Чувашия изглежда малка на огромната площ на Русия, но там все пак живеят 1,2 милиона души
Чувашите поискаха републиката им да се преименува на Волжка България, а населението й официално да бъде преименувано на българи. Така тя стана третата република в пределите на Руската федерация, която иска подобно нещо. Чувашите определят себе си като потомци на древните българи и като част от една от българските държави, имала статут на империя. Чувашия е част от древната империя, съществувала под името Велика България, която днес познаваме като Волжко-Камска България или Волжка България. Република Чувашия днес е част oт Руската федерация и граничи с друга държава, в която също жителите искат да бъдат официално признати за българи.
Република Татарстан също е част от тази бивша империя. Тамошните българи, които са били подложени от руските имперски власти на изтребление и разселване, са били насилствено преименувани от тях на „татари". През XX век републиката е просъществувала за две години под името Булгарлък.
Подобна съдба има и друга руска република - Кабардино-Балкария (Стара Велика България), където още от времената на Руската империя балкарците се водят отделно от българите и нямат право да се самоопределят като такива. Това е валидно за тях и днес, макар Кабардино-Балкария вече да има свой парламент и своя конституция, но с ограничен суверенитет в рамките на Русия. Въпреки че Кабардино-Балкария е наследница на Българо-Онгурската империя (Онгурия), откъдето идва и името на Унгария, както се твърди в официалната унгарска история и както е написано в официалните унгарски учебници, в медиите рядко се говори за нея.
Дори без да се броят татари, чуваши и кабардинци, при последното преброяване на гражданите в Руската федерация се оказва, че българите там са повече, отколкото в самата Република България. Тези факти бяха известни и досега, но упорито бяха потъпквани по времето на комунистическия Съветски съюз.
По въпросите за българските републики в Русия излязоха много книги, а интернет позволи на много българи да направят връзка с организации и хора от тези републики, които се борят за българската си идентичност и съхранение въпреки продължаващото и в момента негативно отношение на руските власти. То се допълва отлично и от нехайството на българските, които не се интересуват дори от онези българи, които имат право и са се самоопределили като такива, например в Бесарабия. Често важни събития, които се случват там, биват „случайно" пропуснати не само от външното министерство на България, но и от редица медии. На празника преди три седмици на град Тараклия, който се смята за столица на българите в Молдова, нямаше нито един български официален представител. Цялата празнична програма пък бе съставена от местни изпълнители и гости от Русия, но без участието на нито един български състав или изпълнител.
