От древни времена чесънът се ползвал за лечение. За него се говори в манускрипти, останали от шумери, египтяни, гърци, китайци и римляни. През средните векове, в епохата на кръстоносните походи, цената на чесъна била много висока. При срещи със сарацини французите разменяли своите пленници срещу осем глави чесън. Силата на това растение била добре позната на китайската, индийската и тибетската медицина.

Чесънът е растение от семейство Allium Лукови). Съдържа 84,09% вода. В него има 13,38% органични вещества и 1,53% неорганични съставки. В него са открити цинк, германий и 33 вида серни съединения. Той е източник на витамините А, В1 и С.

От чесъна се получава веществото алицин, което в човешкия организъм повишава кръвните нива на два антиоксидантни ензима, които неутрализират т.нар. свободни радикали. Но алицинът се образува само когато клетъчните стени на луковичния зеленчук са повредени (т.е. скилидките са настъргани или нарязани). Ето защо е здравословно чесънът да се смачква преди консумация и да се запарва за не повече от десет минути.

Алицинът и серните съединения на чесъна се оказват смъртоносни за огромен брой болестотворни организми (вируси, бактерии, гъби, амеби, червеи).

Неслучайно от векове чесънът се използва срещу настинки и грип, както и при чревни проблеми (подуване на корема, спазми и болки в тази област).

За разлика от химичните антибиотици, алицинът запазва полезната чревна флора и не нарушава храносмилателните процеси в човека.

Международно проучване е установило, че водните екстракти от чесън

които вече са развили устойчивост към антибиотици.

Днес чесънът подпомага активно терапията при хронични инфекции на пикочния мехур и пикочните пътища. Освен това е добър източник на селен, а този микроелемент подпомага обменните процеси и имунната защита, подобрява работата на щитовидната жлеза, осигурява здравината на кожата и ноктите.

Многобройни са проучванията върху ролята на чесъна и при сърдечносъдовите заболявания. Всички резултати са еднопосочни и доказват защитния ефект на това растение. Мащабно японско проучване върху ролята на чесъна при увреждания на сърцето установява, че редовният прием по една-две скилидки на ден, в продължение на шест месеца, води до нормализиране на кръвното налягане и изчезване на аритмията.

И още –

кръвните нива на лошия холестерол

се понижават с 20%, ако в храната се добавя дневно по една чеснова скилидка, в продължение на 16 – 26 седмици.

Този ефект се обяснява с ролята на т.нар. „сапонини“ – вторични растителни вещества, които имат позитивно влияние в регулирането на липидите в кръвта и повишават еластичността на съдовете.

Освен това чесънът може да неутрализира кръвните съсиреци и да предотврати запушването на кръвоносните съдове по напълно естествен начин, без странични ефекти, за разлика от лекарствата, които се ползват за разреждане на кръвта.

Изследвания в САЩ, с участието на три университета (в Минесота, Вашингтон и Сиатъл), върху ефекта от 15 различни плодове и зеленчуци показват, че при раково болните най-благоприятен ефект има приемането на чеснов лук. Сега се знае, че от трансформацията на алицин се получават две мастноразтворими вещества – диалил сулфид (DAS) и диалил дисулфид (DADS).


Предполага се, че тези съединения, от една страна, намаляват реактивността на канцерогенните вещества и ускоряват тяхното елиминиране от организма.

От друга страна, DAS и DADS могат да нарушават растежа на безконтролно делящите се ракови клетки, като активират естествената реакция на организма да унищожава неефективните си клетки (т.е. процеса, наречен апоптоза).

Така чесънът

предотвратява разрастването на тумори,

в областта на хранопровода, стомаха и дебелото черво. Доказани са също превантивните му ефекти срещу рак на белия дроб и гърдата. В лабораторни условия е установено, че чесънът укрепва клетъчните стени на черния дроб, което е от значение за поддържане на процесите, чрез които организмът се прочиства от вредни вещества.

Практическата полза от тези данни е включване на чесън в менюто на хора, които злоупотребяват с консумацията на алкохол или дълго време са били в контакт с тежки метали (живак, кадмий и др.).

Днес препарати с чесън успешно се прилагат и при доброкачествено уголемяване на простатната жлеза.