Mайка с нейното малко 12-месечно бебенце кацат с полет от Холандия на втори януари, но не са допуснати на територията на България от гранична полиция. Отнемат им се българските документи, в които пише, че майката Катя Амие е бежанка от 20 години в България - палестинка без гражданство. Пристигнала е в държавата ни като 10-годишно дете, заедно с родителите си – също палестинци без гражданство. Едногодишната й дъщеря Руейда е родена в София и се води български гражданин.
Тогава те са затворени в една стая на летището с прозорци с решетки. Властите им обяснили, че съгласно системата на МВР, майката е с отнет статут на бежанец от Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет, а бебето е лишено от българското си гражданство още през септември 2020 г. Майката обаче не знае нищо за това. Тя и бебето й са отсъствали от България десет месеца. Пандемията и коронавирусът я принуждават да остане в Белгия, където отишла при роднини.
Без дрехи, храна и баня Катя се опитва да оцелее с бебето си. Двете нямат багаж, нямат и дрехи. Нямат им се дава храна или да ползват баня, няма и топла вода. Само обща тоалетна на етажа. Майката разказва пред euractiv.bg, че се ужасила още повече когато видяла как претърсват ръчния й багаж. Изсипват раницата й търсейки ливански паспорт. Катя твърди, че такъв няма.
Катя Амие има жилище в София и постоянен адрес в район “Красно село”. Тя обаче не е допусната до жилището си, в което има условия за отглеждане на бебе. В такива случаи е възприета следната практика – на чужденците им се налага административна мярка “подписка” и до уточняване на статута им те живеят на адреса си, а не в заключена стая на летището. Но в този случай майката и детето са затворени без възможност да си купят вода, храна, тоалетни принадлежности и памперси от магазините на летището. На четвъртия ден от ареста им те дори не са получили храна.
Катя споделила това с един служител на Летище София и той е потвърдил нейните съмнения, че всъщност, в този ден умишлено били оставени с бебето без храна. Направеният запис на разговора доказва това.
Директорът на главна дирекция “Гранична полиция” в МВР Светлан Кичиков потвърждава, че майката и бебето са заключени на летището, но журналисти не се допускат, защото стаята им не е в зоната за обществен достъп. Младата майка споделя, че не знае защо й се случва това. Плачейки споделя, че България е нейната държава, която тя обича. В тази страна тя е пораснала, тук е учила и работила. Властите са й отнели документите, които тя има от 20 години. Катя е пътувала по света, но винаги се връща в България, където е нейният дом.
“У дома,…не ме пуснаха! Тук ми е абсолютно всичко!… Приятелки!… Всичко, всичко!”, гласът на Катя трепери.
Според документите държавата, която Катя нарича родна е търсела младата жена и нейното бебе още от раждането на детенцето считайки, че майката е бежанка. 10 дни преди бебето Руейда да се роди в Майчин дом в София, Държавната агенция за бежанците е образувала производство, с цел отнемане на статута й на бежанец. Но, Катя Амие не разбира това. Тя и в момента не го знае. Никой не я е уведомил за започналата административна проверка дали тя има ливански паспорт. Властите не са й предоставили полагащата й се възможност да участва в проверката и да се защити.
Вместо това на 10 февруари 2020 г. Държавната агенция за бежанците я уведомява, че роденото от нея дете – Руейда е български гражданин, по силата на чл. 10 от Закона за българското гражданство. Бебето не може да придобие друго гражданство по произход. След като майката и бебето напускат България през Летище “София” с българските си документи, през февруари 2020-а, мълниеносно агенцията за бежанците вписва в своята система, че Катя Амие е ливански гражданин, а не лице без гражданство от 20 години.
Оказва се обаче, че проверката по случая дори не е приключила. България няма официален отговор от ливанските власти дали Катя е ливански гражданин. Статутът на жената е променен с поредица от писма между агенцията за бежанците и Район “Красно село” на Столична община.
В общинската администрация на Район “Красно село” обаче отказват коментар от медиите.
С решение от втори юни 2020 г., Държавната агенция за бежанците отменя предоставения през 2001 г. година статут на международна закрила на Катя Амие. Прави го, докато тя е в чужбина и нито знае това, нито е получила уведомлението или решението, за да го обжалва по съдебен ред. Майката е лишена от право на защита, а три месеца след това в системата на ГРАО е отбелязано, че на бебето Руейда е отнето българското гражданство. И то вече е с ливанско гражданство. Отново без доказателства и без потвърждение от Ливан, че счита бебето за неин гражданин.
В Агенцията за бежанците отказаха всякаква информация, защото това били лични данни на Катя и бебето. Институциите отнемат статута на закрила на една бежанка – млада майка с бебе, хвърлят я в килия на летището, а сега държавните служители не искат да отговарят, позовавайки се на опазването на личните данни на своите жертви.
Министерството на правосъдието отбелязва, че е пристигнало уведомление от Дирекция “Миграция” на МВР. Вътрешното министерство е уведомило Министерството на външните работи, че е направена проверка и Катя Амие притежава ливанско гражданство. Данните са по повод сигнал от белгийските власти, че Катя Амие често пътува до Ливан с ливански паспорт.
Поради обстоятелството, че майката е ливански гражданин, а не лице без гражданство, то роденото от нея дете няма право на българско гражданство.
Оказва се, че компетентният орган по българското гражданство – Министерството на правосъдието, безкритично възприема тезата на агенцията за бежанците и обявява за ливански гражданин бебето Руейда. Българският му ЕГН е заличен. Така компетентният орган подпечатва вижданията на друг държавен орган, който няма компетентност в тази сфера. Компетентността на Агенцията за бежанците е да закриля бежанците, а не да определя кой какъв гражданин е. Там могат само да констатират, след официален документ от съответния национален орган. Тук няма такъв документ, а само твърдения.
Според доклади на ООН и международни правозащитни организации, държавата Ливан многократно е критикувана за дискриминационното си законодателство, което не допуска, майка ливанка да предаде гражданството си на роденото от нея дете. Държавата Ливан предоставя гражданство само на деца, чийто баща е ливанец. В случая бебето на Катя няма баща. Тя е единственият родител. И тъй като е жена, дори да имаше установено ливанско гражданство, ливанският закон не допуска прилагане на принципа на кръвта по линия на жената.
В случая се оказва, че България може да предостави на Катя ливанско гражданство. Като последствие – майка и бебе са заключени в ничията зона на Летище София. Омбудсманът Диана Ковачева казва, че този казус е станал приоритетен за нея. Какъвто и да бил казусът с майката, недопустимо било, това да се случва на едно бебе.
След шест дни в килията, Катя и дъщеря й Руейда вече са на Терминал 2. Ще летят за Айндховен. Българските власти ги връщат там, откъдето са дошли. Катя отрича да има ливански паспорт. Съвсем логично тя пита: “Как може аз да имам ливански паспорт, а майка ми и баща ми да нямат?”. Нямала и ливанско гражданство.
“Ако аз съм ливански гражданин, защо не ме изпратят със самолет в Ливан, откъде твърдят, че съм? Защо българските власти ме изпращат в Холандия?”, продължава да пита Катя, преди Гранична полиция да ги качи на борда на самолета.
Майката и нейното бебе ще летят и ще кацнат в Холандия без документи.
Междувременно Ливан уведоми България, че Катя Амие не е ливански гражданин. Така, основното доказателство на българските власти за анулиране на статута и документите за самоличност беше опровергано от ливанските власти.
Помогни BG VOICE да излиза на хартия
Подкрепете независимата журналистика! Вашите дарения ни помагат да продължаваме да ви предоставяме актуални, проверени и значими новини.