Махса Амани, 22-годишна, от иранския регион Кюрдистан. Убита или „починала от внезапно спиране на сърцето“, „изпаднала в кома по време на ареста“, както твърдят органите в Иран.
Нa 16 септември Махса Амини е в Техеран заедно с брат си и други роднини. Докато излизат от една от метростанциите в града, иранската религиозна полиция, която следи за спазването на строгите правила на обличане за жените, арестува Амини. А причината - според тях носи забрадката си неправилно.
Тя е заведена в център, в който да бъде „образована“ по темата. Три дни по-късно светът научава за нейната смърт.
отприщи огромен гняв
сред населението и най-масираните протести в Ислямската република от 2019 г. насам. Недоволството е съсредоточено в населената с кюрди северозападна част на Иран, но се разпространи в столицата и най-малко 50 града в цялата страна, като полицията използва сила, за да разпръсне протестиращите.
Стотици жени излязоха в знак на протест срещу смъртта на Амини и свалиха своите хиджаби. Те скандираха фрази като „смърт на диктатора“ и „убийство заради хиджаб, колко още унижения?“ Над 75 души са убити при репресиите на иранските власти след размириците, над 1200 души са задържани, властта не може да удържи на демонстрантите. Появиха се съобщения, че се опитват да ограничат интернет връзката в страната. За да попречи на разрастващото се протестно движение, режимът блокира и достъпа до социалните мрежи Инстаграм и Уотсап, където се организират протестиращите. От своя страна ООН призова за независимо разследване на смъртта на 22-годишната Махса Амани. Каква е гледката по улиците вече седмица от началото на демонстрациите? Жени
горят забрадките си
и режат косите си. Исканията им са за повече свобода, равенство и край на религиозните ограничения. „Не можете да ме хванете.“ „Няма да мръдна оттук.“ „Не ме докосвайте.“ Думите са на млада иранка, която е свалила забрадката си, въпреки че се намира на публично място. Говори на няколко плътно забрадени жени, част от иранската нравствена полиция, които са я наобиколили и посягат към нея.
„Не е само заради забрадката, тук съм, защото
вие убихте Махса“
казва им момичето.
А именно - хиджабът не крие просто плът, той крие страсти, потушава трепети, потулва самочувствието, кара те да си смирен, да свеждаш глава и да нямаш отношение. За съжаление хиджабът не е само религиозна форма на патриархалните общества. Защото ислямът издига жената на пиедестал, в Корана е записано „И от Неговите знамения е, че сътвори за вас съпруги от самите вас, за да намерите спокойствие при тях, и стори помежду ви любов и милост. В това има знамения за хора мислещи.“ [Ромейте:21]
„И жените имат същите права, каквито и задължения съгласно обичая, но мъжете са едно стъпало над тях. Аллах е всемогъщ, всемъдър!“ [Кравата:228] Патриархатът е просто извинение. Хиджабът се превърна в символ на диктатурата и на жената без човешки права. Той не може и не трябва да бъде мерна единица за прогресивността на едно общество.
