От Долби тиътър в Холивуд Българския флаг, който стотици милиони зрители по целия свят видяха в неделя вечерта, гордо го носеше актьорът Димитър Маринов. А той стъпи на сцената на Долби тиътър, защото филмът, в който играе основна роля, спечели „Оскар“ за най-добра лента. С това “Зелената книга” приключи триумфално сезона на наградите, обирайки още отличия от фестивала в Торонто, два златни глобуса, награда от продуцентите и от критиците.
В 91-годишната история на „Оскарите“ Димитър Маринов е първият български актьор, стъпил на червения килим като част от номиниран филм, и единственият, качил се на сцената, за да получи с екипа най-престижната статуетка в света на киното. С оскара в ръце до него гордо се вееше българският флаг, а Димитър сияеше, приятелски прегърнат от Махершала Али, който спечели и за поддържаща роля.
“България ще стъпи на червения килим, за което аз съм много горд.” Това ми каза Димитър часове преди голямата нощ на Холивуд. После на червения килим се видяхме отново. И той поднесе най-голяма изненада – извади от джоба си българския флаг. “България е тук. Ако довечера изляза на сцената, ще го развея”, обеща той. И само три часа по-късно го направи.
“България, гордейте се, защото сега всички сме заедно тук”
– каза Димитър. Според него България има място на червения килим. “Не се страхувайте да правите това, което желаете да вършите. И бъдете по-разумни, когато решите да го правите. Но ние сме вече на червения килим. Оттук нататък спиране няма”, добави той, преди да влезе в Долби тиътър.
За актьора Димитър Маринов пътуването към А-групата на Холивуд е като филмов сценарий. Изоставен като бебе, той е осиновен от семейството на най-малкия брат от известната фамилия тютюневи фабриканти Маринови, станали прототип на героите в романа “Тютюн”. Димитър е син на племенницата на Димитрина Маринова – Йорданка, но тъй като бил роден незаконно, а тя била много млада, предпочела да го даде за осиновяване. Лелята била омъжена за Димитър Маринов – финансист, индустриалец, шеф на Камарата на индустриалците по времето на цар Борис III, убит от комунистите. От дете той свири на цигулка – изнася концерти в Америка още през 70-те години, но завършва железопътен техникум. За да се подготви за НАТФИЗ, взема уроци при Невена Коканова. Но влиза в казармата, а после се опитва да избяга с „Ориент експрес“. Опитът се проваля и той е тикнат в политически лагер на комунистическия режим. Осъден е на 3,5 години затвор.
В затвора му чупят ръцете заради цигулката
От боя в ареста остават следи и до днес по гърба на Димитър. Но казва, че не намразва Родината си. “България не може да бъде намразена. Не мога да повярвам, че въобще има българин, който да е намразил България. Ако има такъв, той не мрази България, той мрази себе си в България”, категоричен е Димитър. “Ти не можеш да мразиш една държава заради нейната политическа система. Дори по времето на комунизма аз обожавах България. България е България. Комунизмът беше 40 години от 1,300. България за мен винаги е била символ на вдъхновение. Аз мога да съм обиден на неща, които се случват в България, мога да съм обиден на политиката, която се води в България, но България като държава, като народност – абсурд!”, добавя той. След едно турне в САЩ с Йълдъз Ибрахимова в началото на 90-те години Димитър остава в Ноксвил, Тенеси.
