Парите, които българските емигранти в САЩ изпращат в Родината, са се стопили с над 8 пъти през второто тримесечие на тази година в сравнение със същия период на миналата. Това показват данните на Българска народна банка. Те отчитат общ спад на паричните потоци от българите в различни държави по света към България, което се обяснява като резултат от кризата, породена от коронавируса. Според данните на БНБ през второто тримесечие на 2020 година българските емигранти в САЩ са изпратили в България малко над 9 милиона щатски долара. За сравнение година по-рано за същия период парите от българите в Америка са били малко над 74 млн. долара или над 8 пъти повече. По-малко са били и паричните потоци от българите в Щатите и през първото тримесечие на тази година в сравнение с първите три месеца на миналата година, но разликата там не е така голяма, сочат данните на БНБ. От януари до март тази година сумата е в размер на

почти 50 млн. долара

докато миналата година те са били 66 млн. долара. През 2019 година българите в Америка са изпратили най-много пари в България в сравнение с предходните две години, показват още изчисленията на БНБ. През миналата година те са били 271 млн. евро, през 2018-та – 259 млн. долара, а през 2017-а – 247 млн. долара. Данните на Централната банка сочат сериозен спад на постъпленията от българските емигранти по целия свят към семействата им в България. До края на август работещите българи зад граница са изпратили 291,2 млн. евро или 344 млн. долара. Това е с близо 65% или 545 млн. евро (644 млн. долара) по-малко спрямо първите осем месеца на миналата година, когато преводите са били в размер на 836 млн. евро (988 млн. долара), показват изчисления на Investor.bg по данни на БНБ. Конкретно през август 2020 г. емигрантите са пратили 11,1 млн. евро (13,2 млн. долара), при 91,6 млн. евро (108 млн. долара), което е с близо 90% спад. През 2020 г. най-слабият месец е април, когато емигрантите са превели 10,5 млн. евро (12,4 млн. долара).

Това е прецедент в статистиката

от последните 10 години до момента (актуалните данни на БНБ започват от 2010 г.). Причината вероятно е в това, че в края на март пандемията от COVID-19 принуди почти всички държави по света да въведат строги ограничения с цел намаление на разпространение на вируса. Рестрикциите оставиха без работа милиони хора в целия свят и засегнаха предимно сектори, в които работят именно емигранти. Проблемът изглежда ще се задълбочи и с оглед на втората вълна на болестта, която заплашва основно сезонните работни места, особено в туризма. Това на практика намалява нуждата от работна ръка от по-бедни държави, каквато е България. От данните на БНБ се вижда още, че намалението е драстично през всички месеци от 2020 година след януари и февруари, когато преводите са на традиционните си нива от около 90-98 млн. евро. Подобна тенденция е

тревожна за България

защото в нея крайното потребление е основен двигател на растеж, а парите от емигрантите се вливат именно там, като по-голямата част от този паричен поток отива за покриване на текущи разходи, здравеопазване, образование и погасяване на заеми. В последните години много малки и семейни бизнеси започват своето начало именно с помощ от роднина зад граница, а парите от българските емигранти надхвърлиха размера на преките чуждестранни инвестиции. През последните 10 години парите от българите зад граница успяха да се възстановят на предкризисните си нива от преди 2008 година. Нещо повече - за периода 2007-2019 г. е налице близо двоен ръст. През 2007 г. постъпленията са били 634,7 млн. евро (750.15 млн. долара), а през 2019 г. – над 1,2 млрд. евро (1,4 млрд. долара). Статистиката (за паричните потоци от емигрантите) не е съвсем точна, защото парите, които идват от българите, работещи в чужбина, всъщност са доста повече от отчитаното от БНБ. В статистиката на регулатора не се включват донесените пари в брой, а освен това БНБ отчита само преводите над 2500 евро. Ако се сравняваме с другите нови страни - членки на ЕС, зависимостта на България от емигранските трансфери е най-сериозна. По данни на Световната банка за 2018 г. дори Румъния и балтийските страни, с които традиционно се съпоставя, отчитат по-малка зависимост от емигрантските пари: в България този дял е 3,8% от БВП, докато румънците изпращат у дома 2,2% от БВП, литовците – 2,6%, естонците – 1,8%. Единствено стойността на емигрантските трансфери от латвийците се приближава да тази от българите – 3,7% от БВП.

 Разпределение по държави

Италия е сред страните от ЕС, която бе най-силно засегната от пандемията. В края на второто тримесечие от там в България са дошли едва 2,2 млн. евро, при 19,9 млн. евро за същия период на 2019 г., което е спад от почти 90%. В Испания също има огромна българска диаспора. Българите, които работят и живеят там, са изпратили на близките си в Родината само 4,2 млн. евро в края на второто тримесечие, при 38,4 млн. евро за периода януари-юни 2019 г. Преводите от Германия също драстично намаляват. От 69,5 млн. лв. за второто тримесечие на миналата година те достигат до едва 7,7 млн. евро в края на юни тази година. От Великобритания в България са дошли 3,5 млн. евро, при 28,2 млн. евро година по-рано.