Пандемията от коронавирус предизвика серия промени по целия свят. Първата и втората вълна на заразяване доведоха до затваряне на бизнеси и буксуване на икономики, милиони хора загубиха работата си, милиони останаха без достъп до здравеопазване, милиони промениха изцяло живота си. Много хора изгубиха близките си. Всички тези процеси бяха съпроводени от още един, който колкото изглежда логичен, толкова и има нужда от осмисляне. Това е тихата вълна на голямото завръщане. Много емигранти, останали без работа и без сигурност, решиха да поемат обратно към Родината. Този процес изглежда особено активен в Централна и Източна Европа. Тенденцията стана видима в края на март. Тогава председателят на националния щаб за борба с коронавируса ген. Венцислав Мутафчийски обяви, че в България за няколко седмици са се върнали над 200 000 българи. По същото време и премиерът на Румъния Людовик Орбан съобщи, че почти същия брой - около 200 000 румънци - са се завърнали в страната от началото на кризата с COVID-19. Този процес не протича само в границите на ЕС, но и около него: досега най-голямата държава в региона - Украйна, отчете над 1.3 милиона души, които се завръщат по суша и въздух, докато значително по-малката Молдова - около 40 хиляди. Мащабите са още по-големи по света. Голямото завръщане прибра в Индия над 2.1 милиона индийци, 600 хиляди афганистанци също са се върнали у дома. Същото се отнася и за много латиноамерикански държави. Това се казва в изследване, посветено на процесите по завръщане заради COVID-19, осъществено в сътрудничество с „Европейски съвет за външна политика (ЕСВП) - София“ и с финансовата подкрепа на „Фондация „Конрад Аденауер“ - София“. Негов автор е Огнян Георгиев. Проучването е завършено през ноември тази година и е концентрирано върху завръщането на българските емигранти в Родината от март до май. Авторът пише, че ремиграцията има своите логични причини. В ситуация, в която има рязко свиване на потреблението, спад на бизнеса, затваряне на част от икономиките, и, разбира се — здравна криза, която изисква да имаш бърз достъп до здравни услуги, мнозина мигранти решиха, че

най-безопасното и адекватно решение

за тях е да се приберат по родните си места. Това е съчетано с емоционални причини, които не са за подценяване: желание да си с близки, на място, където имаш социална мрежа, която може да окаже помощ и на която можеш да оказваш помощ при нужда. На много места това вероятно ще е временно явление, прогнозира изследването, защото фундаменталните причини, поради които хората избират да мигрират, не са се променили съществено заради COVID-19. Освен ако пандемията не доведе до дългосрочни рестрикции и несигурност в икономиката и здравеопазването, би могло да се очаква, че в следващите 2-3 години потокът от хора ще обърне посоката си и ще се възстанови като обем. Но какво показва проучването към този момент? Според събраните данни от правителствената система става ясно, че регистрирани като влезли в България български граждани за периода март-май са малко над 550 хил. души. Тук е изключен трафикът през гръцка граница, който е предимно от туристи. Изследването прави и уговорката, че трябва да се има предвид, че става дума за хора, връщащи се по време на най-тежките ограничения, когато пътуването беше силно затруднено, повечето от тях бяха посрещани от 14-дневна карантина и спряно движение между градовете. Логично е да се предположи, че влизащите в страната тогава

не са пътували за развлечение

туризъм или бизнес, а са се върнали с по-дългосрочна цел. Изследвана е и уникалната база данни от над 70 хил. души, карантинирани по общини, която позволява проследяването на поне част от влезлите до крайната им дестинация. Така се установява, че навсякъде карантинираните са повече през май, отколкото през април, като разликите на места са толкова големи, че не могат да бъдат обяснени с епидемиологични причини, а просто с увеличаване на притока на хора. Сравнението на броя карантинирани по места с този на работоспособното население сочи, че има градове, в които завърналите се са сериозен процент. В Петрич и Сандански е почти 8%, във Видин е 4.5, в Монтана, Русе и Благоевград - около 4%. Като се има предвид, че карантинираните са почти двойно по-малко от общо влезлите, е логично да се предположи, че общият брой завърнали се в тези места е още по-голям като процент. Трябва да се отбележи и че това са някои от местата с най-голяма миграция навън през предходните години. В Русе например са карантинирани (т.е. са се върнали от чужбина) в реални стойности повече хора, отколкото в двойно по-голямата Варна, а във Видин - повече, отколкото в петорно по-големия Бургас. Тези разлики вероятно биха били още по-изразени, ако се даде достъп до пълните данни за всички завърнали се, а не само за карантинираните, но ако се спазва логиката на общата извадка, където карантинираните са около половината от влезлите български граждани, е нормално да се предположи, че потокът на завръщане е бил доста по-висок.

