Един наглед локален инцидент преди седмица изостри отново вниманието към тлеещия отдавна конфликт на Западните Балкани и събуди страховете за ново противопоставяне по оста НАТО – Русия.
Всичко започна с убит косовски полицай в Северно Косово. Около 3 часа през нощта на 24 септември полицейски патрул е бил атакуван от няколко различни позиции с „арсенал от огнестрелни оръжия, включително ръчни гранати и раменни ракети“, се казва в изявление на властите в Прищина.
По-късно 30-те нападатели се барикадираха в сръбски православен манастир в село Банска. Последва многочасова престрелка, при която бяха убити трима етнически сърби. Драмата, изглежда, приключи на 25 септември, след като полицията влезе с бронирани превозни средства в село Банска.
Косовските власти
обвиниха сръбското правителство
за инцидента. По думите им след него, в Косово е открито сръбско оръжие на стойност 5 млн. евро.
„Организирана престъпност, политически, финансово и логистично подкрепяна от Белград, атакува нашата държава“, написа косовският премиер Албин Курти във Facebook след убийството на полицая.
Президентът на Косово Вьоса Османи също смята, че инцидентът, „оркестриран от сръбски престъпни групировки“, е атака срещу закона и реда и „срещу суверенитета на Република Косово“. Тя осъди „откритата агресия на Сърбия към Косово“ и призова съюзниците на страната да подкрепят Косово в установяването на закон и ред.
Сръбският президент Александър Вучич, от своя страна, отрече твърденията и на свой ред обвини Курти в подбуждане към насилие заради отказа му да формира Съюз на сръбските общини (ССО) в Косово, който би дал повече автономии на сърбите там и заради честите полицейски акции на север в Косово, където сърбите са мнозинство. Той заклейми убийството на полицая и призова косовските сърби да се въздържат и да не реагират на „провокациите на Курти“.
Той също така заяви, че представители на силите на НАТО – KFОR, са помагали на полицията на Косово в операцията срещу местни сърби и фактически са дали на Курти картбланш за тяхното убийство.
Дни по-късно властите в Прищина обявиха, че случилото се е част от по-широк план на Сърбия
да анексира северната част на Косово
Това стана ясно от пресконференция на вътрешния министър Джелал Свекла на 1 октомври.
Според него в атаката от 24 септември са участвали повече от 90 души, които са провеждали подготовката си в сръбски военни бази.
„Сърбия непрекъснато твърди, че няма нищо общо с това нападение. Но фактите, които ще бъдат публикувани, показват, че подготовката, обучението и тренировките на тази група са били проведени във военната тренировъчна база край Ягодина и в Копаоник в Сърбия“, каза Свекла пред медиите в неделя.
По думите му Косово разполага със снимки от дронове, които показват подготовката за нападението в тези бази.
Освен атаката над православния комплекс, групата е планирала да открие „дълъг подземен канал“ от Банска до Сърбия за получаването на „доставки от сръбската държава“, каза още Свекла.
Сръбският вицепремиер и министър на отбраната Милош Вучевич и началникът на Генералния щаб на сръбските въоръжени сили Милан Мойсилович определиха твърденията като лъжливи.
На фона на тези събития
НАТО засилва присъствието си
на косовска територия. Това ще стане с 600 британски военни, които ще бъдат разположени в страната.
„Великобритания ще разположи около 200 военни от Първи батальон на кралския полк на принцесата на Уелс, които ще се присъединят към 400-те британски военни, които вече се намират в Косово за учения. Ще последват подкрепления и от други страни от Алианса“, заяви говорителят на НАТО Дилан Уайт.
KFOR са в страната от войната от 1998–1999 г. и остават основната институция, натоварена с сигурността там. Силите разполагат с общо 4,500 военни от 27 страни.
В същото време САЩ призоваха Сърбия да изтегли войските, които е струпала по границата си с Косово.
„Ние виждаме големи сръбски военни сили по границата с Косово“, включително безпрецедентно разполагане на артилерия, танкове и пехотни части“, каза говорителят на Съвета за национална сигурност към Белия дом Джон Кърби.
Държавният секретар Антъни Блинкен е провел разговор с Александър Вучич, „за да изрази загриженост от ситуацията и да „подчертае необходимостта от незабавно намаляване на напрежението и връщане към диалога“, както и с премиера на Косово Албин Курти.
