Черен уикенд преживя българският спорт. Четирима души загинаха при две тежки катастрофи в Северна България в събота. Сред жертвите са футболният треньор Ферарио Спасов, волейболната треньорка Стефка Великова и двама волейболисти.
Те са част от 17-те жертви на пътя от началото на ноември и от 467 загинали от началото на годината, показва статистиката а МВР към 13 ноември.
„Нулевата толерантност към войната по пътищата
беше поставена като основен приоритет още в първите дни на правителството“, увери пред журналисти след последните смъртоносни катастрофи министър-председателят Николай Денков.
Той посочи, че освен ежедневните проверки за алкохол и дрога. Има промяна в законодателството, според която колите на шофьорите, седнали зад волана след употреба на наркотици или алкохол, се отнемат. Проблем според него е и лошото състояние на пътищата, защото голяма част от поръчките за ремонт на големи пътни артерии се обжалват, а това води до забавяне на ремонтите.
„Трябва време, за да се натрупа резултат от усилията, които правим. Трябва хората да разберат, че тези наказателни мерки работят и могат да засегнат всеки един от тях. Разбира се, много по-важно е да започне да работи превенцията, това означава пътищата да бъдат по-добре ремонтирани. Виждате, че се обжалват голяма част от поръчките, въпреки че са направени по най-прозрачния възможен начин“, каза министър-председателят.
Безопасни ли са пътищата
в България и чия е отговорността за застрашителното увеличение на пътнотранспортните произшествия?
Според закона, виновни са шофьорите, които не се съобразяват с пътната обстановка, а според шофьорите пътищата в Родината създават предпоставки за ПТП. Сред честите оплаквания на водачите са липса на маркировка и лоша поддръжка на пътната мрежа, която не отговаря на европейските стандарти.
Стига се дори и до абсурда шофьор, карайки по неосветен участък от пътя, да пропадне в дупка, чупи си колата и вместо да получи обезщетение, рискува да му съставят акт за несъобразена скорост. Не са редки и случаите от добре асфалтиран, пътят да преминава в лунен пейзаж, където шофьорите слаломират между дупките. И това е защото пътната инфраструктура се дели на местна и републиканска, а отговорността за поддръжката се губи между различни институции.
„Ние сме под санитарния минимум в Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ – обяснява обаче Александър Иванов, инспектор в Регионална дирекция Пловдив пред БНР. – В Европейския съюз на 10,000 жители се падат 4.5% инспектори. Тук сме 0.05%, което е под санитарния минимум за европейските стандарти. Със съкращенията, които направиха във времето, нас ни третират като администрация, а не като контролен орган. Останахме в дирекция по три екипа, които трябва да отговаряме за три области. Давам ви пример Бургас, Сливен и Ямбол е една дирекция с три екипа пътен контрол, които да проверяват фирми, пунктове за годишни технически прегледи, учебни фирми, таксита, автобуси, автогари. Това е крайно недостатъчно. От друга страна, в нашата работа са изготвени такива вътрешни правила, че дори и да видиш нарушения, не можеш да вземеш отношение, тъй като задачата, която е поставена, не трябва да се отклоняваш от нея.“
И докато институциите си прехвърлят отговорностите за нелепите инциденти по пътищата, вината остава върху шофьорите. А тези, които изпреварват в забранени участъци и карат с многократно превишена скорост, застрашавайки живота на участниците в движението – те все си остават над закона. Затова започна изграждането на гумени прегради между платната с двупосочно движение, които да ограничат челните сблъсъци на отсечките с най-много катастрофи.
Корупцията също убива
Мирослав Марков е международен шофьор и над 20 години живее и работи в Испания. Всеки път, когато се връща в България, с горчивина отбелязва колко огромна е разликата в поддръжката на пътищата между България и останалите европейски страни:
„В България караш по усет, докато не влезеш в някоя дупка, естествено – коментира пред БНР той. – Винаги, рано или късно, на всеки десетина километра има по една – две големи дупки. Много често и мантинелата липсва и директно влизаш в това, което някога е било канавка. И тъй като канавките са запълнени, няма изтичане на водата, откъдето се получава и ерозията на пътната настилка.
Няма такова нещо като развитие на пътищата в България. Аз и преди да изляза от България винаги съм бил на път и имам наблюдения. Само за сравнение, румънците в момента, в който се присъединиха към Европейския съюз за три години си асфалтираха пътищата. Там има активна маркировка навсякъде, която да се вижда. Това са едни ромбчета, които се усещат с гумите, когато преминеш през тях.“
По думите на Мирослав, за парите, които влизат в нашата държава, пътищата много отдавна трябваше да са по-добри от тези в Швейцария. Корупция има навсякъде, отбелязва той, но въпреки това пътищата се изпипват до последния детайл, за разлика от България, където строежите се точат с години, а средствата все не достигат. Що се отнася до пътните инциденти, ако в Испания например се установи, че даден участък от пътя е опасен, веднага отсечката се коригира, категоричен е Мирослав Марков. За целия си престой в Испания, той се е натъкнал един-единствен път на катастрофирал моторист и веднага сигнализирал, а реакцията на властите била за броени минути.
Прокуратурата проверява собствениците на лъскави коли
Като стъпка в борбата срещу войната по пътищата, прокуратурата предприе проверка на произхода на средствата на собственици и ползватели на луксозни автомобили, за които има данни, че са от нерегламентирана дейност.
Предстои в кратки срокове органите на МВР да установят и изготвят база данни на водачи на МПС, които многократно са нарушавали правилата за движение по пътищата. За целта ще се използват както системата на „Пътна полиция“, така и камерите за видеонаблюдение на общините и на Агенция „Пътна инфраструктура“. Ще бъде обърнато внимание на прокурорите при районните прокуратури в страната, както и на органите на „Пътна полиция“ – МВР и на районните инспектори за незабавно установяване на водачите на МПС, чиито нарушения са документирани и публикувани в различни онлайн платформи, за да бъдат санкционирани според нормативната уредба.
Прочети още
В хода на разговора бе обърнато специално внимание на зачестилите случаи на тежки пътнотранспортни произшествия, причинени от водачи на автомобили, които управляват луксозни МПС, без да е установен произходът на средствата за тяхното придобиване. В тази връзка и.ф. главен прокурор Борислав Сарафов, главният секретар на МВР главен комисар Живко Коцев и изпълнителният директор на НАП Румен Спецов се обединиха около общото становище за необходимостта от проактивен подход от страна на приходната администрация, включително извършването на ревизии на собственици и ползватели на луксозни и мощни автомобили, за които има данни, че произходът на средствата може да е от нерегламентирана дейност.
