Българин се обажда на приятелката си, докато върви по улица "Толедо". Действието се развива миналия четвъртък в Мадрид, часовникът на телефона му показва 14:54 часа.
- Доставих вестниците и се прибирам. Ти къде си?
- Зареждам GSM-a в Burger King, на площада пред операта.
- Къде ще хапнем?
- Вкъщи..
Следва оглушителен гръм и връзката изчезва.
- Стефко?! Стефко?! Добре ли си?".
Разговорът продължава точно 33 секунди. Прекъсва, защото 47-годишният Стефко Иванов Кочев, току-що е убит от експлозията на газ в седеметажна сграда. Историята на българина, загинал при адския взрив в Мадрид, разказа испанското издание "Ел Паис".
Когато избухва взрива, Стефко тъкмо е излязъл от Център за социални услуги. Там е кандидатствал за социална помощ, защото с приятелката му изнемогват и за да оцеляват тя се принуждава да проси. Когато се чува експлозията, районът е обвит в бял дим. В този момент стотици хора започват да звънят на спешния телефон 112. Все още никой не знае какво се е случило, много подозират терористичен акт. Милиони започват да получават снимки и клипчета от мястото на взрива. Валят разговори и мадридчани си звънят един на друг с въпроси "Добре ли си?" и се питат какво се е случило край "Пуерта де Толедо".
През центъра на столицата летят линейки, пожарни, полицейски коли. Сирените им се сливат. Над сградите кръжи хеликоптер на Националната полиция. Постепенно се разбира, че взривът е в седеметажна сграда до училище и старчески дом. На улица "Толедо" силно мирише на газ. Има купища отломки, на фона на които всички по-големи телевизии започват да предават на живо.
Въпреки всичко това приятелката на Стефко, 46-годишната Мариана Кирилова, няма представа какво се е случило с него. Не знае, че се намира на по-малко от километър от мястото, където лежи тялото му. Тя му звъни още единайсет пъти, като с всяко неотговорено обаждане отчаянието й се засилва.
Междувременно Мариана се прибира вкъщи, за да чака Стефко. Влиза в малката им квартира, на четвъртия етаж, в сграда на три минути пеша от централния мадридски площад Пласа де Антон Мартин. В квартирата всичко е много мрачно. Няма отопление и електричество, съответно няма телевизор и интернет. Наемът на апартамента не е плащан от година, но хазяите се оказват добри хора и не гонят Стефко и Мариана.
Българката сяда на дивана и седи часове наред, без да пийне нещо или да хапне. Само се взира с втренчен поглед в екрана на мобилния си телефон, който въпреки че е смартфон, е без интернет и с предплатена карта. До вечерта цяла Испания научава за взрива, посочват се професиите на загиналите, имената им.
Мариана не разбира нищо.
"Цяла нощ плаках, защото не знаех какво се е случило. Не знаех къде е Стефко!", разказва пред репортери Мариана и се облива в сълзи, докато показва снимката му на телефона си.
На следващата сутрин жената излиза навън и както предните дни сяда пред близък магазин, за да проси. Това вече й е станало рутина и в най-добрия случай изкарва по 6 или 7 евро на ден, за да сготви нещо вечерта на газовата печка в квартирата.
Всичко започва преди около година, откогато Мариана не може да си намери работа. Пандемията съвсем прецаква семейството и само Стефко успява да изкара някакви пари с разнасяне на вестници. Точно когато почти е стигнала до супермаркета, пред който ежедневно проси, Мариана е спряна от двама цивилни мъже
- Познавате ли Стефко Кочев?, питат те.
- Да, какво се случи с него?!, Какво се е случило?!, започва да вика Мариана.
- Елате с нас. Ние сме полицаи, легитимират се мъжете.
От тях Мариана разбира страшната вест. Предлагат й психологическа помощ, но тя отказва. Полицаите изпращат Мариана обратно до квартирата.
"Не искам нищо", казва жената и пред репортерите на "Ел Паис", които я намират 9 дни след случилото се отново да проси на обичайното място.
Тялото на Стефко продължава да е в камера в Института по съдебна медицина, разположен северно от Мадрид. Мариана Кирилова заявява пред полицията, че иска да види приятеля си за последно, но те й отказват, защото лицето му е обезобразено от експлозията.
Стига се и до сериозна правна и финансова бъркотия около предаването на трупа на българина. Мариана не може да удостовери пред властите, че му е близка, тъй като двамата живеят заедно от три години, но не са женени. Полицията и Интерпол започват издирване на роднини на загиналия, като научават, че майката на Стефко живее в България. До момента тя все още не е пристигнала в Испания.
Близките нямат и финансова възможност да поемат погребението. Общинският съвет в такива случаи може да плати разходите, но преди това трябва да се появи роднина, който да удостовери самоличността си. Срокът за това е 14-дневен, като през тези две седмици между администрациите на Испания и България трябва да се прехвърлят куп документи.
Търсенето на близките в България се оказва много трудно.
"Не можехме да намерим майката", обяснява Петя Павлова от българското посолство в Испания.
Благодарение на приятели на Стефко, които впоследствие разбират за трагедията, майката все пак е намерена. Жената е на 64 години, а преди 40 дни починал и мъжът й. Приятелите започват да събират пари, които да й пратят, за да стигне до Испания. Отиват и в посолството, за да ускорят процеса.
Приятелите на Стефко са събрали 1800 евро, които освен за билетите ще стигнат и за кремацията и за погребението му. Очаква се това да стане през следващите няколко дни.
Помогни BG VOICE да излиза на хартия
Подкрепете независимата журналистика! Вашите дарения ни помагат да продължаваме да ви предоставяме актуални, проверени и значими новини.