„С нетърпение дочаках края на този месец“, казва Тихомир. От 30 юли е отворен прозорец до 15 август и в този отрязък от време към Марс ще полети поредният марсоход „Рerseverance“ („Постоянство“), наричан досега Mars 2020. Тихомир следи с интерес подготовката. Обяснява, че следващият покорител на Марс е създаден в JPL (Jet Propulsion Laboratory - „Лаборатория за реактивно задвижване“) в базата на НАСА в Калифорния. „Рerseverance“ е наследник на „Curiosity“ („Любопитко“), изстрелян на 5 август 2012 г. Полет, който променя изцяло живота на Тихомир. Максимата „Човек е толкова голям, колкото големи са мечтите му“ пасва перфектно на Тихомир Димитров. Астрономът и специалист по аерокосмическо инженерство не се определя като успял човек. Казва, че още не е стигнал до нивото
да участва в създаването на марсоходи
а защо не - и сам да полети като експерт по аерокосмическо инженерство към Червената планета. Но преследва голямата си мечта с дързост, постоянство и непрекъснато усъвършенстване.
„Марс е планета, на която преди 3 милиарда години с голяма вероятност е имало условия за поддържане на живот. Това беше целта на изследванията на „Curiosity“. След като той откри, че има такива условия, сега целта на „Рerseverance“ е да опита да открие този живот. Представяш ли си, че след февруари другата година, когато той ще кацне, в новините се появи заглавие: „Откриха останки от извънземен живот на Марс“, въодушевява се Тишо. Преди 8 години и през ум не му минава, че ще го погълне страстта по Космоса. Като тийнейджър е запален по компютърните игри и мечтае да ги разработва. Завършва информатика в „един много як“ университет - този в Индианаполис в Щатите. Бъдещето като програмист обаче не го въодушевява, увлича се от графичния дизайн. В България работи като дизайнер на 3D компютърни герои в компания за компютърни игри. И така до 2012-та, когато в един летен ден вижда новината за „Curiosity“, който е кацнал на Марс. Започва да се рови в интернет и да търси всичко за марсохода и Марс. Буквално за 2-3 месеца на адрес
www.humansinspace.orgтой създава космическия сайт „The Human Adventures in Space; Exploration“ („Приключенията на човека в изследването на Космоса"). Разбира, че в България има сериозна програма - „Космически предизвикателства“ на Райчо Райчев - и се записва като кадет в нея. Тогава вижда на живо и първия астронавт - Паоло Несполи - и научава интересни неща за Космоса, които го надъхват още повече. През 2015 г. Тихомир е приет с почти пълна стипендия в програмата Space Studies („Космически науки") на
Международния космически университет и НАСА
Лятото той си взема 3 месеца неплатен отпуск и заминава за Охайо, САЩ, за едно истинско космическо приключение. „Все едно попаднах в една паралелна вселена“, споделя Тишо. Той обикаля всичките центрове на НАСА, запознава се с Чарлз Болдън, астронавт и тогавашен шеф на НАСА, с Бъз Олдрин - втория човек, стъпвал на Луната, с Рик Армстронг, син на Нийл Армстронг, първият астронавт, стъпил на Луната. Курсистите посещават и космическия център във Вашингтон, пътуват до Хюстън, Кливланд и Калифорния. „Когато шефът на „Космически науки“ Джон Конъли ни каза при посрещането, че тази програма ще промени живота ни, не го взех насериозно, но се случи точно така“, споделя Тишо. [su_image_carousel source="media: 181434,181433,181431,181430,181429,181428,181426,181425" crop="none" align="center" captions="yes" dots="no" autoplay="0"] Един месец слушат лекции в Охайо на хора от НАСА. Цялата наука за Космоса е представена в 60 лекции. Във втората част всеки от курсистите избира в коя от общо 7 области да съсредоточи усилията си. Тихомир избира Space suit design and functionality („Разработка на космически костюми“). В третата част Тишо е в група, където научава как се защитава земята от астероиди. Едно от най-вълнуващите неща е било скачането с парашути, пилотирането на малки самолети, при което е държал волана заедно с квалифициран пилот. В космическия център „Джонсън“ в Хюстън, Тексас, пък има огромен басейн с олимпийски размери, но дълбок 12 м, и умален макет на Международната космическа станция. Там астронавтите тренират за космически мисии. Когато човек е във водата, това е най-близкото състояние до безтегловността като симулация, затова тренират в дълбокия басейн, обяснява Тишо. В Щатите става реалност и една от най-големите му мечти –
да посети SpaceX
космическата империя на Илън Мъск. „Два пъти ме развежда из фабриката главният инженер, който рапортуваше директно на Илън Мъск“, спомня си Тишо. Едни от най-вълнуващите му срещи са в стола на НАСА в Охайо. Там се чуди до кого да седне на една маса – до Чарлз Болдън, до шефа на Planetary Exploration, или пък до някой от водещите инженери. Няма да забрави разговора си с Чарлз Болдън, който му говори как България може да стане космическа държава. Шефът на Европейската космическа агенция пък го надъхва да преследва мечтите си. „В Тексас влязох в залата, откъдето са контролирали мисиите „Аполо“ до Луната. На горния етаж е залата, откъдето контролират Международната космическа станция. Това бяха все събития, които ми промениха живота, както беше предрекъл Джон Конъли“, споделя Тишо. Когато се връща от Щатите в края на лятото на 2015-а, напуска работата си като графичен дизайнер и се отдава изцяло на Космоса. По покана на д-р Владимир Божилов, главен асистент в Катедрата по астрономия в Софийския университет, работи няколко месеца в Планетариума на детския научен център „Музейко“. Надъхан от контактите с астронавти в САЩ, Тихомир Димитров решава да предаде страстта към Космоса на българчетата. За работата с деца го вдъхновява едно 13-годишно момиче – Алиса Карсън, с която се запознава в Щатите. Тя е била на 3 годинки, когато е решила, че ще бъде първият човек, стъпил на Марс. А на 13 години вече изнася презентации за Космоса пред аудитория от 200 души. Тихомир си казва, защо и в България да не се случва това с децата, които мечтаят за Космоса, и го прави. През 2017 г.
