За да имаме активна борба срещу шофьорите, които управляват под въздействие на наркотици и алкохол, трябва да се даде законова възможност за конфискуване на автомобила на такива водачи, или да им бъде временно отнет.
Това предложи коментира Владимир Тодоров, учредител и председател на Българската асоциация на пострадали при катастрофи.
Той добави, че от няколко години неговата организация отправя такова предложение към народните представители, но няма резултат.
„Въпрос на политическа воля е да се приеме такова законодателство“, добави Тодоров.
Той е скептичен, че това ще се случи.
„Българинът не е наясно с правата си като потребител, пациент, застраховано лице и никъде не се учи какво се случва след един пътен инцидент“, добави той.
Експертът обясни, че след катастрофа възникват най-вече въпроси относно медицинското обслужване – какво покрива спешната помощ, здравната каса.
Появяват се обаче и въпроси, свързани с Пътна полиция, като това кога се издава констативен протокол, в какви срокове и какъв е неговият смисъл, както и въпроси за застраховките – какво покриват те, за кого се отнасят и какви са сроковете за предявяване на претенции.
Тодоров отбеляза още, че има пропуск в санкционната политика, като даде пример с Георги Семерджиев, обвинен, че при катастрофа в София е причинил смъртта на две млади жени.
„Каквото е трябвало да свърши „Пътна полиция“, го е направила.
Взета му е книжката, наложени са му глоби за 8000 лева, отнети са му 85 точки, свалени са му регистрационните номера – административно всичко е свършено“, каза той.
Отбеляза обаче, че има един законодателен пропуск, който от асоциацията предлагат на народните представители да бъде разрешен вече шест години – да се конфискува или да бъде временно отнет автомобилът на водачи, шофиращи под въздействието на алкохол или наркотици.
„Няма 100% гаранция, но българинът, като психология, много държи на автомобила си и тази мярка ще бъде много силна“, добави Тодоров.
Според него възможна мярка за намаляване на катастрофите е да има масово камери за скорост по пътищата.
"Не е нормално на АМ „Тракия“ да има на четири места стационарни камери, трябва да има на всеки пет километра, което веднага ще намали средната скорост", смята Тодоров.
Той отбеляза още, че трябва да се отстранят проблемите и от 70-те критични пътни участъка, където се случват постоянно катастрофи и които са известни на държавните органи, но те не предприемат действия.