Остава тук само със 112 долара
За втори път го осиновява добро семейство. Научили от един вестник за съдбата му на уличен музикант, съпрузи, загубили сина си при катастрофа, го приютяват; по-късно Митко научава защо – защото е роден на една и съща дата със загиналото момче. Години по-късно той кръщава своя по-малък син Майкъл – на името на американския си благодетел. “Откровено казано, аз никога не съм имал мечтата или желанието да пробивам в Холивуд и единственото, което ме занимаваше в съзнанието ми, беше как може по-бързо и по-близко да стигна там, където искам да стигна, тоест да съм актьор в Съединените щати, както бях актьор в България. Много пътувах, обиколил съм от 50 щата 47. Знаех, че трябва да мина по много пътеки и никога не загубих тази вяра”, разказва Димитър. След по-малки роли в известни сериали големият успех идва със “Зелената книга”. Лентата разказва за живота на гениалния пианист Дон Шърли и неговото джаз трио. Маринов е в ролята на Олег, чийто прототип е руснакът виолончелист Юрий Тахт. Действието се развива през 60-те години на миналия век, когато италиано-американският охранител Тони Лип е нает да вози и охранява афроамериканския джаз пианист в турнето му в силно консервативния американски Юг. Двамата използват пътеводителя “Зелената книга на негъра пътешественик”, списван години наред от цветнокожия пощальон Виктор Грийн, за да представи местата, в които се приемат цветнокожи пътници. Трудностите и постоянните несгоди изглежда не са пречупили българина, а упоритостта прилага и в подготовката за кастинга за “Зелената книга”. “Свирех по 5-6 часа на ден. Жена ми почти се разведе с мен. През последните два дни даже взе децата и се премести при леля си, защото просто не се търпеше”, казва през смях Димитър.
Усилията си струват – “Зелената книга” има три номинации за “Оскар” (наред с много други награди преди това), получава три – за оригинален сценарий, за поддържаща мъжка роля и за филм на годината.
Усещането е като на Пепеляшка
когато й казват, че ще отиде на бала. Това е усещането с тази разлика, че аз не трябва да тичам в полунощ и да бягам. Уникално е просто, че чувствам момента, в който всичко, за което си работил, всичко, което си искал да направиш, всичко, за което си мечтал – и това е точно от което аз имам нужда и всеки мой колега има нужда, това е признание за добре свършена работа”, казва Димитър. “Зелената книга” е филм за черно-белите отношения в САЩ, които и през тази година бяха във фокуса на киното. Защо отново говорим за расизъм? „В момента Америка е толкова поляризирана, чак до екстремалност. Има едно сплотяване напоследък срещу правителството и срещу Тръмп, но в същото време това сплотяване, вместо да премине в един разум, в едно разбиране и както е във филма – да се изслушваме, да се респектираме, да се уважаваме и да намерим начина, по който да минем от другата страна и да намерим този компромис... Но филмът сам за себе си дава тази надежда. Малко е сладникава, но пък хората имат нужда от нея в момента. Една топлина, една положителност. Но, откровено казано, промяна на сърца, които не са готови още за това.” А за да бъдат променени сърцата, е нужен кураж, казва героят на Димитър във филма “Зелената книга”. Очевидно Димитър е имал куража да промени собствената си съдба. И с това да направи много българи горди и щастливи. Защото не е забравил откъде е тръгнал и празнува успеха си с всички нас.
След церемонията в интервю за сайта на Академията за филмово изкуство и наука oscrs.org с треперещ глас и едвам сдържащ сълзите си, Димитър каза: “Първо искам да благодаря на Америка, че ми даде възможност да постигна моята американска мечта. Искам да благодаря на моята Родина България. Аз съм първият български актьор на червения килим и с голяма роля във филм с толкова много номинации. Искам да кажа на всички млади хора, които идват в тази страна, на всички имигранти като мен – това е единствената страна, в която мечтите може да се сбъднат.” Питах го часове преди да тръгне за червения килим, дали всички лишения – да бъде нов имигрант и да започне от нулата, да остави близки и приятели, са си стрували. Отговорът беше категоричен: “Всяка секунда. Даже имах едно интервю, в което ме питаха: „Ако трябва да започнеш отначало, да го изживееш още веднъж този живот, какво би коригирал?” – И аз казах: „Абсолютно нищо!” Защото ако коригирах каквото и да било, нямаше да съм точно сега тук, където съм.
