От понеделник България влезе в трети 10-дневен локдаун. До 31 март ще останат затворени училища и детски градини, заведения, молове, фитнеси. Затворени са и всички нехранителни магазини с площ над 300 квадратни метра. Спират да работят кина, театри, музеи. Ресторантите в хотелите се задължават да организират изхранването на туристите по стаите. Забраняват се и всякакви масови мероприятия – провеждането на събори, конгреси, сватби и кръщенета с повече от 15 души, както и организираните туристически пътувания. Спортните мероприятия ще продължат да се провеждат, но без публика.
Новите ограничения
макар и меки, в сравнение с въведените в други европейски държави, дойдоха в момент, когато здравната система вече се задъха, а броят на приетите в болница и тежките случаи, нуждаещи се от лечение в интензивни отделения, достигнаха рекордни стойности.
Новият 10-дневен локдаун идва и само 20 дни след пълното отваряне на държавата на 1 март, когато заработиха заведенията, и само седмица, след като министърът на здравеопазването Костадин Ангелов обяви, че няма натиск над здравната система. Дни по-късно, на 18 март, Националният оперативен щаб отбеляза ръст на заболелите с 40% само за седмица, както и скок с 18% на настанените в болница и с 21% на тежките случаи в интензивни отделения. А мерките изведнъж станаха наложителни. „Може да изглеждаме непоследователни, но не сме. Всички решения, които взимаме, са основани само на науката и практиката - такива, каквито са навсякъде около нас“, обоснова се здравният министър. По думите му непоследователен е вирусът, който не спира да се променя и да изненадва. Той даде пример с различните нови варианти като британския, южноафриканския и нигерийския и допълни, че от няколко дни вече се говори и за френски вариант, който не се хваща с PCR тест. Премиерът Бойко Борисов също коментира, че е нужно да се приложат най-строги мерки, защото здравето на хората е най-важно. „В началото на март казах, че ако натискът върху здравната система се увеличи, няма да се поколебая да подкрепя въвеждането на нови ограничителни мерки. Експертите от щаба са единодушни, че здравната система се задъхва. Затова до 31 март ще приложим по-строги мерки. Казах и стоя зад думите си: изборите идват и си отиват, но здравето и животът на хората са преди всичко, дори да понесем политическа щета от нашите опоненти. Зная колко много всички се нуждаем от социални контакти и колко си искаме свободното движение. Винаги съм бил честен с хората, ще бъда и сега. Ако не реагираме - последиците ще са тежки. Вярвам в науката и разума. Ваксинацията продължава. Важно е сега да позволим на лекарите да се преборят с новия пик на заразата“, обоснова се Борисов.
На час по лъжичка
Още не влезли мерките, здравният министър Костадин Ангелов в неделя обяви, че не може да каже дали 10 дни ще са достатъчни, за да се ограничи разпространението на коронавируса, след като броят на заболелите и приетите в болница непрекъснато се покачва в последните седмици. „Моята надежда е в тези дни, в които мерките ще бъдат по-строги, хората да разберат смисъла им. Думата „локдаун“ е нещо, което се случва в други държави. В България няма затваряне на всичко, няма вечерен час. Опитваме се даваме глътка въздух на хората. Целият свят е изправен пред тази криза. Не мога да предскажа какво ще се случи след тези 10 дни и дали ще има нужда от продължаване на мерките“, каза Ангелов.
