови огнени стълбове при взрива, но обгорени дървета няма. Само малко осколки по тях. Бомбата била с 3 килограма тротилов еквивалент, но в почвата дупката от взрива е малка. А той е бил разположен на около метър и половина-два от шосето. Според вътрешния министър Иван Демерджиев имало заподозрян, но от Следствието казват, че не знаят такова нещо. Експерти твърдят, че случаят показва сериозна подготовка, но Гешев сменил маршрута си в последния момент. Както и колата, с която пътувал – взел бронирания джип.
Промяната в българската система на управление не дойде с взривяването на мавзолея. Бомбата за Гешев – инсценировка или не, също няма да донесе промяна в съдебната система и Прокуратурата. Най-много да я забави.
С действията и думите си през последните месеци г-н Гешев се опитва да си изгради образа на мъченик и жертва, борец срещу организираната престъпност и мафия, срещу когото има заговори, а вече и опит за убийство с взрив. Важното е, че г-н Гешев е жив и здрав. Но разследващите трябва да стигнат до дъното на тази случка. Защото ако не е инсценировка, наистина става дума за сериозен разпад на държавността.
Главният прокурор трябва да си тръгне от този пост. Правната реформа трябва да бъде завършена. Но за целта са нужни работещ Парламент и кабинет. Сработването между ГЕРБ и ПП-ДБ със сигурност ще доведе до малки и големи взривове в техните партии, отношения, настроенията на избирателите към тях. Взривът до колата на Гешев обаче е още един сигнал, че парламентарните партии трябва да се научат на парламентарна култура – способността да създаваш коалиции – управленски, законодателни, културни. Правителство с подкрепата на ГЕРБ е индулгенция за Бойко Борисов и ще разгневи избирателите на ПП, които са протестна партия. Вероятно ще им донесе негативи. Но понякога е нужна саможертва, за да се постигнат резултати. Борисов е просто по-добрият играч, но времето изтича за всички, така или иначе.
Другият вариант е продължаване на проруското еднолично управление на Румен Радев, прикриване на корупционните и мафиотски схеми в държавата от сегашната прокуратура и опасността да се взриви всичко, постигнато изключително трудно през последните 30 години. Някой ще трябва да се жертва. Защото политиците са на път да взривят системата, която толкова трудно изградихме, дори и да не е перфектна. Взривът до колата на Гешев ни напомня, че промяната е все още по средата.
Мавзолеят не пада от първия път. Всъщност цели 9 години след изнасянето на трупа на Георги Димитров обществото и управляващите не могат да вземат решение какво да правят със сградата. Докато в един момент някой проявява решителност и смелост. Взривът до кортежа на Гешев и политическата криза изискват същите качества. Струва ми се, че въпреки риска, ще бъдат оценени. Дори и да не е веднага.
Ясен
[email protected]
