Българите в чужбина са дарили над 6,.5 млн. лв. за различни каузи в Родината през миналата година. Това сочат данните на Фондация Bcause. Само за кампании, свързани с COVID кризата, даренията са над 1 500 000 лв. Сънародниците ни зад граница са над два пъти повече склонни да даряват в Родината в сравнение с даряващите в България. Това показва проучване на Фондация Bcause, което е проведено за българската конференция, част от Глобалния дарителски симпозиум, организирана от мрежата-организации CAF International. Допитването е направето през септември и октомври 2021 година. 85% от участвалите в него българи от чужбина се определят като дарители. Сънародниците ни в чужбина са дарявали най-вече за болни хора - близо 50 на 100, показва още проучването. Българите зад граница даряват най-често директно по сметките на различни организации, използват възможностите и на глобални платформи, по-рядко – на български онлайн платформи за набиране на средства. Българите в чужбина много рядко се възползват от данъчните облекчения за дарение в страната, в която плащат данъци, когато даряват за България и според тях даряването им през граница все още не е

нито лесно, нито евтино

(заради транзакционни и валутни такси). Проучването показва още, че българите в чужбина даряват преди всичко по емоционални подбуди, за тях са важни убедителността и прозрачното отчитане на постигнатите резултати. Освен за болни хора, българите зад граница даряват и в кампании на познати организации. Правят го 36 на сто от даряващите в чужбина. Сред тези организации са Майко мила/Оле мале, фондация BCause, Български червен кръст и британската Ангели за България. Проучването показва влияние на средата, където „всички хора даряват“ върху формирането на дарителско поведение – хората споделят, че доброволстват редовно, а децата им са възпитавани в тези ценности от училище. Част от анкетираните споделят, че са започнали да даряват, когато са отишли в чужбина, а преди това не са били дарители. „Недоверието е една от основните пречки за даряването в България“, смята Елица Баракова от фондация BeCause. „Пречките са свързани с недобрата комуникация, която поражда недоверие, непознаване на българските регулации на тези организации. Трудно е на хората да им се доверят“, добави тя.