Разчита се и на ваксините
Ако не се появят нови мутации и щамове на COVID-19 и ако спазваме мерките, случаите на заразени хора ще започнат да намаляват след май месец. Ако така се развият нещата, есента ще имаме малко случаи, като ендемична проява на отделни места, каза проф. д-р Тодор Кантарджиев пред Dir.bg
Той се надява за това да спомогне и масовото ваксиниране в България, въпреки че страната все още остава на последно място по брой ваксинирани в Европейския съюз. Според Кантарджиев недоверието към ваксините и говоренето за техните нежелани странични ефекти се подклажда от хора със задни мисли, които целят политическа кариера и финансови изгоди. Ваксината на „АстраЗенека“ беше набедена, че при някои от хората се получава тромбоза, съсирване в дълбоките кръвоносни съдове, които имат тежки и понякога фатални последици, каза директорът на Националния център по заразни и паразитни болести. И докато говорим за недоверие, то на личните лекари се налага да висят по опашки, за да получат по няколко флакона ваксина за дългите си списъци от желаещи имунизация пациенти. Неспазването на договорите и засилващата се трета вълна станаха причината шест европейки страни, сред които и България, спешно да поискат въвеждане на компенсаторен механизъм за ваксините. В началото всяка държава е имала право да поръча желаните количества в рамките на националната си квота и ако не я запълни, останалите свободни количества се разпределят между останалите. След това всяко правителство подписва с производителите поръчка за закупуване със съответното количество дози и договаря график на доставките им. Ваксините са собственост на всяка държава, която ги е поръчала, и тя може да прави каквото желае с тях. Франция например наскоро подари ваксини на Чехия и обеща да изпрати в Африка, обяснява в свой коментар журналистката в Брюксел Йовка Димитрова. България, чието население е 1.55% от европейското, е имала право на 35 млн. ваксини от поръчаните общо от ЕС 2.3 млрд. дози от 7 производители. Впоследствие поръчката се увеличава на 2.6 млрд. дози, а българският дял - на 40 млн. Вместо това България поръчва първоначално 13 млн., а след допълнителните европейски договори - 18.6 млн. Количеството е повече от достатъчно за ваксинирането на 9 млн. души. Проблемът идва от това, че предпочетените от българските власти препарати на Sanofi и AstraZeneca се оказват „проблемни". Първата ще се забави с почти година, а втората има производствени трудности, с които не може да се справи. Останалите два договора, с които в България започва ваксинацията – Pfizer/BioNTech и Moderna, съответно за 1 млн. и за 500 000 със срок на доставка до септември, пък се оказват крайно недостатъчни. В живо включване във Facebook премиерът Бойко Борисов обясни, че не цената на отделните препарати е била определяща при избора на доставчик. „Когато обсъждахме колко и от кои ваксини да се вземат, първи в изпитванията бяха AstraZeneca. Ние затова веднага поръчахме от тях. След това излязоха Moderna, Pfizer и „Джонсън и Джонсън“, обясни той. Най-големият наличен договор - с AstraZeneca за 4.5 млн. ваксини, обаче е едностранно намален от компанията със 75% за първото тримесечие и с около 60% за второто. Редуцирани са доставките със същите проценти и за останалите държави членки, но те имат повече ваксини от другите два производителя, затова успяват да напреднат повече във ваксинацията. Процесът се оказа най-бавен в България и в Латвия. В Родината към края на миналата седмица са ваксинирани едва около 4% от населението, като малко над 1% са получили и двете дози на ваксината. Благодарение на Европейската комисия България успя в последния момент да избегне катастрофа, след като първоначално се беше отказала от цялата си квота от ваксината на Johnson & Johnson - четвъртата на пазара, пише Йовка Димитрова. Впоследствие правителството презакупува 2 млн. дози чрез координатора Швеция, които събират недопоръчани количества от квотите на четири други държави.
Какво е положението в САЩ
В това време, от другата страна на Океана, САЩ отбелязват значителен спад в новите случаи в сравнение с пика през януари. През март средният брой дневни случаи е около 55 000, което е с около 5 пъти по-малко в сравнение с рекорда от 280 хиляди заразени, отбелязан на 9 януари.
Властите обаче все още са предпазливи в разхлабване на мерките. Някои щати, особено по Източното крайбрежие, все още се борят за намаляване на новите случаи. В същото време губернаторите на някои от щатите започнаха еднолично да разхлабват мерките, като позволяват отваряне на баровете, фитнесите и казината. Много американци препланират за лятото отложените от миналата година сватби. Миналата седмица въздушните пътувания в САЩ пък отбелязаха рекордни стойности от началото на пандемията, което показва нетърпението на хората да започнат да пътуват отново. Оптимизмът се подклажда и от факта, че до края на миналата седмица в страната вече са били ваксинирани над 81 млн. души, което съставя близо 25% от населението. 44 млн. от тях, или 13,45%, вече са получили и двете дози на ваксината. „Разпространението на британския щам в страната е тревожно въпреки бързия ръст на ваксинираните“, предупреди топ инфекционистът д-р Антъни Фаучи. „Твърде рисковано е да обявим победа, преди да снижим нивото на заразени в обществото до много, много под 53 хиляди случая дневно“, заяви той. „Затова, за съжаление, не е изненадващо, че виждаме увеличаване на броя на случаите, въпреки че успяваме да ваксинираме по 2-3 милиона души на ден“, отбеляза Фаучи.
