Понятието "фалшифициране на историята" би било "изключително вредно за процеса на разширяване и има потенциала да създаде други усложнения", ако стане част от заключенията за разширяване, стабилизация и асоцииране, това гласи официално съобщение на Чехия и Словакия, публикувано на сайтовете на постоянните им представителства в ЕС. Съобщението е насочено към България и на практика е част от спора между София и Скопие, който напусна пределите на обсъждането на преговорната рамка и продължава и по други въпроси в ЕС. Заключенията за разширяването бяха одобрени от посланиците на държавите членки в ЕС и изглеждаше като чиста формалност министрите на околната среда на вчерашното си заседание извънредно да одобрят текста (тъй като това не стана на Съвета по общи въпроси миналата седмица). Чехия и Словакия обясняват позицията си публично по-малко от ден след гневната реакция на външното министерство заради блокирането на заключенията на ЕС за разширяването. София не спомена поименно двете държави, но уточни, че те са блокирали заключенията за разширяването и асоциирането в ЕС, след като по настояане на България е добавено "изречение за важността на договорите на Република Северна Македония с България и Гърция, както и че тяхното прилагане ще доведе до край на всички претенции, основани на грешно интерпретиране на историята."
Официалната българска позиция е, че не съществува формална връзка между заключенията на Съвета на ЕС по разширяването и одобряването на преговорните рамки с Албания и Северна Македония. София подкрепя тази на Тирана, но не може да приеме тази на Скопие, като настоява да бъдат изпълнени три искания, докато отделно от това води спора си със Северна Македония за историята и други въпроси, свързани с Договора за добросъседство. Погледнат от Братислава и Прага обаче, проблемът изглежда по друг начин. Съвместното им изявление влиза в задочно противоречие с това на София. В него се казва, че от една страна, заключенията трябва да предадат общо послание за политиката на разширяването, но от друга да очертаят напредъка и недостатъците на конкретни кандидати и "имат пряко въздействие върху редица аспекти на политиката и подготвят почвата за подхода на ЕС в идния период". В написаното се казва, че Прага и Братислава разбират настояванията за решаване на исторически спорове между София и Скопие като посегателство срещу самоопределението на македонците. България отрича това. Тази позиция на София намира отражение и в исканията ѝ в преговорната рамка, отнасящи се до употребата на думите "македонски език", които тя иска да не се споменават в рамката и да бъдат заменени от "официален език на Република Северна Македония". Въпросът дали само Чехия и Словакия са срещу България по този въпрос остава на дневен ред. Погледък на брюкселското издание на "Политико" обяснява промяната в позицията като "сага на разширяването" и цитира дипломат от ЕС с думите: "Този път т. нар. приятели на разширяването наложиха вето на важни заключения в ЕС на министерско ниво, след като посланиците им едва вчера (сряда - бел. ред.) одобриха текстовете. Трагично е за Западните Балкани, че няколко лагера в ЕС се блокират взаимно в политиката за разширяването." Обяснява се, че на хартия и Чехия, и Словакия, и България са приятели на разширяването. От друга страна, македонски медии цитират представители на кабинета, според които не само Чехия и Словакия, но и Австрия, а (негласно) и други държави са на същата позиция, макар да не са изразявали това официално. Виена обаче също не е правила подобни заявления.
