Велина Господинова, Алексей Лазаров
Преди девет години, когато Бойко Борисов за пръв път дойде на власт, изглеждаше, че на България е нужна само една голяма реформа - на съдебната система, заедно с истинска борба с корупцията, за да дръпне много сериозно напред. Лидерът на ГЕРБ щедро използваше антикорупционната реторика в кампанията, но веднъж встъпил във властта, затъна в същото. Заради изкушението да управлява всичко еднолично и да е последна инстанция във въпроси от асфалтирането на дупките и строежа на магистралите до борбата с контрабандата обезсмисли и обезсили голяма част от институциите. Откакто на власт е ГЕРБ, държавата е на дрейф - само естествените течения на глобалната икономика я отнесоха от нива на БВП, равняващи се на 0.28% от този за ЕС (2008 г.) до само 0.32% през миналата. Или иначе казано, осем години по-късно България е увеличила дела си с едва 0.04%. С Румъния през 2006 г. тръгнахме от почти еднакви стартови позиции към ЕС, що се отнася до БВП на глава от населението по паритет на покупателната способност - 38% от този в съюза. През 2015 г. това съотношение е във вреда на България - 47 срещу 57% за Румъния.
В периода, в който управлява ГЕРБ, не се случи нищо драматично лошо, но шансовете за развитие на държавата, на икономиката, на бизнеса и на хората се размиха в баланс между различни интереси. България бавно се движи нагоре в класациите по макроикономически показатели, но в други сектори тенденциите са надолу. Сега предстои още, вероятно четири години, от същото, а може би дори и по-лошо. В първия кабинет на Борисов имаше група от няколко прогресивни министри, които бяха силно прореформистки - финансовия Симеон Дянков, регионалния Росен Плевнелиев, икономическия Трайчо Трайков, външния Николай Младенов. В следващия формат на ГЕРБ влязоха представители на Реформаторския блок и въпреки че в по-голямата си част се продадоха на статуквото, някои останаха да спират по-крайните залитания. Сега дори в Народното събрание няма да има нищо такова.
В началото на първия си мандат през 2009 г. Бойко Борисов възкликна в интервю за „24 часа": „Гледах днес от балкона на парламента и отчетох, че самичък съм направил толкова много. Самичък. Цяла партия. Апарат огромен." Тогава ГЕРБ беше на четири депутатски кресла от пълното мнозинство в парламента, Борисов беше начело на кабинет на малцинството, който се подкрепяше от плаващи мнозинства. Основно от партията на Яне Янев РЗС и от „Атака" на Волен Сидеров, а в критични ситуации и от ДПС. Тогава, ако искаше, Борисов можеше да направи каквито реформи пожелае. Вместо това сериозна част от средствата на държавните фирми бяха вкарани в КТБ, която точно в този период се разрасна изключително бързо. Борисов тогава избра медийния комфорт, който му осигуриха изданията на депутата от ДПС Делян Пеевски, и плати пълната цена за това. Политико-олигархичният модел на управлението беше завършен с избора на Сотир Цацаров за главен прокурор и бетониран с позициите на депутата на ДПС във Висшия съдебен съвет. Очевидно от състава на новия кабинет влиянието на Пеевски ще продължи да бъде все така силно. Зависимостта си пролича и по липсата на адекватна реакция от страна на ГЕРБ при скандала около срещата на бизнесмена Сашо Дончев с главния прокурор. Още от първия си мандат Борисов управлява заедно със статуквото и новият мандат, по всичко личи, ще продължи по същите релси. Нещо повече - единодушието с патриотите по ключови теми, заедно с натрупания от премиера опит и липсата на балансьори вътре в ГЕРБ, концентрира в ръцете му повече от власт, отколкото в миналия мандат. Този път, много повече от предните две години, Борисов ще бъде едноличен цар на българската политика.