Церемония без водещ, но с много изненади
Филмите "Зелената книга", "Бохемска рапсодия", "Рома" и "Черната пантера" се превърнаха в основните победители на вечерта на най-големите отличия в киното – 91-вите награди "Оскар", които бяха раздадени на церемония в Долби тиътър в Лос Анджелис в неделя. Филмът на Питър Фарели "Зелената книга", който бе номиниран в общо пет категории, взе наградата за най-добър игрален филм, за най-добър oригинален сценарий и донесе на актьора Махершала Али очаквано отличие в категорията за най-добра поддържаща мъжка роля. Режисьорът обяви, че без него и Виго Мортенсен в главната роля този филм не би бил така успешен.
Втората церемония без водещ в историята на наградите "Оскар" беше открита с изпълнение на групата "Куийн" и Адам Ламбърт, които направиха комбинация от хитовете си We Will Rock You и We Are The Champions. Сред останалите музикални изпълнения за вечерта бяха съкратени версии на дуета на Лейди Гага и Брадли Купър, както и на соловите на Дженифър Хъдсън и Бети Мидлър. Най-много статуетки получи "Бохемска рапсодия", който бе сочен за фаворит в категорията за главна мъжка роля. Рами Малек, който играе покойния вокалист на "Куийн" Фреди Меркюри, обяви: "Може и да не съм бил очевидният избор, но предполагам, че се получи." От сцената той благодари на групата за шанса да се превърне в малка част от тяхната музикална история и наследство и че филмът разказва за един гей емигрант, който се бори за гласа си и правото да докаже себе си. Малек допълни, че е първо поколение американец в семейство на емигранти от Египет. "Част от моята история се пише в момента, затова благодаря на всеки, който повярва в мен. Ще ценя този момент до края на живота си", каза още актьорът. "Бохемска рапсодия" получи още три награди в категории за най-добър звуков монтаж, смесване на звука и филмов монтаж. "Рома" на Алфонсо Куарон, който водеше номинациите в общо десет категории, спечели в три от тях – за най-добър чуждестранен филм, за режисьор и за операторско майсторство. Полубиографичният филм, вдъхновен от живота и израстването на Куарон в Мексико, допълни колекцията му от оскари след предходните два от филма "Гравитация". Макар да имаше също десет номинации, "Фаворитката" взе само едно отличие, но за сметка на това водещо и изненадващо – за изпълнението на британската актриса Оливия Колман в главната женска роля. За фаворит в категорията до последно се смяташе Глен Клоуз, която на 71 години държи рекорда за най-многократно номинирана актриса без спечелена статуетка и в наградния сезон досега бе предпочитан носител на наградата за ролята си в "Съпругата". Видимо развълнувана и с присъщата за нея скромност и чувство за хумор, Колман припомни, че в миналото, преди да стане актриса, е работила като чистачка и много често, докато е чистела, си е представяла как взема "Оскар". Освен "Фаворитката" с по една статуетка останаха още "Вице", "Ако Бийл стрийт можеше да говори", "Първият човек", BlacKkKlansman и "Роди се звезда". Първият в историята на наградите филм за супергерои, номиниран за най-добър филм – "Черната пантера", имаше седем номинации и бе отличен с награда в три категории – за дизайн на продукцията, за костюми и за оригинална филмова музика. Както и на наградите, предхождащи церемонията на Академията, Лейди Гага, Марк Ронсън, Антъни Розамондо и Андрю Уайът донесоха на "Роди се звезда" приза за най-добра оригинална песен за дуета на певицата и актриса с режисьора и изпълнител на главната роля Брадли Купър. Режисьорът Спайк Лий получи втория в кариерата си "Оскар" с филма BlacKkKlansman в категорията за най-добър адаптиран сценарий. Лий скочи от радост върху връчващия статуетката Самюел Л. Джаксън, след което произнесе единствената за вечерта реч с политически оттенък. "Не забравяйте, че зад ъгъла чакат избори 2020 за президент и всички трябва да застанем на правилната страна на историята, да направим моралния избор между любов и омраза и да постъпим правилно", бяха последните думи на Лий. След тях в залата бе пусната музика, въпреки че на сцената режисьорът продължи да говори, но микрофонът му бе спрян.
