На 21 април Православната църква чества св. мъченици Януарий и Теодор в Пергия. Свещеномъченик Януарий е живял през онова страшно за Църквата време, когато земята била осеяна с гробове на християнски мъченици. Жестокото гонение, предприето от императорите Диоклетиан и Максимиан, отнели живота на десетки хиляди християни. През това време Януарий бил епископ в италианската област Кампания.
Раздразнен от бързото увеличаване на християните, управителят на областта – Тимотей, повикал при себе си епископа и му предложил да се отрече от вярата си в християнските си убеждения. Не помогнали нито обещанията, нито заплахите. Разгневен от това, Тимотей заповядал да го хвърлят в нагорещена пещ, но Януарий излязъл от нея невредим. На другия ден епископът мъченик, заедно с дякона Фавст и четеца Дезидерий, били закарани в град Путеол и там били затворени в тъмница. В същата тъмница били затворени и други християни: дяконите Прокул и Сосий и миряните Евтихий и Окутион – всички осъдени да бъдат разкъсани от зверове.
Това било особен вид смъртно наказание, при което изкарвали осъдените на арената в цирковете, а след това пускали диви зверове да ги разкъсат. Но станало чудо! Зверовете кротко легнали пред краката на епископа, а зрителите онемели от учудване. Управителят Тимотей обаче не бил поразен от чудото. В своето заслепение той го приписал на някакви магии. Като наказание за неговата духовна слепота, той ослепял с телесните си очи. Но и това нещастие не пробудило у него чувство на състрадание и милост към невинните жертви. За да събуди неговата съвест, Бог проявил към него особена милост. Той дал сила на незлобливия Януарий да изцери ослепения управител.
Около пет хиляди езичници били свидетели на тези чудеса. Само закоравялото сърце на управителя не се трогнало. Телесното му зрение било възвърнато, но духовната слепота останала. Като не могъл да търпи просветените с истината, той заповядал да изведат осъдените християни начело с епископ Януарий вън от града и да го обезглавят с меч. Заповедта била изпълнена. Благочестиви люде от околностите на Путеол прибрали телата на светите мъченици и ги погребали на различни места. Тялото на св. Януарий било пренесено в Неапол, където и досега благоговейно се почита неговата памет.
Жителите на Неапол го почитат като свой защитник и покровител. След кончината на блажения Диоскор свети Теодор бил затворен в тъмницата. После отново го извели оттам за нови мъчения: завързали му краката, привързали го към диви коне, които повлекли мъченика по градските улици, като силно ги пришпорвали. Подгонените коне паднали на едно място край градските стени и се пребили, а мъченикът бил спасен от невидимата Божия сила и след като го развързали, за всеобщо учудване той бил цял и невредим. Двамина от воините, които привързвали светеца към конете, Сократ и Дионисий, разказали на всички своето чудно видение: докато пришпорвали конете, видели да слиза от небето към мъченика огнена колесница, която го взела и го поставила невредим на мястото на съдилището.
После военачалникът заповядал незабавно да разпънат Теодор, а да отсекат главата с меч на света Филипия, а двамата войници, Сократ и Дионисий, да бъдат посечени с меч. Така светите мъченици получили своите венци. Свети Теодор висял на кръста в продължение на три дни, а след това се споминал. Тогава някои от благочестивите, като взели телата на светиите, ги обвили със скъпи платна, помазали ги с аромати и с чест ги положили в приготвено специално за тях място.
