Юлия Ненкова, председател на Комисията за защита на конкуренцията, избрана от ГЕРБ, направи сериозна заявка, че ще докаже картел. Това не се случи
Калина Горанова
Доказването на картел на пазара на горива се оказа бутафория. Само два дни след парламентарните избори Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) реши, че заподозрените в картел шест големи вериги в крайна сметка са невинни. Те ще трябва единствено да предприемат мерки, които да гарантират, че служителите им няма да си обменят търговска информация помежду си и дисциплинарно ще накажат провинилите се. В битката с картела максимум ще има малки жертви: като Ивета, Кристиян, Светлето и Сашето, които със знанието на шефовете си са комуникирали цени между веригите. А собствениците на бензиностанции няма да правят повече така или поне ще се крият по-добре.
Разследваните за картел компании бяха руската „ЛУКойл", OMV, „Шел", гръцката „Еко", контролираната от Гриша Ганчев „Петрол" и руската „Газпром" (работеща през „НИС Петрол"). Подозренията за участие в картела паднаха само от седмата голяма верига - „Ромпетрол България". Шестте компании имат общи приходи от 6 млрд. лв. за 2015 г., а санкцията за подобно нарушение е до 10%, т.е. можеше да бъде болезнена. Устремът на КЗК да доказва каквото и да било обаче рязко се изпари на последната права.
През миналия октомври новият председател на КЗК Юлия Ненкова се похвали, че комисията разполага с „убедителните доказателства" за картела. Това не бяха съвсем празни приказки. В тогавашното определение на комисията, изпратено до заподозрените компании, имаше факсимилета от мейли, в които се виждаше как служители от различни вериги си разменят информация за цени, количества и т.н. Това беше своеобразен прецедент, тъй като до писмени доказателства за картел се достига изключително трудно. Нещо повече - писма бяха намерени, след като компаниите вече са били наясно, че компютрите им ще бъдат проверени с т.нар. форенсик лаборатория и е можело да изтрият, каквото сметнат за необходимо. Смелостта на регулатора не е била безкрайна, защото според двама източници с въпросната техника не е бил проверен основният играч на пазара „ЛУКойл България".
На финала обаче КЗК приема тезата на петролните компании, че не са комуникирали бъдещи цени. Окончателното решение на регулатора да се прекрати производството е нов прецедент - как въпреки всичко намерено нищо не може или, още по-лошо, няма желание да бъде доказано.
Комисията изследва пазара от 2012 г. И по-конкретно как цените на дребно на дизела и бензин А-95 реагират на промените на пазара на едро и на цените на производителя. КЗК открива, че в определени периоди цената на дребно не следва движението на другите две. При увеличаване на производствената и тази на едро стойностите по бензиностанциите се коригират бързо нагоре. При спад на цената корекцията на дребно се случва бавно и в много по-скромна степен. Така КЗК обяви, че има основание да извърши процесуални действия и от края на март до 20 юни 2016 г. събира доказателства от компютрите на служители на компаниите.
От решението на КЗК се вижда, че най-много доказателства са намерени в компютри на „Еко България". Информацията е засечена през мейлите на служителки до шефовете им в „Еко България". Най-усилени комуникации е имало между Ивета Михайлова, търговски директор в ЕКО, и Кристиян Стоянов от „ЛУКойл България", който праща таблици с информация за пазарни дялове. Двамата си разменят и мейли по отношение на откриването на някои от бензиностанциите на Веселин Марешки.
В друг поток на комуникация друга служителка на ЕКО изказва съжаление, че цената на едро на „ЛУКойл" пада, а вдигането й се посреща положително. Служители на „НИС Петрол" пък обсъждат, че от 2013 г. маржът на горивата е най-добрият от 10 години насам и основният ценообразуващ фактор са цените на другите. Тече кръстосана комуникация за цени. Например служител на „Петрол" иска номера на бензиностанции на „Газпром" от колега от въпросната компания, за да съберат „цените на конкуренцията". Кореспонденцията завършва с: „Изтрих всички мейли. Не ми отговаряй."