 Какви са причините за завръщането?

Онлайн анкета, проведена със завърнали се след известен престой в чужбина, показва, че основните причини за това са две - „желание да съм с близки“ (46%) и „загуба на работа“ (32%).

10% от тях отговарят, че няма да се върнат обратно след COVID кризата, а 25% не са решили. Основните фактори, от които зависи решението им, са намирането на добре заплатена работа в България, корупцията, COVID кризата, намирането на работа в чужбина, социалната и градска среда. Комбинацията от причини - „желанието да бъдеш със семейството и роднините си“ и „загуба на работа“ - вероятно също играят сериозна роля. Огромното мнозинство от такива отговори в извадката говори, че е вероятно тези две причини да са доминиращи и сред по-голямата група от завърнали се. Изследването се е натъкнало на интересен факт – че колкото по-дълго е останал някой в чужбина, толкова по-склонен е да се прибере в България.

От първо лице: Защо се върнах

Деница е на 20 години и е от Банско. Тя учи във Флоренция, Италия, но се е прибрала в родния си град заради преминаването на обучението онлайн. Мариела не е имала намерението да се връща в България след края на обучението си. Сега обаче мнението й е различно. COVID-19 е предизвикал коренна промяна - студентката казва, че пандемията „определено е повлияла“. „Имах намерение да оставам там, но сега - не само заради вируса, аз имам огромното желание да се завърна обратно за постоянно в България. Да основа нещо собствено, да започна работа и да съм полезна на обществото тук с това, което уча“. Нещо повече - тя твърди, че почти целият й клас, който е заминал след завършването, се е върнал, дори от места като САЩ. Не вижда бъдещето си в Банско, а в някой от големите градове. 47-годишната Христина от Варна работи по речни круизни кораби. Заедно с угасването на туризма, тя се е преориентирала за работа в родния си град. Това не й носи удоволствие. „Определено не ми харесва, че останах. Щастлива съм, че съм със семейството си, но не съм доволна от финансова гледна точка. Опитах се да работя на две места - в един хотел и като мърчъндайзър“. Христина се е сблъскала с някои от най-проблемните области в българския бизнес пейзаж. „Мислех, че 90-те отдавна са отминали - с бавенето на заплати и некоректен работодател“, казва тя. За шестте години, в които не е работила във Варна, заплатите според нея не са се променили особено. „Не правят нищо, за да ни задържат - работата е достатъчно, но финансовото изражение е просто смешно. Като мърчъндайзър взимам 650 лева заплата.“ Несравнимо с парите, които получава на круизни кораби -1800-2000.  

Топката е в полето на властта

 

Преди пандемията компаниите в бързо развиващите се сектори, като например IT и аутсорсинг, имаха стратегии за достигане до младите хора в чужбина. Българското правителство имаше малка работна група със задача да достигне до българи в чужбина и да ги убеди да се върнат. Covid се оказа огромна промяна в това отношение и неговите ефекти все още предстои да бъдат напълно разбрани.

Изследването припомня какви мерки вече са предприели различните държави и които България би могла да копира. Сред тях са лесен достъп до заеми с нисък или безлихвен процент, преки субсидии и данъчни облекчения от местните данъци за хора с доказан интерес да останат за по-дълги периоди, като това трябва да е свързано с определени измерители. И още - административна помощ за намиране на места за живеене и улеснения в регистрация и ползване на местни услуги. Особено за млади двойки с деца — места в местните училища и детски градини с минимална административна тежест. А също и социални придобивки, подобрения в градския пейзаж, сътрудничеството с бизнеса и др.

Повечето от тези мерки не изискват масивни финансови инжекции, а само реорганизация на приоритетите и известна административна промяна. Освен това те не трябва да продължават вечно и са просто отговор на уникална и с ограничен времеви прозорец възможност, се казва още в проучването, изводът от което е, че моментът да се действа в тази посока е именно сега.