Децата от бедния град Брегово растат без майки, принудени да работят в чужбина
Колко са BG емигрантите - оказа се и статистиката не знае. Цифрата се ,,люшка" между 300 хил. и 2 млн. души. Факт е обаче, че стотици хиляди българчета растат като сираци при живи родители. Децата на гурбетчиите все по-често влизат в криминалните хроники. Регионите, които раждат най-много гурбетчии, са Северозападна България и Родопите. Най-фрапантен обаче е случаят в град Брегово. Там половината от учениците на средното училище, които са 330, растат без майки, сподели директорката Илияна Кръстева. Най-важният родител е на гурбет в Италия, Испания или Гърция. Изкарва прехраната на семейството в ресторанти, кафенета, като чистач по къщите. Така е от години - момичетата и момчетата растат само с бащите или с баби и дядовци. Това им личи, защото се променя психиката им. В началото децата са притихнали, тъгуват за майка си, но след това свикват. Дори стават по-агресивни от останалите. Това е нормално, когато липсва най-важният член от семейството, обяснява педагожката.
Беатрис e в VI клас. Родена е в Испания, но дълги години живее само с баба си и дядо си. Тя свири, рецитира, учи се. Според директорката бабите и дядовците не само се грижат за децата да са нахранени и облечени, но и държат да спазват правилата на техния морал. Затова тези деца се явяват продължители на по-консервативното поколение на Брегово. В училището са се принудили да открият 4 полуинтернатни групи, всяка с по 25 деца. Кандидатите да посещават училище и да се подготвят за следващия ден с помощта на възпитатели са много повече от местата. Финансите ни стигат само за толкова места и 4-ма възпитатели. Групите пълнят децата на гастарбайтерите. Бабите ги пращат, защото знаят, че в групата има кой да се занимава с тях. Всяка година по 5-10 деца си тръгват от училището в Брегово и продължават обучението си в чужбина. Преди година започнал и обратният процес - връщат се тук да завършат основно или средно образование. ,,Момиче се върна наскоро от Испания - свири на флейта, танцува много добре. Значи там развиват талантите им. Иначе учебният материал е много олекотен. При нас обучението е все още консервативно. Даваме много знания, знания...", признава директорката. Повлияна от разказаното от учениците й за обучението в Италия и Испания, решила да открие школи по музика.
,,Много хора заминават за чужбина. През последните седмици те са ми най-сериозните клиенти. Познават се веднага - купуват по 5-6 вестника", обяснява жената на централния павилион за вестници на кърджалийската автогара. На секторите има автобуси директно за Франкфурт, за Измир, за Кавала. Обикновено мъжете работят в строителството и селското стопанство, а жените берат ягоди, гледат възрастни хора, чистят домове. ,,Съпругата ми замина преди 15 месеца. Работи като шивачка в Лондон. Получава десетократно повече, отколкото тук. Работодателите са от Турция, но повечето й колежки са от България, Полша, Румъния, Пакистан, даже от Япония", обяснява Гюнер от Кърджали. По думите му едната седмична заплата на жена му отива за квартира, втората за храна и дрехи, а останалите 2 може да спести. ,,Севинч замина сама, без някой да й помогне. Една вечер седнахме на масата и тя ми съобщи решението си. Не я спрях, защото виждах как работният й ден като шивачка продължава понякога по 10-12 часа за 300 лв. на месец", подчертава младият мъж. Парите на двамата стигали само да си покрият сметките за ток, вода и храна. Той има работа, за която получава малко над 400 лв. ,,Засега съм тук с 5-годишния ни син, не знам бъдещето какво ще покаже. Може и аз да замина. Преди да се оженя, близо 16 г. работих в Турция, знам какво е гурбет, смених много професии, но със спестеното успях да купя само панелно жилище в Кърджали, а разходите на семейството растат", обяснява Гюнер. Вече година и три месеца той е и баща, и майка за малкия Санер. Най-трудно им е на празниците. ,,Тази Нова година бяхме без съпругата ми. Украсихме елхата с момчето, приготвих от любимите му сладкиши, отворихме подаръците от Англия, но бързахме да се видим и чуем по скайпа със Севинч, разказва кърджалиецът и не крие вълнението си. - Свикнах с всичко - с готвене, пране, гладене, но с тъгата в очите на Санер не мога. Случвало се е вечер насън детето да бълнува и да търси майка си. Една нощ се събужда, прегръща ме разплакан и ми казва ,,мамо". Това трудно се преживява и как да му обясня защо тя е далече от нас и защо не си идва. Тъжно е, че толкова деца трябва да растат разделени от родителите си. Разделени семейства, разделена България!", завършва изповедта си младият човек.
Първолета Цветкова, Ирина Ангелова