Основната контратеза на петролните компании е, че „само при обмен на информация относно индивидуалните намерения на пазарни участници за бъдещо поведение има вероятност за достигане до тайно договаряне". КЗК просто приема тази теза, като от текста на решението от сряда не личи да анализира дълбоко събраните от нея самата доказателства. По-подробно тълкуване на откритите мейли имаше в определението от октомври, което шестте компании трябваше да оборват пред КЗК. Окончателният текст на решението на КЗК от вторник обаче е претърпял корекции. И двете са с голямо количество скрит текст при конкретната кореспонденция. Но от това, което беше видно през октомври, и сегашното решение има няколко разлики. Те засягат точно комуникациите за бъдещи промени на цените.
Например през октомври беше написано, че Ивета Михайлова разяснява пред шефовете си, че е предала (на „ЛУКойл" - вметнато от КЗК), че ЕКО смята да намали цената с 3 ст., но очаква намалението от страна на „ЛУКойл" да бъде в размер на 4 ст./л и счита, че трябва да бъде последвано. В сегашния вариант текстът гласи просто: „Ивета Михайлова разяснява, че ЕКО смята да намали цената с 3 ст., но очаква намалението от страна на „ЛУКойл" да бъде в размер на 4 ст./л. и счита, че трябва да бъде последвано."
Пак от октомври: Видно от вътрешна кореспонденция между Ивета Михайлова и служител от бензиностанции на ЕКО, същият осъществява директна комуникация със служители на ОМВ по повод обмен на информация за бъдещи цени на дребно. И сега: „Разменена е вътрешна електронна кореспонденция от 9:20 ч. на 20.07.2013 г. между Ивета Михайлова и служител от бензиностанция на ЕКО."
Октомври: Служител от бензиностанция на ЕКО информира друг служител от ЕКО за бъдещи цени на ОМВ. И сега: Служител от бензиностанция ЕКО информира въпросния друг служител. Точка. Прилагателното „бъдещи" по отношение на цените е изтрито и от следващото доказателство на КЗК в окончателното решение.
Октомври: Пак служител на ЕКО информира Михайлова за намерение на ШЕЛ „да извършат смяна на цените на дребно същата вечер". В настоящия текст той е сведен до „служител от бензиностанция ЕКО... информира Ивета Михайлова". Следва скоба със скрит текст.
Изцяло скрито в сегашното решение е и доказателството, че през есента на 2014 г. е организирана среща между директорите в ЕКО Георги Деянов и Панайотис Иконому и директора за продажбите на дребно в „ЛУКойл" Дмитрий Флоринский, "на която да бъдат обсъждани цени и отстъпки", написа КЗК в определението си от октомври. Това може да означава няколко неща. Или КЗК не е разчела правилно собствените си доказателства. Или може би сега скрива точно тези текстове, които говорят за добиване на бъдеща информация от конкуренти, за да се излезе от ситуацията. И двете не звучат добре.
В крайна сметка КЗК решава, че няма да се налага никаква санкция. Регулаторът приема предложението на компаниите те да предприемат мерки, с които да гарантират, че повече няма да си разменят информация и ще накажат служителите си. Така работещите в търговските отдели ще се окажат единствените виновни за цялата тази каша. Според КЗК „предложеният комплекс от мерки е адекватен и достатъчен да предотврати възникване и поддържане на антиконкурентно координирано поведение, независимо дали то се осъществява формално или дори безмълвно. Комисията счита, че предложените задължения са съразмерни и достатъчни."
Според адвокати обаче подобно „наказание" на практика не въвежда нищо ново от това да се спазват законите на конкуренцията, което би трябвало да се случва и към момента. „Ако се докаже, че някоя от забраните е била нарушавана, то това в много голяма степен би доказало, че всъщност е налице антиконкурентно поведение на предприятията. На практика КЗК задължава дружествата да предприемат конкретни мерки за превенция нарушаването на закона. Тоест самото решение може да се каже, че не въвежда нови реални задължения за предприятията, защото те по силата на самия закон са длъжни да гарантират, че той няма да бъде нарушаван. Ето защо то може да се счита практически за оправдателно", смята адвокат Христо Копаранов, специалист по конкурентно право.
