Беше зимата на 2005 г., когато се провали последният опит на сериозен инвеститор да придобие „Булгартабак холдинг". Тогава ДПС срина сделката, която предвиждаше „Бритиш Американ тобако" (БAT) да превърне България в център за производство на цигари за Югоизточна Европа срещу 250 млн. евро. 12 години по-късно компанията все пак ще вземе лъвския пай от цигарения пазар в България, като плати два пъти по-малко на незнайно кого и без задължение за поддържане на работна сила или производство в България.
На Велика сряда стана ясно, че „Булгартабак" остава без цигарени марки шест години след като бе приватизиран от офшорната компания „БТ инвест", зад която по-късно се разбра, че участиe има депутатът от ДПС Делян Пеевски. Раздялата с марките става срещу 100 млн. евро, които ще плати БАТ. За почти толкова „БТ инвест" придоби 80% от холдинга през 2011 година. Сделката бе обявена пред медиите в София от Ричард Уидман, генерален мениджър на БAT за Централна Европа. След постепенното свиване на производството и затваряне на фабрики марките останаха най-апетитният актив на холдинга.
„БAT подписа споразумение да придобие марките на „Булгартабак" заедно с активи за дистрибуция и търговия на дребно в Босна", посочи г-н Уидман. Тютюневият гигант ще получи пълната собственост върху логистичната компания на „Булгартабак" - „Експрес логистика и дистрибуция" ЕООД, но не и над веригата за търговия на дребно „Лафка", която остава собственост на „Булгартабак". Сделката ще стане факт след одобрение от Комисията за защита на конкуренцията. БAT ще завоюва водещ пазарен дял от 40% в България. В момента чрез най-известните си марки „Ротманс" и „Дънхил" компанията държи 12 на сто.
Към момента БAT няма яснота кои от всички 23 активни марки на холдинга, които ще придобие, ще развива. „Първата ни стъпка ще бъде да интегрираме марките, които придобиваме, с нашата гама. В зависимост от конюнктурата на пазара ще решим дали и как ще преструктурираме портфолиото си", коментира Ричард Уидман. Сред марките, които новият собственик със сигурност ще запази за разпространение, са „Виктори", „Ева слим" и ГД. Първоначално, поне в период от 1-2 години, новозакупените марки ще продължат да се произвеждат във фабриката на „Булгартабак" в Благоевград. След това БAT ще прецени как и къде да продължи да ги прави. Теоретично опциите са няколко - да продължи производството в „Булгартабак", да закупи някоя от фабриките на холдинга, или да изнесе производството в чужбина. От икономическа гледна точка най-изгоден за компанията е последният вариант, защото тя вече има собствени мощности в близост до България (в Румъния, Хърватия, Сърбия, Унгария, Полша и др.). Като цяло през 2015 г. БAT е продала 663 млрд. цигари, произведени в 44 фабрики в 41 страни.
Представителите на интернационалната компания се похвалиха, че след приключване на сделката ще станат един от петте най-големи данъкоплатци в България, като незабавно ще създадат над 100 нови работни места и ще запазят още 1,000 в дистрибуцията. Новината бе посрещната с оптимизъм на фондовата борса, където акциите на тютюневия холдинг поскъпнаха с 25% в деня на оповестяването на сделката.
„В тази сделка активите на „Булгартабак" не сменят собственика си, а компанията на практика купува пазарен дял от около 25%. БAT имаха интерес и навремето искаха да приватизират активи, но сега са решили да вземат маркетинга", коментира Петър Ганев от Института за пазарна икономика. Според Лъчезар Богданов от „Индъстри уоч" случващото се е очаквано, защото в цигарения бизнес днес притежанието на фабрика за производство на цигари не е гаранция за успех. „На практика доказва, че е мит това, което ДПС десетилетия ни внушава - че страната има уникални предимства, тъй като има традиции и в отглеждането на тютюн. Ако БAT изнесе производството на българските марки извън страната, последствията ще са, че много хора ще си загубят работата. Това можеше и да не се случи, ако приватизацията беше извършена по друг начин, или пък 15 години по-рано", коментира г-н Богданов.
Самите тютюнопроизводители пък посрещнаха оповестената сделка с надежда. „През последните години „Булгартабак" почти не изкупува български тютюни. Докато приватизационният договор ги задължаваше, изкупуваха до 5,000 тона годишно и след това преустановиха", коментира Асен Кичуков, председател на Сдружението на тютюнопроизводителите. „Всички големи интернационални компании за производство на цигари изкупуват български тютюн, но не директно, а чрез подизпълнители", допълни и Цветан Филев от Асоциацията на тютюнопроизводителите. Браншовиците ще поискат среща с БAT, за да обсъдят бъдещи взаимоотношения.
БAT успя на третия път да сключи сделка за „Булгартабак". Компанията участва в последната процедура по раздържавяването на холдинга през 2011 г., но се отказа от надпреварата с мотиви - „причини от търговски и стратегически характер". Когато тя изтегли офертата си, тютюневите синдикати алармираха, че приватизационната процедура е предварително опорочена. За анонсираната в сряда сделка представителите на КТ „Подкрепа" научиха от медиите.