Сега ГЕРБ е на 26 депутатски кресла от пълното мнозинство в парламента, има официален коалиционен партньор в лицето на „Обединените патриоти", но властта ще се упражнява основно от най-голямата партия. В новото правителство националистите получиха три министерски поста и един кух вицепремиерски пост (за Валери Симеонов), но само единият - този на министъра на отбраната, е реално в техни ръце. Начело на военното министерство е съпредседателят на „Обединените патриоти" Красимир Каракачанов, който също се сдоби и с вицепремиерски пост. Останалите две министерства - на икономиката и на екологията, са от квотата на националистите, но ще се управляват от хора, близки до ГЕРБ. От името на „Атака" министър на икономиката ще бъде изпълнителният директор на Агенцията за приватизация Емил Караниколов. На този пост той беше назначен още по време на първия премиерски мандат на Борисов, а преди това беше юрисконсулт на Столичната община от времето, когато лидерът на ГЕРБ беше кмет на София. Формално министърът на екологията Нено Димов е предложен от ВМРО, но през последните няколко години той беше председател на управителния съвет на близкия до ГЕРБ Институт за дясна политика.
„Там, където имате вицепремиер, който отговаря за цяла серия от неща, но няма министерство, той по-трудно определя границите си на компетентност спрямо другите. Такъв беше случаят с Меглена Кунева в предишното правителство, преди да стане министър на образованието", коментира политологът проф. Антоний Гълъбов. Подкрепящата роля в тази конструкция е отредена на партията на Веселин Марешки „Воля", който поне на този етап ще прави това, без да получи властови позиции. Такава роля играеше в предишния парламент формацията на бизнесмена Христо Ковачки Български демократичен център. Всъщност извънредните парламентарни избори постигнаха един-единствен ефект и той е, че изхвърлиха зад борда двете крила на Реформаторския блок - едното про-ГЕРБ, което осигуряваше на Борисов алиби да нарича управлението си десноцентристко, и второто - опозиционно (ДСБ и Граждански съвет), което се опитваше да бъде коректив на изпълнителната власт. Между другото преди Борисов да подаде оставката на второто си правителство, той планираше да даде реална власт на Патриотичния фронт за сметка на Реформаторския блок в кабинета „Борисов 2". Сега предсрочният парламентарен вот просто узакони този съюз.
Националистите обясняват преотстъпването на част от министерската си квота на ГЕРБ с кадровия дефицит, който имат и в трите формации от „Обединените патриоти". Зад „общите" министри с ГЕРБ обаче прозират интереси на определени политико-икономически кръгове. По времето на новия министър на икономиката Караниколов бяха направени две ключови приватизационни сделки, свързани с депутата от ДПС Делян Пеевски. Едната беше приватизацията на „Булгартабак", а другата - продажбата на Дипломатическия клуб в Бояна.
От името на „Обединените патриоти" за зам.-министър на финансите е предложен изпълнителният директор на НАП Бойко Атанасов. Той беше назначен по времето на управлението на Пламен Орешарски и остана на поста и по време на втория кабинет на Борисов. Според източници от ГЕРБ тогава след договорка с Пеевски. Още едно ключово назначение - това на главния секретар на МВР, се свързва с името на депутата от ДПС. На поста най-вероятно ще бъде предложен директорът на СДВР Младен Маринов. По времето на Цветлин Йовчев той стана зам.-директор на Столичната полиция, след което през 2014 г. я оглавява. Той остана на поста си и при второто правителство на Борисов, като обяснението за това беше, че е от квотата на Делян Пеевски.
Като министър пък Нено Димов ще трябва да решава тлеещия от години проблем между ведомството и еколозите за разширяването на ски зоната в Банско. По време на двете си управления ГЕРБ на няколко пъти се опита да прокара Плана за управление на националния парк „Пирин", но срещаше съпротивата на екологичните организации, според които той е в полза на концесионера на ски зоната „Юлен". Сега Димов ще има подкрепа за прокарването на плана и от ВМРО, които застават на страната на дружеството концесионер.
Неофициално от партията на Бойко Борисов твърдят, че още един министър е съгласуван с ДПС и това е Румен Порожанов, който оглави земеделското министерство. Очевидно е, че в квотата на ГЕРБ остават някои от министрите, на които Борисов държи - на финансите Владислав Горанов (за чиято лоялност също има съмнения, че се поделя между ГЕРБ и Пеевски ), на транспорта Ивайло Московски (подчинената му НКЖИ през миналия мандат даде подозрително много поръчки на фирми, свързвани с Пеевски), на туризма - Николина Ангелкова, а Томислав Дончев е отново вицепремиер. Спорното с националистите ведомство на енергетиката също остава за ГЕРБ и начело отново е Теменужка Петкова. Националистите все пак ще имат зам.-министър, като предложението им е за бившия дректор на НЕК Красимир Първанов. Той беше уволнен от тогавашния министър на икономиката Трайчо Трайков заради подписан самоволно анекс към договора за АЕЦ „Белене" с „Росатом".
