Българските марсианци

Всичко започнало, когато инициаторът за идеята инж. Михаил Матеев решил да си купи достатъчно голяма карта на Марс - отдавна се интересувал от планетата и искал да я вижда край себе си. За съжаление кни­жарниците се оказали безсилни да му я доставят и тогава възникна­ла идеята да направи такава с помощта на приятели, при това на български. Видял във Facebook картата, от която се нуждаел, на снимка от изследователската станция на американското Марсианско общество в пустинята Юта.

Намерил кой е създателят - д-р Хенрик Харгитай, председател на Комисията по планетарна кар­тография към Международната картографска асоциация. Обме­нили няколко имейла и ученият изпратил безвъзмездно работни­те файлове на английски на две карти - физическа и топографска.

МАРС В УЧИЛИЩЕ

Михаил се заел с превода - съвсем не било лесно, тъй като много от термините просто нямали български аналог - не се срещали дори в специализирана­та литература. На помощ дошъл специалист по латински. И ето че през август минала­та година бил отпечатан пър­вият тираж. Двете марсиански карти на български се появили с размери 50x70 сантиметра, ма­щаб 1:32,000,000 и високо качест­во на печата. Прекрасен подарък за всеки любител на небесата! При топографската са надписани релефните форми, отдолу има ин­формация за историята на Марс и орбиталните параметри, фи­зическата карта е с таблица на максималните и минималните тем­ператури, както и метеорологични данни. Затова двете вървят най-добре в комплект.

Част от тиража е предназ­начен за библиотеки и астроно­мически клубове, обсерватории, планетариуми - те са добре дошли да се свържат с асоциацията и да получат своя екземпляр. Сега ам­бицията на Марсианското обще­ство е да събере средства, така че скоро такава карта да има във всяко българско училище. Тъй като те са около 3,000, нужни са 2,500 лв., така че за всяко да бъде осигурен по един комплект.

Парите се набират на страни­цата на организацията. При даре­ние от поне 10 лв. и вие получа­вате двете карти като подарък. Ако пък една или няколко фирми се съгласят да осигурят частично или цялата сума, ще може и да се рекламират на самите карти.

МАРС НА КАНТАР

Ентусиастите оформят група във Facebook и решават да основат организация - обществото с нестопанска цел е официално учредено на 20 май 2012 г., разказва инж. Матеев. Членуват хора с най-различни професии - единственото, което ги обединява, е общият интерес към Марс и Космоса. Член би могъл да бъде всеки, който има дългосрочен интерес и плати нужния членски внос. Общото събрание се среща поне веднъж годишно - последното бе на 13 април в София.

Замисляли ли сте се колко ще тежите и на колко години ще сте, ако посетите и вие Марс? Мо­жете да проверите и това - от обществото предлагат калкула­тора на сайта си.

Това е едно от хрумванията им за популяризиране на идея­та. Но основната е картите да попаднат в българските училища. "Точно в ранните години се форми­ра представата какво човек иска да постигне в живота си. Когато има пред себе си карта на Марс с

интересна информация, е по-лесно да мечтае и да се ориентира към Космоса. Погледнато в  по-общ план, целта е след време да видим космически технологии, изобретени от българи - онези, които в момента са на по 10-15 г.", разказва Михаил. „Освен това карта на родния ни език означава, че някои у нас вече е повярвал - Марс е постижима цел. Създаването на среда, в която ученици и студенти да могат да творят, е основната цел на наше­то общество. Вярвам, че в Бълга­рия успешно може да се развива роботика, оранжерии, технологии за животоподдържащи системи, за изграждане на хабитат. Като стимулираме ученическото мислене в тази посока, след няколко години ще сме свидетели как студенти и докторанти създават технологии за марсианската цивилизация."

МАРС В МЕЧТИТЕ

А в това, че скоро наистина ще има такава, са убедени хората от обществото. Работят и по други проекти като прототипи на ро­боти, управлявани през интернет, а когато те станат реалност, документацията ще е достъпна на сайта им. Това също е насочено към младите с идеята отбори от приятели и съученици да я изтеглят и да направят свой вариант на робота. По същия начин стоят нещата и с триизмерния принтер, чието разработване в nitLab в София се подкрепя от обществото. Идеята е да се създаде подробна и изчерпателна документация на частите и нужните материали, които могат да се намерят или доставят в България, за да може всеки да си създаде принтер.

"Трета планирана разработка е за радио до Международната космическа станция.

Въпреки че през последните години като че ли идеята за полет до Марс е на заден план, от обществото вярват, че скоро в тази посока ще има сериозен напредък. Плановете на НАСА към момента са пилотираният полет да се слу­чи през 30-те години на нашия век. Надеждите се свързват и с все по-сериозното развитие на частната космона­втика. Американската космическа агенция вече разчита на подизпъл­нители на космическото оборудва­не - от спътници през камери до ракетни двигатели. Според инж. Матеев един от най-обещаващите проекти е „Марс уан" (www. mars-one.com) - частна инициа­тива за изпращане на колониза­тори още през 2023 г., въпреки че здравословна доза скептицизъм е добре дошла при такива планове.

През последните години бяха публикувани доста информации за здравните рискове, на които биха могли да бъдат подложени хора­та, отправили се към Червената планета. Според българските ен­тусиасти обаче опасностите все още са само предполагаеми. Едва наскоро „Кюриосити" пръв измери нивото на космическа радиация през първите 7 от почти 9-те месеца полет. И се оказа, че то е съвсем приемливо за човешки еки­паж. Смятало се, че и на повърх­ността на планетата съществу­ват рискове, но и тук най-новата ни сонда показа, че няма от какво да се притесняваме - радиацията е съпоставима с тази на Междуна­родната космическа станция.

ОПАСНА ПЛАНЕТА?

Наскоро се заговори и за опас­ността от Алцхаймер след продъл­жително излагане в открития космос. Но това са твърдения, базирани само на предварителни изследвания, проведени върху мишки, нямаме практичес­ки данни от хора, които да са били в дълбокия Космос продължително време. Обърнете внимание, че точно по тази причина се говори в условно наклонение. Дори такава вероятност да се окаже действи­телна, то лично аз съм убеден, че противодействие ще бъде намере­но", допълва инженерът.

Дали обаче няма да се оправда­ят прогнозите на песимистите - че човечеството не е достатъчно зряло, за да колонизира пла­нетата и безотговорно ще я об­рече на катастрофа? Отговорът според „българските марсианци" е отрицателен. „Хората навсякъде са едни и същи. Ако погледнем обаче развитието на технологи­ите, ще забележим, че наред със замърсяването върви и обратни­ят процес - на възстановяване на природата и развитие на по-малко замърсяващи промишлени про­цеси", отговаря Михаил. „А и на Марс няма растения и животни, поне според сегашните проучва­ния. Това означава, че самите ние ще създаваме оранжерии за флора и фауна. Когато човек е направил нещо със собствените си ръце, той го пази много по-отговорно!"

Може би още нашето поко­ление ще разбере дали думите на инж. Матеев ще се окажат верни. Така че оптимистично да завършим с пожеланието някога да се срещнем горе, в идиличното общество на Червената планета!

Още на www.marssociety.bg

Георги Караманев, “Осем”

Така може да изглежда бъдещ парник на Марс