Първият опит на БAT да купи „Булгартабак" беше по времето на тройната коалиция. За 80% от акциите в „София БТ", „Благоевград БТ" и „Пловдив БТ" компанията даваше 200 млн. евро, които в процеса на преговори увеличи на 250 млн. с ангажимент да направи България център на цигареното си производство в Югоизточна Европа. Заради отпора на ДПС преговорите бяха провалени и поста си загуби тогавашният вицепремиер Лидия Шулева. В началото на т.г. г-жа Шулева за първи път каза, че факс от Москва спрял раздържавяването на холдинга в онзи момент: „Пристигна факс, в който се казваше, че неизвестна руска фирма проявява интерес за закупуване на „Бургатабак" и че ние трябва да започнем преговори с тях, като те ще дадат по-добри условия от тези, които сме постигнали." Факсът бил от неизвестен номер, а посочената руска фирма не била открита в търговските регистри. Бившият министър разказа, че след този факс настъпила и промяната в отношението на ДПС в рамките на коалицията.
За първи път „Булгартабак" бе обявен за приватизация от правителството на Иван Костов през 1998 година, но процедурата бе прекратена, преди да се стигне до подаване на оферти. При проведени преговори през 2002 година максималната цена за акциите на „Булгартабак" беше 110 млн. евро, предложени от „Тобако кепитъл партнърс", като тогава се предлагаше целият холдинг заедно с по-малките фабрики.
Със сигурност собствениците на „Булгартабак", които и да са те в момента, могат да определят обявената договореност с БAT като сделка на годината. Причината за уговорката „които и да са те" е, че собствеността на „Булгартабак" е неясна и към момента. Дружеството официално е с мажоритарен собственик австрийската „БТ инвест". Нейни собственици са две лихтенщайнски фондации - „Ливеро истъблишмент" и „Стига анщалт". Те са управлявани от номинални директори, но кои са ползвателите на правата зад фондациите, не е ясно. В няколко свои интервюта обаче мажоритарният собственик на фалирала КТБ Цветан Василев сочи майката на ДПС депутата Делян Пеевски - Ирена Кръстева, като основен собственик към момента на придобиването на контрол върху „БТ инвест". Василев признава, че е участвал във финансирането на сделката преди три години. Логично е да се предполага, че е знаел с кого прави бизнес. Финансирането от г-н Василев става чрез швейцарската „И Еф Ви файненшъл венчърс". Дружеството заема 59 млн. евро на „Ливеро" срещу 36% от бъдещия собственик на „Булгартабак". Други 49 млн. евро осигурява „Вентакор", зад която стоят интересите на собствениците на „Винпром Пещера". Срещу сумата те получават 35% дялово участие.
Какво е разпределението в момента, е трудно да се каже. Но източници, участвали в конструирането на сделката през 2014 г., определят настоящата трансакция като много, много успешна. Причината е, че срещу цената на придобиване на целия бизнес сега се продава само част от него (бел. ред. - цената на придобиването на „БТ инвест" от страна на лихтенщайнските фондации никога не е обявявана, но според източника е в порядъка на 120 млн. евро). Освен това „Булгартабак холдинг" запазва базите и имотите си, които ще може да продава отделно или да развива, въпреки че параметрите на сделката сочат излизане от българския бизнес с цигари. Сигурното е, че всеки лев от тук нататък, независимо под каква форма, ще бъде печалба за собствениците от цялата операция по придобиване и препродажба.
След продажбата на основните си марки „Булгартабак" се изправя пред големия въпрос - какъв ще бъде бизнесът занапред. 5-годишният следприватизационен контрол вече е отпаднал и холдингът няма задължения да поддържа служители или основно производство в страната. От дружеството категорично отказаха да коментират плановете си. Източници от пазара прогнозират, че холдингът ще изнесе бизнеса си извън България. Най-вероятните дестинации са босненската фабрика на „Булгартабак" в Баня Лука и... Дубай. Там ще се произвеждат нисък клас цигари, насочени за бившите югославски републики и за Близкия изток. Регионът на Западните Балкани е сочен на няколко пъти в отчетите на дружеството като перспективен. Досега продажбите на Балканите не са били високи, но сега компанията ще има на разположение целия си арсенал да се съсредоточи там. По ирония на съдбата конкуренцията ще бъде именно БAT, която разполага с производство в Сърбия, но и със силна дистрибуция в региона.
Близкият изток е друго направление, което може да се превърне в приоритетно, въпреки че през миналата година износът за региона бе прекратен. Източници твърдят, че в Дубай вече има подготвен цех, който може да поеме производството за региона. На този цех се залагат и надеждите за връщането на цигари, но под нови, различни марки в Сирия, Ирак и частично в Турция. Проблемът на пазара в Турция е санкцията, наложена и на многогодишния партньор на компанията за региона. Без неговото участие „Булгартабак" едва ли ще е в състояние да изгради нова дистрибуторска мрежа, защото ще са нужни доста политически контакти на високо ниво.
