Извор с чудодейна вода изправя болни на крак. Лековитият извор лекува очни заболявания и болести на дробовете. Той се намира в село Църква, област Добрич. Самото селце е между морския курорт Албена и град Добрич. Той привлича много българи заради чудодейните си способности и добива все по-голяма популярност. Никой не знае кога точно е рукнал този кладенец. Но пък всеки, който е пил от неговата вода, твърди, че освен от очни заболявания и болести на дробовете, водата му предпазва от лоши очи и зли погледи. Затова хората на това място
пълнят цели туби от чудодейната вода
като пият и профилактично или се плискат с нея. Местните жители разказват различни легенди как се е появила водата в изворчето. Според една от тях Богородица минавала през селото. Било адска жега и устните й се напукали от жажда. Тя боцнала с бастунчето си на това място и тогава бликнала мистериозната вода, която спасява болните от техните тегоби. Жители от Църква разказват, че Бог е пратил този дар и затова водата е целебна. Но те обясняват, че само тези
които вярват в чудото
могат да се насладят на помощта му. Около Спасовден се случват мистерии с лековитата вода. Защото тя изчезва за около ден-два и после отново се появява. Хората разказват, че именно тогава лековитата вода и с най-голяма сила.
Поради тази причина в селото на Спасовден е много оживено, българи от цялата страна, а и чужденци, идват до извора, за да пият и да си налеят от чудната вода. Никой не знае кога точно е
бликнала драгоценната течност
нито защо изчезва водата точно в този ден на годината. Но хората са научили за огромната целебна сила на водата точно на този празник. Затова някои идват, когато изворчето блика отново и после цяла година пръскат от нея близките си, за да са здрави. Но дори годината да е много сушава или да е адска жега, водата от кладенчето бълбука непрекъснато и примамва всеки да опита от невероятната течност.
Край селото е имало ранновизантийска крепост
Според чешкия археолог Карел Шкорпил край днешното село е имало ранновизантийска крепост. По хребета на ската, издигащ се недалеч от населеното място, е минавал римският път за морето, известен като Via Pontica. При обработка на нивите край селото през 50-те и 60-те години на миналия век са откривани големи глинени съдове за съхранение на зърно. Няколко са версиите за турското наименование на населеното място - Али Клисе. Според местните жители то означава Бяла черква. Според други източници е правилно да се превежда „пъстрата /изографисана/ църква“. По време на румънската окупация село Църква е било в непосредствена близост до границата, която е минавала по хребета южно от селото.
