Учени свързват почти цялостен череп, открит в Харбин, Китай, с ранна линия на денисовяните - слабо познатият трети човешки вид, освен кроманьонците и неандерталците, предаде Синхуа.
В продължение на петнадесет години учените се борят с фундаментална загадка относно тези древни братовчеди на човека, получили наименованието си от пещерата Денисова в Сибир, където са намерени останки, от които е извлечена тяхната ДНК.
Въпросът, който вълнува изследователите, е как са изглеждали денисовяните. Отговорът на този въпрос има специално значение за общностите в Източна Азия и Океания, които носят отчетливи следи от тяхната ДНК. Сега две изследвания, публикувани съответно в списанията "Сайънс" (Science) и "Сел" (Cell), представят молекулярни доказателства, които потвърждават, че изключително добре запазеният череп на хоминин на 146 000 години, открит в Харбин, определено е фосил на Денисовянски човек.
Изследователски екип, ръководен от специалисти от Института по палеонтология на гръбначните животни и палеоантропология към Китайската академия на науките, е установил, че черепът от Харбин е свързан с ранна линия на денисовците от Сибир. По този начин учените дават отговор на въпроса, който ги вълнува, откакто Денисовянският човек е идентифициран за първи път чрез древна ДНК през 2010 г.
Фосилът от Харбин, класифициран като нов вид, наречен Хомо лонги (Homo longi) на името на китайско митологично същество, показва удивителни морфологични паралели с известните останки на денисовяни.
Представителят на древния вид е наричан и "Човекът-дракон".
Преди това откритие в североизточната част на Китай, намираните фосили на денисовяни са оскъдни и фрагментарни, което затруднява разбирането на тяхната морфология и еволюционна история.
Предишно изследване, публикувано в сп. "Нейчър", съобщи за нов образец на ребро на хоминин, открит в североизточната част на Тибетското плато, който датира отпреди отпреди между 48 000 и 32 000 години.
Учените от Института по палеонтология на гръбначните животни и палеоантропология са разработили нов метод за идентифициране на човешки популации въз основа на древни протеини. Екипът е успял да извлече митохондриална ДНК от зъбна плака на черепа от Харбин. Изследователите са идентифицирали 20 455 пептида, предоставяйки най-висококачествените данни за протеома на древните хоминини до момента в сравнение с предишни съвременни анализи на фосили.
Резултатите потвърждават, че индивидът от Харбин принадлежи към ранна линия на денисовяните, което предполага широко разпространение от Сибир до Североизточен Китай през късния среден плейстоцен.
Двете изследвания разкриват относително пълната морфология на черепа на денисовците и предоставят важни отправни точки за идентифициране на други древни човешки фосили в Източна Азия, които може да принадлежат към рода им, казват авторите им.
Новите данни налагат преосмисляне на представите за еволюцията на човека в Азия през средния плейстоцен, когато на континента едновременно са живели хора, неандерталци и денисовяни, които активно са се кръстосвали помежду си.
