Кадър от филма ,,Хан Аспарух”, 1981 година
Освен за лично облагодетелстване, рушвети и други аванти парите, които Европейският съюз превежда на България по различни проекти, отиват и за абсурден кич. Балони, прелитащи над Мадарския конник, гирлянди от светещи диоди върху старата часовникова кула в Трявна, плексигласови навеси над останките от древен римски лагер в Свищов - това е представата на общините за развитие на туризма. Всичко това са резултатите от над 200 млн. лева, преведени на различни общини уж за постигане на ,,дългосрочен ефект върху качеството на живота в района". Така поне пише в европрограмата, по която са отпуснати. В България, а и на Балканите по принцип има един неписан закон - щом някой дава едни пари, дай да ги вземаме бързо, че ще ги изпуснем. Ей-така разни кметства измислят глупости, а бюрократите в Брюксел ги одобряват и Европа редовно харчи милиони без смисъл.
Трявна, Стара Загора, Перник, Раднево, Свищов, Враца - това са само част от градовете с проекти по мярката за туристически атракции, чийто краен резултат е тотално разочарование за голяма част от местните хора. Тревненци дори направиха петиция, в която настояват за запазване автентичността на града си след вида на ,,подобренията", финансирани с европейски средства. Причината е шоуто ,,Звук и светлина" върху часовниковата кула, школото и стария мост, заради което автентичните постройки са опасани с кабели и мигащи неонови маркучи. ,,Това е неприемливо за нас във вида, в който го виждаме, защото не пресъздава духа на възрожденска Трявна", започва петицията. Проектът ,,Трявна - градът, в който се ражда красота" е за над 3 млн. лева. Художникът Пламен Пенев го нарече ,,среден пръст за историята".
Възстановяването на пернишката крепост Кракра с бозави полимерни плоскости за 4 млн. лева, за което ,,BG VOICE" писа преди почти година, също предизвика гневни реакции сред местните, малка групичка от които дори излязоха на протест. Зам.-министърът на културата Велислава Кръстева разпореди проверка на проекта, но тя не откри нищо нередно. ,,Няма неизпълнение, следван е първоначалният проект, коментира г-жа Кръстева. - Проблемът е естетически, няма как да регламентираш кое е хубаво и кое не", допълни тя.
Възстановяването на древния римски град Августа Траяна в Стара Загора беше определено от арх. Петър Киряков като ,,несръчно и откровено грозно". Според него използваната на обекта тежка строителна техника е унищожила автентични римски колони и плочи от оригиналния римски път. Съсипаните части от пътя са посипани с чакъл. Архитектурният парк в Раднево пък си е христоматиен пример за бутафорен проект - футуристични статуи в съседство с тухлени кули и части от несъществуваща крепост. Стойността му е около 4 млн. лева, или над 28% от бюджета на община Раднево за 2013 г. Защитниците на въпросните проекти казват, че възприятието за естетика е субективно и идва предимно от хора, които не са специалисти. Въпросните проекти освен това са съгласувани с Министерството на културата. Но автентичността и художествените качества са само едната страна на проблема.
,,Всеки посетител на споменатите забележителности минути след първоначалното им въздействие би усетил горчивия вкус. Защото той, както и останалите граждани на Европейския съюз са непреки съучастници в една вакханалия под мотото ,,Да построим туристически атракции и нискокачествени диснилендове на най-ценните ни и свети обекти на природното и културното ни наследство", коментира арх. Делчо Делчев от Движение ,,Трансформатори".
Спорните резултати от мярката за туристически атракции се дължат на много фактори. ,,Един от тях е кой осигурява финансирането - спонсор, община, държава, коментира Людмил Вагалински, директор на Националния археологически институт с музей към БАН, член на специализиран експертен съвет за опазване на недвижими културни ценности. - Този ,,фактор" обикновено има собствено виждане, а тази на общините е: ,,Колкото по-големи са мащабите и обемите - толкова по-атрактивно, съответно туристите са повече." Не бива да се прекалява. На посетителя трябва да му е ясно кое е автентично, кое е надградено и кое няма нищо общо с оригинала."
Липсата на обществено обсъждане за проектите е друг сериозен пропуск според шефа на НАИМ. ,,Щом има консенсус сред местните, че Пернишката крепост например е бутафорна и сюрреалистична, значи проектът, концепцията въобще не са съгласувани с населението. Това е големият пропуск - липсата на обществено обсъждане, на дискусия, в която местните да си кажат мнението. Това винаги е по-трудно, но е по-добрият вариант. Иначе поставят хората пред свършен факт, казва Вагалински.
Защо се получава така, че благородни в същността си инициативи като възстановяване на важни археологически обекти са изпълнени лошо, набързо и със съмнителна концепция? ,,Авторите им възстановяват образи, за които нямат достатъчно доказателства, но са твърдо уверени, че така правят България магнит за културен туризъм. Или просто добавят нови неща с лоша архитектура и детайл. Е, резултатите са по-скоро парченца от кичозна картичка, която обаче не може да създаде илюзията, че оттук би минал Индиана Джоунс", коментира Анета Василева от архитектурна група WhATA. Според нея като всяка малка и културно периферна страна България има силни чувства към историята си и решава съвременните си комплекси с художествено украсени геройства от миналото. В тази връзка не е ли нелепо точно ние да се подиграваме на македонския проект ,,Скопие 2014"? Да си припомним инициативата ,,1300 години България" примерно, която в края на 70-те и началото на 80-те години превърна българската култура, архитектура и ахеология в една тотална историческа епопея, за да подчертае могъщите и горди корени на българската държава. През соца правеха реконструкции, допълнения и възстановки на останките на Царевец, Шуменската крепост или Плиска примерно, пак ,,художествено украсени", но с по-смислен детайл, с подбрани материали, с далеч по-добра историческа обосновка. Тоест на статистите в баталните сцени на филма ,,Хан Аспарух" им се виждаха електронните часовници и пломбите, но чак като се вгледаш. А днес ни ги навират в очите", казва Анета Василева.
Според нея има още един проблем и той е подборът на епохите, които ,,си струва да бъдат възстановявани" по критерия ,,гордеем се с тях". ,,Нали не мислите, че на чужденците купчина антични камъни са им по-интересни от бетонните чудовища на соца? Правилно, изобщо не са им по-интересни", коментира тя.
С пари от програмата ,,Регионално развитие" и програмата за селските райони се финансира и превръщането на природни забележителности в туристически атракции. И тук нещата са излезли от контрол. Проектът за Леденика например е толкова нелеп, че арх. Делчо Делчев подозира конспирация на еколози, която да откаже туристите от посещения на Врачанския Балкан.
Скоро ще започне изпълнението на проект за осветление и оборудване на екопътека до Крушунските водопади, който включва монтаж на детски катерушки, влакче и табло за морски шах. Работата е там, че тоталният дисонанс на въпросните проекти с околната среда и грубата човешка намеса в природата (и историята) не са смешни, а тъжни. За хората от засегнатите общини те са и обидни.
