ГЕРГАНА МИХАЙЛОВА Извън патриотичните подбуди в идеята да върнем българите обратно може да има и икономическа логика. Група с подобни желания съществува – завършили са образованието си навън или са работили, но обмислят опцията за път наобратно. В същото време бизнесът в България се задъхва да намери хора с езици и квалификация. Срещата помежду им би могла да реши реален проблем, от който да има не само социална и икономическа, но дори и обществена полза. Филип Угринов Така разсъждават създателите на проекта "Рестарт в България", който тръгва като инициатива, адресирана към българите зад граница, но под малко по-различен ъгъл. Движен като асоциация, той стъпва на солидна бизнес основа с цел да изгради инфраструктура за меко кацане на завръщащите се. Мотор на проекта е известният като успешен предприемач Филип Угринов. Самият той има история със заминаване и завръщане, но не това е личният му мотив да се захване с нещо толкова космополитно. "България има шанс да се промени в положителна посока с малко повече мултикултурно разнообразяване на обществото, смята Угринов и пояснява: Дефицитът на култура, дефицитът на социални услуги за мен отчасти се дължи и на това, че имаме вече много по-малко хора в България. Ние имаме нужда от българите, които живеят в чужбина, които със своя устрем, с ценностите си, със знанията, опита и връзките си да станат фактор, макар и минимален, на промяната."

Терминал за кацащи

Идеята за "Рестарт в България" тръгва от инициатива, която компанията за аутсорсинг услуги "Колпойнт ню Юръп" (сега собственост на Telus) прави преди няколко години с цел попълване на свободни работни позиции. "В много кратък срок от два месеца получихме около 1400 кандидатури, като от тях в крайна сметка наехме 40 души", разказва Филип Угринов, който е и съосновател на фирмата. По думите му мнозина от кандидатстващите тогава са били отхвърлени просто защото са се оказали свръхквалифицирани за работата, която се предлага. "Тогава се запитах какво ли би станало, ако усилията на Telus се умножат по сто?" Обсъждайки идеята със съмишленици, предприемачът стига до извода, че бизнесът е този, който може да я направи работеща. Затова се сформира асоциация (в процес на учредяване), в която като партньори застават големи компании. Първите, които се включват, са Lidl (като представител на ритейл сектора), Telus (като представител на сектора на услугите), водят се преговори с Aurubis (като представител на индустрията извън столицата). Разговаря се и с представители на IT сектора, производителите на автомобилни части и технологии. Структурата е отворена за присъединяване и на още партньори, като желанието е те да идват от различни сектори. "Асоциацията няма да е едно затворено общество на корпоративния свят. Напротив. Целта на това набиране на партньори е да се осигури устойчивост през следващите 12 месеца", обяснява Угринов, който е пресметнал, че за старта ще са необходими около 150 хил. евро. Дотук са събрани

около 65% от нужния капитал

Следващата стъпка ще бъде привличането на членове на асоциацията. Това ще бъдат фирмите, които ще публикуват обяви и ще привличат за служители българи от чужбина. Таксата за членство, която бизнесът ще плаща, ще е в размер на 1500 евро годишно, като за стартъпи ще има намаление. Друг източник на приходи за асоциацията ще е таксата за успех, която ще се плаща от фирмите при успешно привличане на кадър и която е утвърдена на 500 евро. Допълнително асоциацията ще разчита и на помощ от българите зад граница. "Има много българи, които не биха се прибрали, но биха подкрепили такава кауза", смята Угринов, който обръща внимание, че за българите, завърнали се в България през асоциацията, услугата ще е напълно безплатна. Желаещите да се възползват от услугите на асоциацията ще трябва да се регистрират на платформата на асоциацията. "Ако мога да направя някаква референция, трябва да си представяме нещо като LinkedIn профил, където човек се описва със своите квалификации", обяснява Угринов. "Ролята на асоциацията ще е да събере различна информация, като например кога си планирате връщането, колко време е нужно да се организирате, трябва ли ви фирма, която да помогне с преместването", продължава той, като отбелязва, че през асоциацията ще се предлагат и допълнителни услуги: "В екосистемата на асоциацията ще има и фирми, които се занимават с недвижими имоти, пренасяне на покъщнина или дори финансиране. Те ще се ангажират към този канал на пристигане да предоставят нещо по-специално като услуга." След като се регистрират и попълнят въпросника, потребителите ще бъдат насочвани към фирми, които търсят служители с техния профил. "Системата чрез изкуствен интелект