Самият Вучич заяви, че страната му не възнамерява да напада Косово
и обеща да изтегли сръбските сили от тази зона, тъй като ескалацията на конфликта би била контрапродуктивна, когато се стигне на желанието на Сърбия да стане член на Европейския съюз.
„Защо това би било от полза за Белград? Каква би била идеята? Да унищожим позициите си, които сме градили една година? Да ги унищожим ли за един ден? Сърбия не иска война“, каза Вучич пред британския в. „Файненшъл таймс“.
Той добави, че предупрежденията на Вашингтон са непропорционални, тъй като броят на сръбските сили на място намалява. „Миналата година имахме 14,000 души близо до административната линия, днес имаме 7,500 и ще ги намалим до 4,000“, каза Вучич.
Защо се стигна до ескалация?
Косово се отдели от Сърбия след война през 1998–1999 г. Страната, която има преобладаващо етническо албанско население, обяви едностранно независимостта си от Белград през 2008 г. Страната е призната от над 100 държави, но не и от Сърбия – и до днес Белград претендира, че това е негова територия и насърчава сръбското население в Косово да се противопоставя на централната власт в Прищина.
Населението на Косово е съставено предимно от етнически албанци, а 5% са етнически сърби. Те живеят в северната част и са доста облагодетелствани от сръбската държава с безплатно здравеопазване, образование и т.н. Косовските сърби искат създаването на сръбски общини в Косово, което залегна и в споразумението от март тази година между Прищина и Белград с гарант Европейският съюз. Сърбия пък трябваше да се откаже от позицията си да блокира Косово в различни международни организации.
Напрежението между двете страни обаче не стихва и се повиши за пореден път през май тази година. Тогава в северната част на Косово се стигна до тежки сблъсъци, при които бяха ранени около 30 миротворци на НАТО и повече от 50 сръбски протестиращи. След това Алиансът разположи допълнителни 700 войници, а Белград увеличи военното си присъствие по границата.
Сблъсъци в северната част на Косово имаше и в края на 2022 г.
Има ли Путин пръст в конфликта на Балканите?
Последните месеци показаха, че поради провала на блицкрига си в Украйна Кремъл променя стратегията си и вече залага на отслабването и разпадането на НАТО. Това пише британското издание The Telegraph, анализирайки геополитическата ситуация в Европа.
Според автора на публикацията Владимир Путин си е поставил за цел „да разбие НАТО и да идентифицира слабостите на Алианса“.
Балканите, които The Telegraph нарича най-слабия фланг на НАТО, вероятно ще бъдат новата точка на ескалация, предизвикана от Москва.
„Подобна ескалация е мечтата на Москва. Сърбия и Русия от месеци подготвят сърбите за ескалация в Косово, подклаждайки напрежението на Балканите, за да отклонят вниманието на Запада от войната в Украйна. Те наводниха информационното пространство с пропаганда, която повтаря старите твърдения, че Косово принадлежи на Сърбия“, отбелязва изданието.
Сега Русия активно използва това събитие във външнополитическата си реторика, обвинявайки Запада в разпалването на конфликта на Балканите. Като действа чрез хибридни методи, без да изпраща войски в региона, Путин се стреми да постигне три цели: да отвлече вниманието на Запада от Украйна, да засили позициите на Москва в региона и да даде на Путин лостове за влияние над западните държави, като ги изнудва със заплахата от ескалация на конфликта в балканския регион.
„Поредната криза в Косово може лесно да се прехвърли в Северна Македония, държава-членка на НАТО, и би имала сериозни последици за европейската отбрана в момент, когато САЩ са разсеяни от предстоящите избори“, пише авторът на публикацията.
Семейство Симпсън прогнозира война в Косово тази есен
На фона на напрегнатата геополитическа ситуация американски медии и потребители в социалните мрежи решиха да припомнят едно от все още несбъдналите се пророчества на анимационния сериал „Семейство Симпсън“. В епизод от 2005 г., озаглавен Home Away from Homer, поредицата показва, че през есента на 2023 г. избухва война между Сърбия и Косово.
„Сериалът, изглежда, сякаш предсказва война между Косово и Сърбия през есента на 2023 г. Изглежда зловещо“, коментира журналистката Натали Морис в ефира на предаването Redacted News.
Тя отбелязва още, че в същия епизод семейство Симпсън отиват на кино, където дават филма „Опенхаймер“, което е още едно невероятно съвпадение.