създава програмата „Space Academy“
(„Космическа академия“), в която участват деца от 6 до 12 години. Първоначално му предоставят една от залите на „Музейко". До него вече трета година е неговата партньорка в живота и в работата Диана Иванова. С нея заедно разработват уроците за малките, а Диана му помага занятията да стават по-забавни за децата.
Днес „Космическа академия“ се провежда в един детски учебен център на улица „Сан Стефано“. Мечтата на Тихомир е да имат отделна зала, която да е и като космически музей, и клонове на академията и в други градове, откъдето също са проявили интерес към програмата. Покрай карантината са минали изцяло на видеоуроци онлайн, а Тихомир постепенно е открил предимствата на този вид обучение. Програмата е разделена на 2 части. По „Астрономия и астрофизика“ децата научават всичко най-важно за Космоса. По „Астронавтика и космическо инженерство“ се запознават с това какво правят хората, за да отидат в Космоса – как се става астронавт, как тренират астронавтите, какви качества трябва да притежават, какъв е животът в Космоса, какво е устройството на Международната космическа станция, как летят ракетите, как се прави база на Марс, какво представлява Марс.
„Преди карантината им давахме задачи да правят проекти вкъщи, да построят заедно с родителите си луноход и ракета. После ги изстрелвахме на поляна край София. Представи си какво е на 10 години да изстрелваш ракета, сглобена от теб“, казва Тишо. Дори обличат децата в астронавтски костюми, за да се потопят изцяло в магията. Това лято за пръв път след началото на пандемията се събират за занятия на живо на едноседмичен летен лагер в Трявна. Тишо е
чувал намеци, че е луд
и въпроси защо, вместо да наблегне на личната си кариера, се разправя с дечурлига. Казва, че паралелно движи и личното си развитие. За 3 години е завършил 2 магистратури в СУ - по астрономия и по аерокосмическо инженерство. Но това не му е достатъчно. Затова записва трета магистратура, също по аерокосмическо инженерство, в университета в Делфт, Холандия, който е в топ 5 на най-добрите висши училища в света по тази специалност. Дипломата ще му е необходима, за да получи международно признание за експертизата си като аерокосмически инженер, която вече е придобил с двете си магистратури в СУ. „Моята следваща цел - Марс? Да, така е. Мога да кажа за какво си мечтая и какво може да стане реалност - споделя Тихомир. - Мечтата ми е да участвам в конструирането на марсоходи. Някой ден и аз мога да пътувам до Марс, защо не, още съм на 39 години. На Марс ще им трябват добре подготвени инженери. Преди 5 години астронавтите, с които се срещах, ми казваха: „Живей живот, изпълнен със смисъл и устремен към постигане на целите ти, пък току-виж един ден ти се случило и да полетиш в Космоса. Но не подчинявай живота си само на тази цел“. И аз това го повтарям на децата: „Мечтайте, работете за мечтите си и един ден може и да се случат. Но дори и да се случи нещо друго, може да вперите поглед в звездите, за да стигнете до Луната“. Тихомир има и съвсем реални очаквания. По време на двете години магистратура в Холандия му предстои 6-месечен стаж. Желанието му, естествено, е той да бъде в „Лабораторията за реактивно задвижване“ в Калифорния, при хората, които реално пращат марсоходи към Марс. Или да поработи в Европейската космическа агенция като аерокосмически инженер. А от там до следващата му цел - Марс, има една малка крачка.