ще среща търсещите и предлагащите

Например ще излиза съобщение: имате три съвпадения на 70%, искате ли да кандидатствате за тази позиция?" Оттам нататък всичко ще става между фирмите и кандидатите, разказва Угринов. Ако приемат предложението, потребителите ще могат да се възползват от така наречения пакет за добре дошли. Той включва еднократна финансова помощ от 5 хил. лв., от които 50% се изплащат с първата заплата, а остатъкът – малко по-късно, след като мине изпитателният срок. На второ място идва заплащането на еднопосочен билет за лицето, което е приело работната позиция, която покрива транспортните му разходи. А третият компонент е помощ за настаняване в рамките на един месец. "Ние си даваме сметка, че за някои профили това може да е много малка подкрепа. За други може да е много силна. Но очакванията ни са, че тази първоначална помощ осигурява едно по-меко кацане", смята Филип Угринов. Отделно, за да няма завръщащи се с нереалистични очаквания, сайтът на асоциацията ще се попълва регулярно с информация за актуалните нужди на бизнеса. Ще има и практически наръчници за това какво искат от пристигащите в държавната и местната администрация, в какви срокове, за да възстановят например здравноосигурителни права, да запишат децата си на градина или да декларират имотно състояние. Цялата тази информация ще започне да се описва след официалния старт на асоциацията, който се очаква да е през есента на тази година.

Българите като ресурс

"Връщането на българите от чужбина в България, разбира се, няма да се случи нито в огромен мащаб, нито изведнъж. Амбицията на тази асоциация е да прибира около 2-3 хил. души на година и в рамките на 5 години те да станат 10 хиляди", обяснява Угринов. "Според статистиката има над 1.8 млн. българи извън България, което е огромен потенциал. Ако не успее да се справи с алтернативни начини за привличане на глобален талант, икономиката и целият демографски профил на България е сериозно застрашен. Според ООН от 7.1 млн. души до 2050 г. ще станем 5.1 млн. и това не е само заради емиграцията, но и резултат от естествения прираст", продължава предприемачът. "Ние не визираме определена група от хора. Всеки на възраст между 18 и 64 години, който желае да се прибере, ще може да намери една платформа, на която да си даде реална сметка какви са възможностите за това. И не гледаме конкретно София или големите градове. Би било прекрасно хора от района на Сандански или от Разград, ако имат желание, да се приберат", казва предприемачът.  

Евростат: Хората в България са се стопили под 7 млн. души

През 2018 г. населението в България е наброявало 6 957 642 жители, показват последни данни от анализ на Евростат. Анализът показва, че броят на младите хора под 15 години, които живеят в България, през миналата година е бил 996 000, или 14,3% от населението. Жителите на България на възраст 14-64 години са били 4 494 937, или 64,4%, а тези на възраст над 65 години са били 1 466 652, което е 21%, или с близо 470 000 в повече от младите българи. Според анализа на Евростат в България живеят и близо 13 000 граждани на страни от ЕС.  Значително по-висок е броят на хората извън страните членки на ЕС – 70 920 души. Децата под 15 г. в тази възрастова категория са 7558, хората между 15-64 г. са 53 335 и над 65 г. – близо 10 000. Данните на Евростат за населението на България се различават от тези на Националния статистически институт. Според официалните цифри на НСИ към 31 декември м.г. жителите на България са наброявали 7 000 039 души. Все пък българската статистика отчита, че в сравнение с предходната 2017 г. българите са се стопили с 49 995 души, или с 0,7%.