„Цветни имигранти или чужденци“ не са имали възможност да изпълняват служебни роли в кралското домакинство във Великобритания поне до края на 60-те години, според новооткрити документи, които ще подновят дебата за британското кралско семейство и расизма. Документите хвърлят светлина и върху това как Бъкингамският дворец е договарял противоречиви клаузи, които остават в сила и до днес, освобождавайки кралицата и нейното домакинство от закони, които се борят с расовата и половата дискриминация. Документи разкриват как през 1968 г. главният финансов мениджър на кралицата е информирал държавните служители, че „всъщност не е било практика да се назначават цветни имигранти или чужденци“ като канцеларски служители в кралското домакинство, въпреки че им е било разрешено да работят като домашни служители. Не е ясно кога практиката е приключила. Бъкингамският дворец отказа да отговори на въпроси относно забраната и кога тя е била отменена. Данните показват, че хора от етнически малцинства са били наети едва през 90-те години. http://gty.im/3285838 През 60-те години министрите от правителството се опитвали да въведат закони, които биха направили незаконно отказването на работа на лице въз основа на неговата раса или етническа принадлежност. Кралицата остава лично освободена от тези закони за равенство повече от четири десетилетия. Това прави невъзможно жените или хората от етническите малцинства, работещи за нейното домакинство, да се оплакват пред съдилищата, ако смятат, че са били дискриминирани. В изявление Бъкингамският дворец не оспори, че кралицата е била освободена от законите, добавяйки, че има отделен процес за разглеждане на жалби, свързани с дискриминацията. Освобождаването от закона е влязло в сила през 70-те години, когато политиците прилагат поредица от закони за расово и сексуално равенство, за да изкоренят дискриминацията. Официалните документи разкриват как правителствените служители през 70-те години са съгласували със съветниците на кралица Елизабет формулировката на законите. Голяма част от историята на семейството е неразривно свързана с Британската империя, която покорява хора по целия свят. Някои членове на кралското семейство също са критикувани за техните расистки коментари. През март херцогинята на Съсекс, първият член на семейството от смесената раса, заяви, че е имала самоубийствени мисли по време на престоя си в кралското семейство и твърди, че член на семейството е изразил загриженост относно цвета на кожата на детето й.
Твърдението принуди принц Уилям да заяви, че кралското семейство „никак“ не е расистко. Някои от документите, разкрити от Guardian, се отнасят до използването на съгласието на кралицата за неясен парламентарен механизъм, чрез който монархът дава разрешение на парламента да обсъжда закони, които засягат нея и нейните частни интереси. Бъкингамският дворец казва, че процесът е просто формалност, въпреки убедителните доказателства, че кралицата многократно е използвала властта си тайно да лобира пред министри за изменение на закони, които не харесва. Новооткритите документи разкриват как процедурата за съгласие на кралицата е била използвана за тайно влияние върху формирането на проекта на законодателство за расовите отношения. През 1968 г. тогавашният министър на вътрешните работи Джеймс Калаган и държавните служители в Министерството на вътрешните работи изглежда са вярвали, че не трябва да искат съгласието на кралицата парламентът да обсъжда законопроекта за расовите отношения, докато нейните съветници не бъдат убедени, че не може да бъде използван срещу нея в съдилищата. По това време Калаган искал да разшири британските закони за расова дискриминация, които забранявали дискриминацията само на обществени места, така че те също така предотвратяват расизма в заетостта или услугите. Ключово предложение на законопроекта е създаване на Съвет за връзки между расите, който ще действа като омбудсман по жалбите за дискриминация и може да заведе съдебни производства срещу лица или компании, поддържащи расистки практики. През февруари 1968 г. държавен служител на Министерството на вътрешните работи обсъжда напредъка на дискусиите с лорд Трийон, който отговаря за управлението на финансите на кралицата. Трийон, пише той, ги е информирал, че Бъкингамският дворец е готов да се съобрази с предложения закон, но само ако се ползва с подобни освобождавания на тези, предоставени на дипломатическата служба, която може да отхвърли кандидати за работа, които са пребивавали във Великобритания по-малко от пет години. http://gty.im/1317423343 Формулирането на документите е изключително важно, тъй като предполага, че Калаган и служителите на Министерството на вътрешните работи смятат, че може да не е възможно да получат съгласието на кралицата парламентът да обсъжда закона за расовото равенство, освен ако монархът не бъде уверен в нейното освобождаване. В резултат на това освобождаване Съветът за расови отношения, който получава задачата да разследва расова дискриминация, ще изпраща всякакви жалби от персонала на кралицата до вътрешния секретар, а не до съдилищата. През 70-те години правителството приема три закона за противодействие на расовата и сексуалната дискриминация на работното място. Като цяло жалбоподателите са оправомощени да водят своите дела директно пред съдилищата. Но служителите в кралското домакинство са специално възпрепятствани да правят това, въпреки че формулировката на забраната е неясна, така че обществеността може да не е осъзнавала, че персоналът на монарха е освободен. Освобождаването е удължено до 2010 г., когато Законът за равенството заменя Закона за расовите отношения от 1976 г., Закона за дискриминация по пола от 1975 г. и Закона за равното заплащане от 1970 г. В продължение на много години критиците редовно посочват, че в кралското домакинство работят малко чернокожи, азиатски или хора от други малцинствени групи. През 1991 г. кралският изследовател Филип Хол публикува книгата „Royal Fortune“, в която цитира източник, близък до кралицата, потвърждаващ, че в най-висшите чинове на двореца няма не-бели придворни. През 1997 г. Дворецът признава пред Independent, че не провежда официално препоръчаната политика за наблюдение на броя на персонала, за да гарантира равни възможности.
