Българската учителка по история Цветомира Антонова се опитва да разясни на учениците тъмната страна на комунистическата епоха, тъй като кампаниите за дезинформация преди ключовите национални и европейски избори я представят като славен период.
В навечерието на парламентарните избори в България и на изборите за Европейски парламент, които ще се проведат на 9 юни, евроскептичните и прокремълските партии увеличиха усилията си да спечелят младите българи, които имат ограничени познания за миналото.
Според проучване на Института за глобални анализи в София българските училищни учебници дори днес представят идеализирана Русия, като „премълчават негативните аспекти“ на нейната роля от края на XIX век.
Училищната програма в България беше преразгледана едва през последните години, за да се отделят повече часове за изучаване на комунистическата епоха, но малко учители я прилагат.
Антонова е едно от изключенията, като преподава на учениците си в софийска гимназия за лагера за принудителен труд на остров Белене на река Дунав, където са били затворени хиляди хора.
Твърди се, че там са загинали стотици българи.
Подобно на съветските лагери ГУЛАГ, трудовите лагери в България са изградени за „превъзпитание“ на „враговете на народа“, като много обикновени хора са арестувани или осъдени за „буржоазното“ си възпитание или за това, че са изразили свободно мнението си.
Трудовите лагери остават до голяма степен неизвестни и рядко фигурират в училищните програми, оплаква се 50-годишната учителка.
Това е една от причините, поради които митът за „руските братя“, които идват да спасяват България, „остава устойчив“, добави Антонова.
„Изключителен случай“
Исторически близка до Русия, България, член на ЕС и НАТО, все още има много паметници, прославящи съветската епоха.
Пиедесталът на Паметника на Съветската армия все още стои в столицата София след протести срещу демонтирането му.
Прочети още
България продължава да чества 3 март като национален празник, посветен на освобождението си от османско владичество с помощта на руснаците през 1878 г.
Предложението на бившето правителство, което предлагаше промяна на датата на националния празник, беше отложено след появилото се обществено недоволство.
Според неотдавнашно проучване на Ipsos, проведено в 18 европейски държави, България представлява „изключителен случай“ по отношение на подкрепата за Владимир Путин, като 37% от анкетираните заявяват, че имат „положително“ мнение за руския лидер.
Преди националните и европейските избори кампаниите за дезинформация в социалните медии често бяха насочени срещу ЕС, като се твърдеше, че блокът застрашава идентичността на България.
„Носталгия, подхранвана от художествена литература“
Много българи продължават да възхваляват така наречения от тях „добър“ живот преди 1989 г., когато според тях страната е била един от най-големите производители на селскостопански продукти в света и е кипяла от иновации, а престъпниците са били в затвора.
Десетки хиляди споделят мислите и похвалите си в социалните мрежи, като речите на бившия диктатор Тодор Живков дори са в тренд в TikTok.
„Това, което подхранва тази носталгия, е една фикция, която аз наричам фантомна болка, болката от ампутиран крайник“, обясни социологът Милена Якимова, член на неправителствената организация Фондация за хуманитарни и социални изследвания, която изследва кремълската пропаганда.
„За младите хора, които не са преживели демократичния преход в България и са научили малко за него, носталгията по комунизма е „забавен начин“ да си представят миналото“, каза тя.
„Но за по-възрастните хора тя може да бъде „наистина болезнена“, когато се сблъскат с липсата на лекари в най-бедната страна в ЕС, като се има предвид, че достъпът до здравната система е бил по-добър по време на комунистическата епоха“, заяви Якимова.
„Много българи имат чувството, че са непълноценни европейци, а руската пропаганда се опитва да се възползва от тези емоции, като им създава изкривен образ на някогашната просперираща България“, добави социологът./БГНЕС