Една от изненадите е новата позиция на Лиляна Павлова. За нея се създава специален титул - министър за българското председателство на Съвета на ЕС 2018, но ще е без портфейл. Обяснението в ГЕРБ за отстраняването й от регионалното министерство е, че то е натоварено с доста негативи от предишното управление на Борисов и сега е добре да го оглави нов човек. Освен това специализираната прокуратура и ДАНС започнаха проверка на АПИ във връзка с наказателно производство за изграждането на отсечка на магистрала „Марица" от времето, когато Павлова беше министър. Начело на ведомството застава единият от досегашните й заместници от кабинета „Борисов 2" Николай Нанков. Разместване в последния момент стана и в Министерството на правосъдието, което първоначално се очакваше да бъде оглавено отново от Екатерина Захариева.
Правосъден министър обаче ще е бившият председател на парламента Цецка Цачева, а Захариева ще е външен министър. До рокадата се стигна, след като беше почти сигурно, че служебният министър Ради Найденов ще остане и в редовното правителство, но в крайна сметка отпадна от списъка на Борисов. Според източници от ГЕРБ - заради това, че поставил условие на новия стар премиер за законодателни промени, свързани с ведомството. Министерството на вътрешните работи е поверено на Валентин Радев, който в първия кабинет на Борисов беше зам.-министър на отбраната и според някои източници е близък на Цветан Цветанов.
От преговарящия екип на ГЕРБ казват, че са се договорили с националистите да имат по един зам.-министър във всяко едно от 17-те министерства. Според договорката между двете формации зам.-министрите ще се определят от ръководствата на партиите, а министрите няма да имат право да правят предложения. Логиката е по този начин да се предотврати създаването на „картели" в министерствата.
Политологът Първан Симеонов вижда опасностите пред новия кабинет главно в две посоки. „Засега Волен Сидеров изглежда неутрализиран, а Каракачанов е системен играч. Единственият, който звучи най-несистемно, е Валери Симеонов и ще е от голямо значение до каква степен Борисов ще успее да ги приобщи към властта, за да не остане някой от тях свободен радикал, както се получи с Реформаторския блок и ДСБ", казва той. От тази гледна точка привличането на лидера на НФСБ в правителството като вицепремиер, който до последно се колебаеше дали да не остане в парламента, е добър ход. Защото би туширало евентуално напрежение, което би могло да се появи по оста изпълнителна-законодателна власт. Все пак Симеонов си е оставил вратичка, ако се стигне до криза в отношенията между ГЕРБ и в частност с останалите партньори от „Обединените патриоти" да напусне властта безболезнено. От формацията му няма друг министър в правителството. За такъв упорито се сочеше Славчо Атанасов, който имаше желание да оглави Министерството на културата, но в крайна сметка то остана в сферата на влияние на ГЕРБ. Според депутати от националистическата формация причината е в нежеланието на Симеонов около представител на партията да се създаде още един център на власт.
„Генералният фактор за нестабилност пред правителството обаче е изхабяването, защото това правителство на практика е преиздадена версия на предишното", казва Първан Симеонов. И обобщава двете посоки, откъдето може да ерозира кабинетът „Борисов III". „Има две извънпарламентарни сили, които заявяват себе си като опозиция на всички. Едната е енергията около Слави Трифонов. Втората е енергията около деснолибералните прозападни хора, които останаха без представителство в парламента", смята той.
Нестабилността обаче засега изглежда много далече - липсата на политическа алтернатива и перфектният клик между ГЕРБ и патриотите за разпределянето на ресурсите от властта са изключително стабилно начало на това управление. Тази седмица Борисов беше коронясан за цар и по всичко личи, че ще носи короната дълго, а компания във властта ще му правят само добре познатите сиви кардинали от предишните мандати на ГЕРБ.
