Веднъж един монах на име Герман, връщайки се в своя манастир от поклонение, спрял да нощува в сирийския град Илиопол. Познат християнин го приел и му дал една малка стая, в която монахът прекарал нощта. Преди да легне, той дълго се молил. След това, като си починал малко, той отново почнал с глас да се моли и да чете Св. Писание. Той чел за страшния съд Господен, за вечния радостен живот, който ще бъде награда за праведниците, за вечните мъки, очакващи грешниците, и често прекъсвал четенето си с въздишки, сълзи и молитва. До стаята, където се молел монахът, само през една стена, живеела една жена, известна в целия град със своята красота, голямо богатство и грешен, лекомислен живот. Тя се именувала Евдокия. С бляскавата си красота тя пленявала младите момци, получавала от тях богати дарове и живеела в грях, разкош и веселие, без да се грижи за душата си, мислейки само за радостите на временния живот. Като се събудила през нощта, тя чула четенето и молитвата на Герман. Думите му за страшния съд и за вечните мъки дълбоко я развълнували и изпълнили душата й с безпокойство и страх. Тя вече не могла да заспи и сутринта рано повикала при себе си инока. Герман обяснил на Евдокия, че Господ не се отвращава от богатите, но че богатите, като се привързват с цялото си сърце към своите съкровища, често забравят Бога и се отвръщат от Него и че това именно осъжда Господ: "Който честно е придобил богатство – прибавил той – и го употребява добре, като помни Бога и ближния, той не заслужава укор. Но който е придобил богаство чрез измама, кражба, грешни дела, несправедливост, и го употребява само за да угоди на себе си, такъв строго ще бъде осъден." Тук Евдокия разказала на инока целия си живот и го молела да я научи как да получи от Бога милост. "Аз доброволно бих дала всичкото си богатство, за да се изкупя от вечните мъки – повторила тя. – А ти, отче светий, моли своя Бог да приеме моето богаство, а на мене да даде вечен живот!" Като решила да започне нов живот според закона Господен, Евдокия помолила Герман да я отведе в една обител, където благочестиви жени служели Богу чрез непрестанна молитва, пост и трудове. Тя се поселила при тях и се молела дене и ноще, като оплаквала греховете си. Когато след известно време игуменката на манастира се поминала, Евдокия по общо желание на монахините била избрана на нейно място, защото със строгия си живот тя спечелила уважението на всички. Между това в Илиопол твърде много жалеели за заминаването на Евдокия и скоро започнали преследване против нея. Те донесли, че всичкото богатство, събрано от нея в техния град, тя раздала на християните, които били считани за врагове на държавата. Повикали на съд Евдокия, но Бог й помогнал като й дал сила да прави чудеса, които убедили самия управител на страната, неговото семейство и множество народ в истината на християнската вяра. Същото се случило, когато след няколко години новия управител я повикал на съд като християнка. През нощта срещу тоя ден Евдокия чула в съня си гласа на Господа: "Стой твърдо във вярата, Евдокия! Дошло е времето да изповядаш Моето име. Не бой се, Аз ще бъда с тебе във всички твои страдания!" Евдокия без страх изповядала вярата си пред управителя и била предадена на страшни мъчения. Тя ги понесла с непоколебима твърдост и след туй извършила чудеса, които обърнали управителя към Бога. Оттогава Евдокия живеела спокойно в своята обител, обръщала мнозина в пътя на истинската вяра и достигнала дълбока старост. Когато римският император Адриан (117-138 г.) предприел гонение против християните, Евдокия била осъдена на смърт като разпространителка на християнската вяра. Тя била посечена с меч в 126 година.